Историята на една “НОВА” Тревненска къща

Така може да започне една съвременна приказка, приказката за уста Дарин Божков. Ако днес посетите Трявна, може би първо ще отскочите до старата част на този уникален град. Отидете на още едно място, в центъра на резервата, където се кипри съвсем нова къща. Това е домът на видния първомайстор дърворезбар уста Дарин Божков.
07.12.2008
Даниела Арнаудова
657
къща, реставрация, Уста Дарин Божков, Трявна
Източник: Снимки: Тихомир Пенов

Снимки: Тихомир Пенов

Някога дюлгерите имали свой еснаф. Предвождал ги първомайстор, когото наричали уста. Той пък водел своя тайфа от майстори, които изпълнявали поръчките. Днес този патриархален тип организация не съществува, но тревненската школа е единствената, която се е съхранила - от Възраждането та чак до днес. И принос за това имат някои не по-малко харизматични майстори. Или, ако трябва да сме по-точни, техните първомайстори. Така може да започне една съвременна приказка, приказката за уста Дарин Божков.
 


Ако днес посетите Трявна, може би първо ще отскочите до старата част на този уникален град. Отидете на още едно място, в центъра на резервата, където се кипри съвсем нова къща. Това е домът на видния първомайстор дърворезбар уста Дарин Божков. Историята около построяването й е също толкова интересна. До 1989 г. къщата е притежание на ДСО “Руен мода”. След това близо 10 години стои занемарена, без покрив. Дъждовете я разрушили, а тухлите били в доста окаяно състояние. 
 


 “Аз отдавна харесвах мястото, участвах в търг за него и спечелих. Възложих проектите на арх. Мария Хлебарова, която е автор на последния вариант на къщата, съвсем точна възстановка на старата”, разказва днес уста Дарин Божков. Първоначалната идея била да се направи семеен хотел. Няколко години нещата не се получавали. “В момента, в който вече имах това старо ателие в двора отзад, реших, че къщата трябва да се използва във връзка с моя занаят и сякаш вратите се отвориха. Намерих средства и започнахме да строим. Къщата трябваше да се превърне в център по дърворезба или център “Уста Дарин Божков”. Такава ще е неговата функция днес - да създаде едно пространство за срещи, размяна на идеи и контакти между творците и техните произведения”, казва майсторът. Първият етаж и сутеренът са предвидени точно за такова арт пространство.

Отвън къщата е проста като фасади. И като конструкция, защото максимално повтаря конструкциите на старите къщи. Най важното в тревненската къща обаче е дограмата и тревненският покрив, с каменни плочи. Това, което я отличава от останалите в резервата, е наличието на много детайли. “Къщите са различни именно в детайла”, коментира уста Дарин. “За архитектите най-трудно е да създадат интересен и богат детайл, а след това и да намерят хора, които да го изпълнят. И докато проектантите са ощетени в случая, аз съм човекът който проектира детайла, но и този, който може да го реализира и знае как.”

 


Днес къщата е решена като модерна сграда със съвременна топлоизолация - каменна вата под каменни плочи, които успешно играят ролята на декорация. “Старата къща е строена преди 1989 г. и затова беше без дренажи, без външно хидроизолиране. Но днес тя е изолирана перфектно - никаква пълзяща влага не може да върви нагоре по стените. Все пак тук, особено в сутерена, ще се експонира дърво и затова е недопустимо наличието на влага. Нещото, с което къщата е по-различна, е профилът на водосточната система.

“В случая изпълнихме профила от ламарина. Той съвсем логично и естествено завършва покривната конструция. Това е ново решение, идващо от 21 век, но по този начин си мисля, че решихме проблема напълно архитектонично и професионално.” Основният акцент в композицията отвън е стряхата - от изнесени калеми, които носят гредата, наречена възглавница. Тя, от друга страна, носи мартаците, които й позволяват да бъде толкова голяма.


“Този начин на строителство е бил доведен до още по-голям размах в Жеравна, където къщите са строени от тревненски майстори”, разказва Божков. “Там, в Жеравна, те са имали възможност да експериментират, докато нормите на еснафа във възрожденска Трявна не са позволявали да се нарушат правилата.”


Фасадата е оцветена в лек нюанс на охрата, един слънчев акцент, който я прави изключително приветлива и слънчева. Както за хората, които я обитават, така и за гостите на резервата, които всеки ден преминават покрай нея. Това е единствената къща в старата част на Трявна, която е различна от традиционното бяло, и този избор няма как да не предизвика въпроси.


“Трявна всъщност никога не е била графичен град. Старата Трявна не са сегашните бели стени и тъмно боядисана дограма, които бяха наложени като стереотип в годините на социализма. Тогава от паметниците на културата започнаха да разработват модели на старинните улици и някак си успяха да ги унифицират, за да бъде удобно за поддръжка”, обяснява уста Дарин. И посочва основите, които прозират зад много от олющените стари къщи, зад изгорените фасади, където все още може да се види, че отдолу е имало цвят. Цялата старинна улица е била изпълнена с цветни къщи.



Цветни са сградите и в някои от по-малките махали в Трявна. “Така че аз повторих един автентичен модел”, заявява със задоволство първомайсторът. “За всяко нещо едно място и всяко нещо на мястото си”, или старите правила в интериора. Къде другаде, ако не в Трявна можете да видите как е изглеждал типичният тревненски интериор, този, от едно време. Когато все още нямало дизайнери, не били на мода и сегашните аранжировки на мебели. Просто екстериорът и интериорът на къщата попадали в една съвършена симбиоза от форми, в една организация, където бил валиден единствено принципът - за всяко нещо едно място и всяко нещо на мястото си.


Това древно умение е пресъдадено по един неповторим начин и днес. Мястото е вторият етаж на Калинчевата къща в стария град на Трявна. Поводът - един облог разиграл се по правилата на старите майстори, но през 2007 г. Тогава местната община поканила майстори за състезанието и по-късно спонсорирала реализацията на техния труд. Като най-добър след тайно гласуване бил отличен трудът на уста Дарин Божков. Вижте как изглежда изработеният от него типичен тревненски чертог. Чертогът не е характерно пространство за възрожденската ни архитектура или за град като Трявна. Това е мястото в дворците, където посрещали най-знатните гости на везирите.
 

„Реших, че точно такова царствено място може да бъде направено в Трявна, защото градът го заслужава. Така интериорът вече предполагаше организирането на маса с представителни столове по подобие тронните зали на царете”, казва уста Дарин. Усещането за царственост започва да витае във въздуха още от вратата, върху която се вижда надписът „тревненски чертог” с копие на калояновия пръстен.
 

Сред много размисли уста Дарин решава да изпише на тавана глаголицата. „Тя не просто е първата българска азбука, а един неподозиран източник на символи и информация”, разсъждава първомайсторът. И пропомня, че освен перфектната й фонетична и графична структура, тя носи и множество философски символи на знаците, които говорят, и обозначават: слънце, звезди, луна, трева и семе, знак за плодни дръвчета, за риби, за този, който говори, и този, който привежда в движение. Повечето майстори обикновено изобразяват слънца по таваните, уста Дарин залага на глаголицата, защото в нея е събрано всичко под слънцето. Но и тя не му е достатъчна. “В този таван са вплетени и петте стихии, съпътствали живота на българите - огънят, водата, земята, дървото и металът.
 

Много творци в световното изкуство ни предлагат своя вариация върху слизането на духа в материята. Тя може да бъде показана и чрез един стол. “Спокойно мога да кажа, че столът е моят принос в световния дизайн на тази мебел. Той е обигран чрез много символика и едновременно с това може да бъде удобен”, разказва първомайсторът.
 




Предната част на стола е една пространствена интерпретация, чиято символика ни разказва как Бог, който създаде своя син, слезе на крилете на светия дух и заедно с мъжкото и женското начало създаде място за човека. На гърба е стилизирана жар птица, която освен че е символ на възраждането, присъства и в прабългарската приказност, където обозначава обратното движение - този път от материята към духа.
 

В интериора са вложени и много, на пръв поглед нетрадиционни символи. На мястото, проектирано за алафранга, се е получила една ала булгара, където е иконата на св. Архангел Михаил, покровителят на Трявна. Може да се види и лилията, цветето, което обикновено е запазена марка на западноевропейски кралски династии. Според уста Дарин лилията е първото растение, което се е развило на земята, и прабългарите са носили познанието за него. Доказателство за това са множеството му стилизации в старите иконостаси. Вторият интериор е реплика на една по-битова интерпретация. Той ни показва как може да бъде запазен духът на тревненската къща и да бъде изполван в съвремието ни.


В типичната тревненска къща архитектура и интериор са едно цяло. В този интериор всяко нещо си стои на мястото и в същото време е в абсолютен синтез с цялостната архитектура. Единствената свободна мебел е раклата, с която невястата пренася чеиза от едната къща в другата. Откъде идва тази подредба? Още от времето на държавата ордос” стара протобългарска държава, граничеща с Китай. Не се учудвайте, но точно от това име произлизат архитектурните ордери, или ордера като финансов документ. Според старите книги няма друга държава с такъв ред. Тя е подчинена на един основен принцип - за всяко нещо едно място и всяко нещо на мястото си. Т.е. всеки предмет от интериора си има точно определено място. Този интериор не може да бъде аранжиран с мебели. Той се организира чрез форми, създадени единствено и само за него, обяснява уста Божков.
 

Долапите! Те винаги заемат една от стените на стаята и са част от архитектурата. Това са особени, вгадени в стената, ниши. Във всички тревненски долапи имало един интересен елемент, наречен тревненска шашърма. По своята същност той представлявал свастика, макар че в тези долапи съществувала не само сувастиката, но и свастиката. Т.е. има го знакът на доброто и на злото. И това не е случайно, ние живеем между баланса на положителната и отрицателната енергия. А в старата тревненска къща тези знаци били поставени, за да балансират енергиите. Ето как някъде от древността идва това тревненско ин и ян.


Мястото на водата е от особена важност в стаята с огнището. В старата възрожденска къща нямало водопроводна система. Водата се носила от махленската чешма с кобилица и менци. С нея приготвяли храната, сред което бакърите се закачвали на стената. Те заемали цялата стена. Тази традицията уста Дарин пресъздал чрез декоративно пано. В близост с него стои домашният иконостас, който, разбира се, сочи на изток.


Софрата също заема своето място в интериора на типичната тревненска къща. Много преди трикраките столчета, при хранене се е сядало на земята. За целта използвали възглавници или тумбета и фамилията се нареждала около тази малка кръгла маса. Когато приключвали с храната, масата буквално се вдигала и закачвала на клин върху стената. Откъде мислите идва изразът вдигни масата? Във всеки случай не от това, че трябва да се вдигнат приборите или храната.
 

 

Автор: Даниела Арнаудова
Закони Нормативна база Коментари