Една от основните причини за поява на влага в помещенията е капилярното покачване на подпочвените води. Това е процес на издигане на вода през стените на мазето или други подземни структурни елементи, който причинява влага в помещенията.
В много райони на страната високите подпочвени води са целогодишни, което създава условия за интензивно развитие на мухъл и плесени, както и неприятни миризми.
Водата се издига на различна височина, причинявайки влага чрез капилярност в зависимост от състава, свързаността и размера на порите в материала. Тухла, дърво и недобре уплътнен бетон са материали с пореста структура, поради което позволяват на влагата да се покачва във височина. Освен това в химичния състав на влагата се съдържат минерални соли, които се отлагат върху повърхността на стената при нейното изпаряване.
Мокрите петна по стените в близост до пода са сигурен признак, че Вашият дом е засегнат от капилярност.
Височината, до която може да достигнат влажните петна зависят от следните фактори:
Капилярна влага се появява при стени, които не са добре изолирани в основата, където има повреда, или некачествено изпълнена хидроизолацията.
Защо трябва да решим проблема с капилярната влага?
Когато в помещението има висока влажност се появяват мокри петна, набъбване на мазилката, откъсване на парчета от нея, промяна в оцветяването на стените, образуване на мухъл, плесен и неприятна миризма, гниене на подови настилки и обзавеждане.
Освен негативното естетическо въздействие, повишената влажност в помещенията действа негативно и върху здравето на техните обитатели. Вдишванете на спори от плесени, както и високата влажност са причина за инфекциозни заболявания, алергии, астма и хронични заболявания.
Друг важен негативен ефект при продължително излагане на капилярна влага в сградата е отслабване на материалите, от които е изградена. Наблюдава се корозия както при стоманените и дървените елементи, така и при тези от тухла и бетон.
Високата влажност чувствително увеличва топлопроводимостта на материалите, което от своя страна повишава и разходите за отопление и охлаждане на помещенията.
При изпарението на водата по повърхостта и във вътрешността на стената, се образуват солни отлагания. Запушването на повърхностните пори със соли създава допълнително хидростатично налягане и отделяне на мазилката от стените. С времето се наблюдава и повдигане нивото на овлажняване на стената. Подценявани във времето, такива процеси могат да доведат до пълно разрушаване на връзките в материала и реална опасност от авария.
Третиране на капилярите в материала
Решения на проблема с влагата в помещенията
Подобряване на вентилацията
Когато влагата е в малки количества или се отнася за влага, получена в процес на експлоатация на самите помещения като перални, кухни, санитарни помещения, е достатъчно да се създаде вентилиране на помещенията или монтиране на влагоуловители. Проблемът се решава, тъй като се изсушава повърхностния слой на засегнатите участъци и така се спира развитието на мъхъл и плесени.
Този метод е успешен, но не е универсален, защото не се отнася за интензивно овлажняване на стените от подпочвените води. В този случай въздушното осушаване съдейства за засилена филтрация на водата и неколкократно ускоряване на химичната корозия в материалите.
Третиране на капилярите в материала
В зависимост от материала, от който е изградена стената и неговото състояние непосредствено преди ремонта се прилагат различни технологии за запечатването на капилярите.
Силно порьозните материали като глинена зидария могат да бъдат третирани безнапорно, докато по-плътните бетони се нуждаят от принудително създадено налягане. То е необходимо за да се постигне водоплътна вътрешна бариера през цялото сечение на елемента. Полимеризиращите продукти използват различни химични елементи, като целта е да се намалят броя и размера на капилярните пори како и хидрофобно действие на новосъздадените химични съединения.
Изпълнение на водоплътна мазилка/замазка/мембрана
Изпълнение на водоплътна мазилка/замазка/мембрана
Когато достъпът от външната страна на засегнатите подземни части от сградата е затруднен, тогава се прилага запечатване на влагата в стената от вътрешната страна на основата на битум, циментов разтвор и други. Този метод, обаче има своите недостатъци: недълготрайният ефект на повечето системи, както и скриването на проблема, без той реално да бъде решен. Развитието на плесени и мухъл продължава, а конструкцията на сградата отслабва с времето.
Дренажни системи
Въпреки, че изграждането на дренажна система е по-скъпо решение, се препоръчва от специалистите, заради своите предимства:
Дренажната система трябва да бъде изградена качествено и според конкретния случай на всяка сграда. Често собствениците търсят най-ниска цена, попадат на изпълнители, предлагащи компромисни решения, които не решават проблема и скоро след това се налага повторното изграждане на нов дренаж. Направените икономии като: спестяване от геотекстилна мембрана, плитко полагане на дренажните тръби и изпълнението на обратен насип с обикновенна почва, водят до провал на изпълнения дренаж.
Препоръчва се изграждане на цялостна дренажна система, защото изпълнението на частичен дренаж по една или две от фасадите, макар и рядко може да доведе до конструктивни проблеми за къщата. Липсата на геотекстил и засипването на обратния насип с неуплътнена почва причиняват движения в почвата, както и в основите на постройките в близост. Така само няколко години след полагането на дренажа фундаментите поддават и образуват коси пукнатини в стените.
Задължително при изпълнението на по-мащабни дренажни дейности е да бъде извършено хидрогеоложко проучване. Информацията от него служи за надеждно проектиране на отводнителната система с минимален обем на изкопните работи. Освен това резултатите от геоложкия доклад могат да се използват и при бъдещи укрепителни дейности.
Разбира се, изборът на решение за всеки обект е индивидуален. Ключови фактори за решаване на всеки един строителен проблем са: компетентно определяне размера на щетите от професионалист в тази област; предложените варианти за ремонт; предназначение на помещенията и желанието на инвеститора за поддръжка на сградата.