Златоград - приказна действителност

Златоград - една приказна действителност,  която те притегля да се върнеш отново и отново...
07.09.2019
Дияня Кинова
953
Златоград, архитектурен резерват, музеи Златоград
Златоград носи в себе си съвършения усет за красота и хармония.
Източник: Снимки: Димитър Шиклев

Разположен в живописна долина в най-южната част на Родопите на около 300 км от  София, Златоград носи в себе си съвършения усет за красота и хармония. От самия център на града започва река Върбица, образувана от сливането на Голяма река и Малка река. Златоград е най-южният български град. 
 


Районът на Златоград е обитаван от хилядолетия. Самият град има многовековна история. За древното начало и историческия развой свидетелстват многобройните археологически обекти и културни паметници, обгърнати от романтичната омая на фолклорните предания и традиции. До днес са съхранени над сто паметника на културата. В традиционната духовна култура на Златоград е отразена богатата душевност на нейните създатели, особено се откроява фолклорът - в цялото му многообразие.
 

Най-старата църква в града "Успение на Пресвета Богородица" е построена през 1834 година в Средните Родопи.
 

От възрожденския период е запазен и възстановен най-големият компактен архитектурен резерват в Родопите. По една щастлива случайност за разлика от много български градове Златоград е успял да запази почти непокътната старата част на града, изградена през XVIII-XIX век - времето на Българското възраждане.

Традиционните къщи впечатляват не само със своята белота (вероятно за това средновековното име на града е било Беловидово) и кръгли комини, но и със своебразното съчетание на архитектурните си елементи. 
 


Златоградските къщи са най-често на три етажа от камък, кирпич и дърво, като кирпичените части са обмазани с бяла вар. Долният етаж е бил определен за стопанска дейност - шивашки, ножарски, дърводелски, златарски, кожарски ателиета, работилници и магазини. В някои са били устроени кафенета или механи. 

Впечатление прави липсата на всякакви дамове, обори и място в дворовете за отглеждането на добитък, въпреки че районът е известен със силно развито скотовъдство. Животните са били отглеждани високо в планината и към Беломорието в специални общи обори.
 


Наред с общородопските се открояват елементи от беломорски (ксантийски) и пловдивски тип. Тези особености са отразени както в планировката и строителството на жилищните сгради, така и в цялостното разпределение и подредба на двора. 

Най-старата църква в града "Успение на Пресвета Богородица" е построена през 1834 година в Средните Родопи. Невероятна е и история й. Турски султан разрешава да бъде построен християнски храм - според преданието за не повече от 40 дни.
 


Църквата е ниска, широка и дълга базилика, вкопана в земята. Тази учудваща за европееца диспозиция е наложена от законодателството на Османската империя в тази епоха, базирано изцяло на нормите на Корана. Според тези норми църквите на християните не трябвало да бъдат по-високи от мюсюлманин, яхнал кон. Църквата е изградена много бързо, за няколко седмици, както е ставало навсякъде в България през тези времена. Бързането се е налагало, тъй като често по доноси строежите на църкви са били спирани, но по друг закон постройка, която вече има покрив не е могла да бъде съборена. Имало е случаи, в които големи църкви са били вдигани за една нощ.
Към високата ограда на двора на църквата е прилепена скромната сграда на килийно училище. Иконите на църквата са изписани в 1877 г. от български художници от Дебър в днешна Македония.
 


Величествен е паметникът на златоградчанина Дельо войвода, чийто подвизи са възпети в най-хубавата българска песен, която лети в Космоса като послание за извънземни цивилизации.  Истинско пътешествие в миналото е посещението в  етнографския комплекс на града. Етнографският ареален комплекс - Златоград, е уникален с динамичния показ на музейната експозиция и е демонстрация на традиционни трудови умения; с прилагания новаторски подход при експонирането на занаятчийските работилници; с разположението му сред квартал от архитектурни паметници на културата, обитавани целогодишно. Историко-етнографската музейна експозиция се намира в една от двете сгради, съставляващи своеобразен архитектурен ансамбъл - от втората половина на ХIХ век, който носи името на някогашните си стопани Александрови къщи.Още на входа гостите биват посрещани от облечена в местна традиционна носия служителка. Тя не само съпровожда гостите, но и показва съществените особености на експонатите, свързани с традиционния бит и облекло на златоградчани. Особено интересна е демонстрацията на женските умения при тъкане и домашните занятия за подготовката на преждата - влачене, предене, пресукване и пр.

В уводната зала са експонирани археологически находки от Златоградския етно-културен ареал. Те са от четири исторически епохи: 
I. На траките (първото исторически засвидетелствано население по нашите земи) - от второто хилядолетие преди новата ера до завладяването на тракийските южнодунавски земи през 45 г. след н. е.от Римската империя;

II. На Римскaтa империя - от средата на I век от н. е. до края на IV век, когато Римската империя се разпада на две части - Западна и Източна (395 г.);

III. На ранна Византия - от края на IV век до образуването на Българската държава през втората половина на VIII в. (681 г.)

IV. На Българската държава - от създаването и до нейното падане под османско иго (681-1396 г.)
 

  


 Първата част на следващата зала е посветена на двата традиционни поминъка на българите: земеделие и скотовъдство (главно овцевъдство и козевъдство). Представени са: - сечива за ръчна обработка на почвата, както и образци от основни земеделски култури, отглеждани в Златоградско; - традиционни оръдия на труда и съдове за млекопреработка, както и предмети, свързани с бита (включително и отдиха) на скотовъдите.
 


Във втората част на залата се намират традиционни уреди и съдове за първоначално подготвяне на храни (хромел, чутура). Тук с особено висока стойност е колекцията на традиционно облекло от Златоград и региона. Много силно впечатление правят женските празнични носии, между които се отличава уникалната еднопрестилчена носия - образец на най-стария тип женско облекло (в неговото историческо развитие, употребявано спорадично и до днес). Истинско възхищение предизвиква великолепното умение и вроден художествен усет на българските жени, проявено при изготвянето на обичайния невестин чеиз (руба, спап). 
 

  


Единствено тук - в българска музейна сбирка - може да се види традиционна шапка от женска носия с пълен набор от метални украси към нея. Особено се запомня представителният накит муска с калеми. 

В първата стая е монтиран отвесен стан за големи постелки и завивки (изработени от вълна и козя козина). Този стан е най-стар - като тип - в историята на тъкачеството въобще. И отново трябва да се изтъкне, че подобен музеен експонат няма другаде в България. Той може да се наблюдава на живо само тук!
 


Във втората стая е пресъздадена традиционната за Златоград обстановка - през втората половина на ХIХ - началото на ХХ век. Със своята многофункционалност тя замества един съвременен апартамент!

Вторият етаж на Александровата къща се състои от просторен салон, две стаи и кьошк.  В салона - в отделни витрини - са подредени характерни за Средните Родопи накити и обреден реквизит (със съответни местни особености). Естествено преобладават женските
украшения (предимно от сребърни сплави).
 


Факти из живота на Якоб Змейкович, Антон Страшимиров и други български светила, живели в Златоград, може да се видят в единствената в България музейна сбирка на образованието  Музейни експонати на първите междуселищни връзки се намират в единствената в страната музейна сбирка на съобщенията.

И накрая спрете да изпиете чаша от прочутото златоградско кафе, приготвено на пясък. Ако след тези емоции може да приемете още, то продължете към красивата улица в комплекса от архитектурни паметници на културата. Там ще бъдете посрещнати от чистите звуци на родопска гайда и космическия глас на златоградска певица. Сядайки на чердака на механата пред красивата панорамна гледка, може да опитате най-вкусните златоградски гозби. В китните дюкянчета ще бъдете омагьосани от шедьоврите на златоградските майстори-занаятчии. 
 


Пътешествието не спира дотук. По маркирана екопътека може да стигнете до историческия резерват "Св. Неделя". Тишина, беломорски въздух, легенди, предания и безвремие. Ако времето е ясно, с малко късмет може да видите и Бяло море.

Златоград се намира в геометричния център на четири планински върха, разположнеи в кръст. Населението ги нарича Кръстата гора (планина) и е изградило на всеки връх християнски храм- параклис, посветени на светците Св. Неделя, Св. Константин и Елена, Св. Атанас и Св. Илия. Легендите твърдят, че който посети четирите християнски параклиса, ако е болен - оздравява и става малък хаджия.


Златоград - една приказна действителност,  която те притегля да се върнеш отново и отново...


 

Автор: Дияня Кинова
Закони Нормативна база Коментари