Избата за съхранение на вина

Времето, в което живеем, улеснява ежедневието ни с всички постижения на строителството и прилежащите му дейности, но специално за винарските изби, особено за тези, в които само се съхраняват вина, има основни изисквания, които не са се променили, откакто е започнало запазването им по този начин. На европейските аристократи им е било много лесно - просто ги нареждали в дълбоките подземия на родовия замък и лакеите ги носели, когато се
зададял пир.



Историята на винарството е показала, че най-добри са дълбоките подземни изби. В тях в като Германия, Франция, Австрия вината могат да се запазят неповредени и до 100 години и не се развиват такива болести, както на юг. Добре е, стига да има възможност за това, подземната изба да се ориентира на север, за да се избегне силното огряване от слънцето. В хладните изби се развиват нежни, богати на букет вина, а в топлите той се губи, дори ако са от силно ароматни сортове.

Предварителните проучвания при избор на място за строеж на избата са много важни. И най-добрата изолация може да се предаде пред влажно и ниско място със задържаща се подпочвена вода. Най-добре е влагата да е близо до точката на засищане. При зимни или летни температурни колебания влажността и температурата в избата трябва да остават непроменени. Лятната горещина усилва размножаването на плесените в изба с повишена влажност. За да се осигурят определени хигроскопични условия и да се избегнат неблагоприятните последствия от резките колебания във влажността, се препоръчва да не се циментира целият под на избата и да не се покрива с плочки. По-добре да се оставят някои места, които могат да се запълнят с дребен чакъл, по-ситно натрошени камъни и накрая с парченца от натрошена керемида или керамика.

Мястото за построяването на специална изба за съхраняване на вина трябва да се избира много внимателно. Естествено, невинаги човек разполага с излишна площ в двора на къщата или вилата и обикновено е склонен да я проектира под къщата. Но все пак трябва се имат предвид няколкото задължителни условия за нейното място – да е под земята, мястото да не е влажно, да не е подложена на сътресения от близостта на гаража, генератора, да е далече от пътя с натоварен трафик, да няма в близост работилница или склад с гориво, изпаряващи се химикали или източник на топлина.

Помещението трябва да има изолация от всички страни – и подът, и стените, и таванът. Дебелината й трябва да е поне 4-10 см, за да защитава от конденз и външното въздействие на температурата, но се избира в зависимоост от големината на избата и избраното оборудване вътре. Под изолацията стените трябва да са обработени със специфични антисептични покрития против гъбички и плесени. Обикновено се смята, че колкото по-дебели са стените, толкова по-добре, но всъщност много по-важен е материалът, от който са направени, а не дебелината му. Много важна е и външната врата. Желателно е да е херметическа, подобна на вратата на хладилника, и не е неообходимо да е прекалено голяма или с две крила. Колкото по-малка е, предотвратяваме въздухообмена с външната среда. Не трябва да забравяме и проветрението, което сега не е проблем с предлагането на пазара на достатъчно такава техника.

Големината на избата зависи от размера на винената колекция и по-нататъшните планове на собственика й. В помещение от 25 куб. м могат да се вместят 2500 или 3000 бутилки при рационално използване на пространството. Интериорът е въпрос на естетика и лични предпочитания на собственика.

Ако вината са много стари, за да не се подлагат на допълнителни сътресения, може да се предвиди тяхното пробно дегустиране да е на място в избата, но тогава трябва са има предвид, че помещението не бива да се затопля силно или да се използва ярко и силно осветление. Стелажите, на които се подреждат бутилките, могат да имат най-различна форма, но не бива да са от токсичен или лесно запалим материал, а ако са дървени, да се избягват съдържащите смола дървесни видове като бор, ела, кедър, тъй като имат специфичен аромат, който се отразява на качеството на виното или пречи на дегустацията му. Най-добра е плътната и здрава дъбова дървесина, неслучайно вината съзряват в дъбови бъчви.

Най-добре е бутилките да се подреждат в два реда – на втория да са тези, които са за по-продължително съхранение, а на близкия – за по-бърза консумация. Когато вадите бутилка за консумация, не бива да я разклащате и да я обръщате с гърлото надолу. Трябва да внимавате да не размествате и “безпокоите” останалите бутилки.

КАЧЕСТВАТА НА ДОБРАТА ИЗБА

Ако сме предвидили да съхраняваме вината си в бъчви и след време да ги разливаме сами в бутилки, специалистите препоръчват най-лесно и евтино да се направи хладна изба с постоянна температура и влажност, като в средата на избата се направи друга, отделена от първата със стени и добре затворена врата.

Строителните материали за правене на подземната изба са изключително важни. За да се спази традицията, обикновено се избира камък, но в случая е по-добре да се използват добре изпечени тухли, защото камъкът просмуква водата от земята и създава условия за повишена влажност, която развъжда плесени. Освен това трябва да се използват само натурални, нетоксични и екологически чисти материали. Дори да съхраняваме само вина в бутилки, а не в бъчви, е много важно да няма в избата или близо до нея някакви странични миризми. Нито строителни материали, бои, разтворители, гориво и прочие. Не бива да се допуска също развитието на плесен и мухъл, тъй като тяхната постоянна миризма също може да се отрази зле на състоянието на виното.

За да не се подлага виното на излишни сътресения и миризми, тя трябва да бъде далече и от котелното или генератора, както и от гаража или работилницата и склада с различни химикали, бои, препарати за растителна защита. Дори да сме я проектирали в края на двора, трябва да се замислим, не минава ли доста близо до оградата на къщата натоварен път, магистрала или жп линия.

Пробните дегустации, с които се следи развитието на виното в бутилките, воденето на съответните бележки, особено за по-старите вина, както и приятелско отваряне на бутилка с тъй приятните сред ценители на виното коментари - обикновено всичко това се прави в самата изба сред вината. То изисква съответното, ако не силно, то поне достатъчно осветление. Не трябва да забравяме, че светлината и излъчващата се топлина, съчетани с топлината от събирането на повече хора в избата, честото отваряне и затваряне на външната врата – всичко това са сътресения за безметежния покой на виното.

Затова е препоръчително в избата да се направи отделен кът за тази цел. Ако се оборудва с необходимото отопление - все пак температурата от 10-14 градуса в избата не е най-приятната за заседяване и дегустиране, с аксесоари за на- ливане на виното, измиване, подсушаване и приятна обстановка, можем с часове да показваме и да се наслаждаваме на своите съкровища.

Колекционирането на вино е много повече от хоби, много повече от увлечение, то е белег на култура и начин на живот. Компромисите нямат място, когато става въпрос за хубаво вино и подбрана колекция. До какви граници може да се развие колекционерската страст зависи определено от възможностите, но и от интелекта на човек.



Тази страст се съчетава с желание за пътувания, опознаване на различни култури и традиции, задълбаване в историята, преоткриване
на тайните около създаването на виното, удоволствието от притежаването на изключително рядък екземпляр и волята да се запази непокътнат с години…

Колекционирането на вино е свързано и с невероятни по своя характер забавления, забавления само за определен кръг последователи, за тези, които са готови да последват своята страст, без да се интересуват от това как ще бъде изтълкувано поведението им. За доста хора може да е странен и неоправдан например ритуалът по отварянето на първата бутилка вино Beaujolais от реколтата в точно определен час, в третия четвъртък на месец ноември. Със сигурност обаче такова изживяване не може да бъде описано с думи и си струва да се опита...