Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“- история, мистика и легенди

Хиляди туристи всяка година идват в Земенския манастир, привлечени от историите за хилядолетните загадки на тази малка и уникална църква, носеща името на Св.Йоан Богослов. Освен на богатата история и архитектура тук може да се насладите и на прекрасна природа и приятни еко пътеки.
01.06.2021
Дияна Кинова
219
Земенски манастир, Манастир Свети Йоан Богослов, Легенди за земенски манастир, Квадратната църква
Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“
Източник: Снимки: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“ е основан през XI век. Намира се до един от най-малките градове в България - Земен. Разположен е в средата на обширна поляна на североизточните склонове на Конявската планина, в началото на Земенския пролом. 

Манастирският комплекс се състои се от църква, камбанария и две сгради. 

Манастирът е паметник на културата и не се обитава от монаси. Снимка: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

Най-старата постройка на манастира е църквата. В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура. Храмът представлява просто кубообразно помещение и е единственият в България е с такава форма. Размерите му са 9х9х7м, а 4-метровият купол е вписан в квадрат, като по този начин височината на храма става 11,2м. Изграден е с добре издялани бигорни блокчета, съединени с хоросанова спойка.

Храмът представлява просто кубообразно помещение и е единственият в България е с кубична форма.
Снимка: Дияна Кинова и Димитър Шиклев


Храмът съхранява образци от живописта от българското Средновековие, характерни със своите живи и реалистични образи, които са съхранени напълно автентични и до наши дни. Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на XI век. Те са в архаичен стил и изобразяват библейски сюжети. Изографисани са през XI и XIV век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан. 

Стенописът „двойния Христос”Снимка: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

На най-старият стенопис от XI век е изобразена Света Ана. Той е и единственият, който се е запазил от първото изографисване на манастира. От стенописите от второто изографисване на храма през XIV век е интересен е този на „двойния Христос”, в който той не е изобразен типично с хляб в едната и вино в другата ръка по време на обичайното причастие, а има два образа. Левият Христос раздава хляб, а десният разлива вино, докато апостолите са разделени на две групи по шестима. Масоните се интересуват от един определен стенопис – битова сцена, която разкрива ковачи, правещи гвоздеите, с които по късно Иисус бива прикован на кръста.


Фрагмент от стенописа с ктиторски портрети, между които един на неизвестен местен феодал и съпругата му Доя.
Снимка: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

В църквата има и шест безценни ктиторски портрета, между които един на неизвестен местен феодал и съпругата му Доя. Това са едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.


През вековете манастирската обител е била подложена на много набези и разрушения и отново възстановявана няколко пъти. Единствената част от манастира, която е останала непокътната повче от 1000 години е уникалната църква „Свети Йоан Богослов“. Църквата е укрепвана през 1830 и 1860 година. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца. В началото на XX век поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра.

 Снимки: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

До 5 март 1966 г. манастирът „Св. Йоан Богослов“ е бил действащ. През последните си десетилетия е бил своеобразна лечебница за монаси с психически разстройства. Тогава намират старинните стенописи и Светият синод се съгласява да преотстъпи манастира на Националния исторически музей. В замяна на това в центъра на Земен е вдигнат друг храм на Св. Йоан Богослов - един от малкото, построени при комунизма. Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир – за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 г.

Снимка: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

За Земенския манастир се разказват много интересни истории и легенди. За част от тях ще ви разкажем сега.

Знаете ли кой е изковал гвоздеите за Христовия кръст?
Уникална сцена от стенописите е изковаването на гвоздеите на Христовия кръст. Тя изобразява жена ковяща гвоздеите. Легендата гласи, че ковача, на комуто е било поверено изковаването е отказал, защото ръката му е била наранена и неговата съпруга поема задачата. Сцената не е описвана в Библията.

Повечето образи на светци са с издъбани очи. Снимка: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

Защо очите на иконите сякаш са избодени?  
Тук легендите са две. Едната е, че за да избегнат проклятие, хората извършващи набези в манастира, издраскват очите на светците, за да не ги виждат. Втората легенда разказва, че ако се вземе малко прашец от окото на избражение на светец, ще оздрави болните. 


Къде е камъкът, който сбъдва желания?
Всичко в храма „Свети Йоан Богослов“ е автентично – камъните по пода и стените, стенописите и най-вече камъка по средата на църквата, който според мнозина сбъдва желания.

    
Всичко в храма е автентично – камъните по пода и стените, стенописите и най-вече камъка по средата на църквата.
 
Снимки: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

Каква е връзката с кръстоносците? 
Според друга легенда през Земенския манастир са минали Кръстоносците, които са търсели храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Оттук някога е минавал и римски път, който допълнително усилва интереса към миналото, лежащо под храма. Преди векове кардинал от Ватикана предрекъл, че храмът ще спаси света. Може би това е причината манастирът да се съхрани през вековете на размирни времена, византийско и турско робство.


Какви са легендите за богомилите?
Земенският манастир “Свети Йоан Богослов” съхранява в себе си много тайни на богомилите, от които са се интересували и рицарите кръстоносци, освободители на Божи гроб. Според някои историци, кубичната форма на църквата е дело на богомилите, които тук са пазили знака на българина - звезда със седем лъча, единственият символ, който може да обедини хората, изповядващи различни религии.  

 Снимки: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

Масоните също изучават стенописите и ги изследват за тайни знаци, изобразени преди векове. През 2010 година масонът Димитър Недков издава първата книга от трилогията „Знакът на българина”. В нея разказва за древна реликва, която крие тайните на Свещената геометрия, благодарение на която са построени пирамидите и Соломоновия храм. Във времето нейни пазители стават богомилите. Те държат знака върху каменния олтар в кубичния храм в Земен, до предаването му  на тамплиерите. За да го опазят от инквизицията го разделят на три части, които  пръскат по света. Според преданието знакът има силата да обедини всички религии, но само ако е в ръцете на българите.


Още една интересна легенда за строежа на храма.
Уникалният храм, заемащ формата на правилен куб, всъщност е построен в резултат от облог. Легендата разказва, че през XI век майстор зидар и неговият чирак се обзаложили кой от двамата ще построи по-пищна черква на двата бряга на река Струма, в района на днешният град Земен. Двамата нямали право да гледат как се движи строежът на другия. Майсторът пръв приключил и отишъл да види докъде е стигнал неговият чирак. Когато видял храма онемял от красотата на творението и засрамен, се върнал и съборил своя храм. 


Търсенето на царско злато от археолози и иманяри е още една любопитна история за Земенския манастир. Любителите археолози търсят около него имането на основателя на царската династия Шишмановци - цар Михаил III Шишман Асен. Според преданието българският владетел е загинал в битка със сръбския владетел Стефан Дечански през 1330 г. край крепостта Землънград


Поглед към град Земен. Снимка: Дияна Кинова и Димитър Шиклев

Хиляди туристи всяка година идват в Земенския манастир, привлечени   от историите за хилядолетните  загадки на тази  малка и уникална църква, носеща името на Св. Йоан Богослов. Освен на богатата история и архитектура тук може да се насладите и на прекрасна природа и приятни екопътеки.
 

Автор: Дияна Кинова
Закони Нормативна база Коментари