Качество на жилище, строено с екологични материали

В тази статия ще се обясни какво прави една къща пасивна, защо да използваме екологични материали и техните характеристики, както и нейната инвестиция. Ще стане ясно какво е „зелена сграда“, „зелен дом“, „устойчива къща“ и др., ще говорим за видове и различни класификации на тези къщи.

Екологичните иновации получават все по-широка популярност през последните години, включително и от гледна точка на фирмената конкурентоспособност, екоиновации и всичко това благодарение на характеристиките и качеството на материалите. Самите те представляват реализирани новости, допринасящи за опазването на околната среда и същевременно насочени към по-ефективното и/или по-ефикасното използване на ресурсите. От водещо значение тук, както за производството, така и при потреблението са разкриването на иновативни решения за използването на възобновяема енергия, неутрализиране на вредното въздействие върху околната среда и подобряване на показателите на околната среда.

На снимката пасивната и екологична къща Eco Arch се вижда  една от екологичните особености на този дом - аркаобразния покрив на къщата. Той е покрит от хиляди малки керамични плочки. Керамичният покрив вече позволява на къщата да бъде добре изолирана, но за друг слой изолация, архитектът е  решил да покрие покрива с пръст и чакъл, така че тревата и цветята да растат, постигайки ефекта "зелен покрив ".

Екоиновациите могат да се появяват в различни видове класификации. Диференцирани според обекта на реализация, те могат да бъдат продуктови екоиновации под формата на: зелен дом или устойчив дом; устойчива къща; зелена сграда и респективно устойчива сграда; еко-сграда или био-сграда. Това са сгради или къщи, съчетаващи ниски енергийни и отпадъчни характеристики, екологосъобразна материалоемкост и рециклируемост, може и интериорни и/или екстериорни композиции от органични елементи на флората и/или фауната, например залесени и/или затревени тераси/балкони и покрив и др. 
"Зелен дом" е двуфамилна къща в Хихон. В този  пример за „зелен дом“  функионалната идея е превръщането на покрива в голяма тераса, свързана с природата. Архитектът определя тази къща, като "безкрайна равнина".
В днешно време се използват стандарти и за сертифициране на зелените  и устойчивите сгради, като енергийно-ефективни сгради.

Различните видове са:

• пасивна сграда, респективно пасивна къща, включително нулевоенергийна  къща
• нискоенергийна къща
• икономична къща

Под така наречената „пасивна сграда“ се разбира тази, която отговаря на съответните нормативни изисквания по стандарт, отнасящи се до годишното потребление на сградата за всички нужди и въздухопроницаемостта на сградата.

Критерии на пасивната къща (според Passivhaus Institut)

• Специфична нужда от енергия за отопление max. 15 kWh/m² годишно
• Специфична необходима първична енергия за отопление, охлаждане, PTV, електрическа енергия за всички домашни уреди - max. 120kWh/m² годишно
• Топлинно натоварване - max. 10 W/m²  
• Въздухопроницаемост при n50 – max. 0,6/h (брой изменения на въздуха)
• Комфорт през зимата – работна температура ≥ 20°С

Основни принципи на пасивната къща:
Проектиране
Основни принципи, които трябва да се спазват при проектирането:

• компактна форма на сградата
• южна ориентация на сградата (ако е възможно, но не е задължително)
• избягване на термомостовете

Отлична въздухонепроницаемост
В пасивната къща е необходимо да се постигне висока степен на уплътнение на стени и тавани, за да се избегне „изтичането“ на въздух през отвори в конструкцията, което може да доведе до конденз, загуба на топлина и до структурни повреди в конструкцията. Доброто уплътнение изисква внимателно проектиране и извършване на работите.
Въздухонепропускливият слой може да бъде вътрешна шпакловка, уплътняващо фолио, плочи на базата на дърво...

Специфичното за „пасивните сгради“ е, че се използва максимално архитектурния дизайн и изолацията. Те се отопляват или охлаждат сами, без помоща на активни електрически охладителни или отоплителни системи, заради което те постигат изключително ниска обща енергийна потребност. Концепцията за т. нар. „пасивни сгради“ са възникнали в края на 80-те години на 20 век.

- фотоволтаични покривни и фасадни системи, включително и внедряването на слънчеви(фотоволтаични) керемиди;
- локални пречиствателни станции и др.

Комфортна вентилация
В пасивната къща системата на комфортна вентилация играе ключова роля, защото осигурява чист въздух, без прах, премахва влажността и мириса, които могат да се появят във външния въздух. Естествената вентилация през прозорците също така е позволена, но трябва да се има предвид, че в този случай топлинните загуби са по-големи.
Комфортната вентилация с рекуперация (връщане на топлината) намалява топлинните загуби чрез вентилацията.

Обновяеми източници на енергия
Слънцето е най-големият източник на обновяема енергия и тази енергия може да се използва с помощта на два вида слънчеви колектори:

1. Колектори, които превръщат слънчевата енергия в електрическа (фотоволтаична конверсия)

2. Колектори, които я превръщат в топлинна енергия (топлинна конверсия). В зависимост от положението на обекта е възможно да се използват и двата вида, но трябва да се води сметка кой е най-подходящият, както и кое е точното му предназначение. С развитието на новите технологии и понижението на цените на соларните колектори, те стават все по-популярни и се превръщат в една бързо изплащаща се инвестиция, за който и да било обект.

Инвестиция, която се изплаща!
Примери от практиката показват, че разходите за изграждането на пасивна сграда не трябва да бъдат по-големи от разходите за изграждане на конвенционална сграда. Първоначалната инвестиция в пасивна сграда е по-висока с около 15% от инвестицията в конвенционална сграда, но ако вземем под внимание и комуналните разходи, вече в осмата година цените в инвестициите се уеднаквяват. И след това през цялото време живеем в комфортна пасивна къща и пестим.

Като технологични екоиновации, могат да бъдат посочени:

• зелено строителство (устойчиво строителство). В по-широк план, под “ устойчиво/зелено строителство“ следва да се разбира добиването, производството и използването на строителни ресурси чрез системи, щадящи природата, които  да обуславят висока степен на ефективност и екологичност в процесите на проучване и изграждане, при установяване на връзката на строителния обект с околната среда.
• системи за енергийно-ефективно строителство
• пътни еко-енергийни системи
• нови технологии за производство на строителни материали от рециклирани строителни и други отпадъци

В наши дни за използването на материалите в строителството се пада повече от 50% от потреблението на ресурси и 20% от емисиите на CO2. Транспортирането на строителни материали представлява 30% от всички транспортирани товари по целия свят.
Въздействията върху околната среда в резултат на добива, преработката и транспорта предствляват едни от основните фактори, които допринасят за:

• Емисиите на парниковите газове
• Емисиите на токсични вещества
• Разрушаване на местообитанита 
• Унищожаването на природни и географски дадености
• Изчерпването на ресурси

Трябва да се поеме отговорност за околната среда и за въздействието върху здравето на обитателите на сградата и всичко това е свързано със спецификацията и използването на характеристиките на материалите, както и тяхното добиване и транспортиране.