Киселчово - кътче от рая

Когато човек чуе за пръв път за село Киселчово то звучи като нещо неясно, непознато, странно, като края на света. Но щом стъпите в селото се оказва,че е пъпа на света.
15.11.2013
Мона Чобан
15
туризъм, Село Киселчово, фондация „Киселчово“, Ухловица, Водопад Киселчово
Киселчово - там, където душата се връща у дома
Източник: Димитър Шиклев

Когато човек чуе за пръв път за село Киселчово то звучи като нещо неясно, непознато, странно, като края на света. Но щом стъпите в селото се оказва,че е пъпа на света.

Село Киселчово е малко, с 32 къщи, на върха, кацнало съвсем отгоре, с 18 постоянни жители, на 30-тина километра от Смолян. Това е мястото, където човек, може да се върне към себе си, да погледне навътре. Без мобилна връзка, без телевизор, без интернет – само тишина, спокойствие и зеленото на баирите.

Никой вече не си спомня ни кога е основано селото, ни от кого. Жителите му живеят спокойно, близо до земята, която ги храни и баирите, чрез които дишат. Къщите са каменни, солидни – топли през зимата и хладни през лятото. Строени, като че ли от един майстор, но всяка със своята си топлина и живот.

Дори къщите, в които не се живее не изглеждат като изоставени, а като че ли някой ей сега ще се върне.

И уж свито в ската на баира, а огледно, с простор за окото. От де се обърнеш все баири, все гори, което създава усещането, че след селото друго няма. А всъщност само на километър по горска пътека са прекрасните Киселчовски водопади. И внимание, объркате ли пътеката за тях, стигате направо в Гърция. Съвсем наблизо е бившата гранична застава и кльона.

„Има какво да се види“, хвалят се местните. По пътя за Киселчово е калето на Кошница / вече възстановено и приятно осветено вечер/, пещерата Ухловица –една от най-красивите  пещери в България, изворите на р.Арда, връх Ком. Стига да му се скита на човек, може да се наслади на такива красоти, че очите му още дълго да са пълни. Ако пък не сте особено склонни към туризъм и обиколки, поседнете пред някоя къща или направо на поляна и помълчете с тишината. Тук тишината не е стряскаща, не е страшна, обгръща плавно и сякаш говори.

Наскоро група ентусиасти основават фондация „Киселчово“ със седалище в селото. Целта им е амбициозна – да възродят селото, да му вдъхнат живот, да разкажат за него и жителите му, да съхранят занаятите и уменията им, да не позволят на още едно село да изчезне от картата. Смело, нахално, но и възможно. Тук всяко дърво, всяка клонка помага, пък и приятелите им много и все радетели за истинско живеене. Местните също мечтаят да видят селото си без дивеещи земи, пълно с хора и деца, като едно време. И само час на припек на южния склон, където са построени повечето от къщите, е достатъчен, за да си помечтае човек за топъл хляб, варен картоф, шарена черга, малки агънца и весели деца, за поети с китари и талантливи художници. Пък и къде по-подходящо място за арт туризъм от рая?!

+24
Автор: Мона Чобан
Закони Нормативна база Коментари