За съвременната еднофамилна къща

В тази статия ще представя няколко еднофамилни къщи, не толкова от гледна точка на постигнатите показатели и функционални връзки по нива, колкото до техния характерен архитектурен образ. По този начин, чрез тях ще илюстрирам „съвременните“ тенденции при обемно пространственото и пластично изграждане на еднофамилната къща.
01.01.2019
д-р арх. Никола Миронски
494

Проектанти: арх. Момчил Владимиров и арх. Мирослав Гюнелиев

Накратко, ще ви запозная с авторите на къщите, които разглеждам в тази статия. Това  са архитектите Момчил Владимиров и Мирослав Гюнелиев. През 2007 година, те създават архитектурното бюро „Владимиров – Гюнелиев архитекти” под, чиято „шапка“ работят и до днес. И колкото и да не обичам определението „млади колеги“, поради неговата връзка с годините на определящия, ще го използвам за архитектите Владимиров и Гюнелиев, не толкова за да издам възрастта им, а от там и своята, а за да ги приобщя към една „нова“ генерация от съвременни архитекти. Характерното за нея е, че е съставена от колеги, които имат възможност да използват по „нов“ и пълноценен начин актуалната информацията за почти всичко свързано с архитектурата и строителството. От друга страна, владеенето на съвременните технологии при проектиране и визуализиране на идеите води до увереност в крайния резултат, още в началните фази на изграждане на обемно- пространствената композиция. Всичко това, както и опита и професионалното самочувствие на архитектите Владимиров и Гюнелиев им дава възможност да създадат, представените тук, проекти, като добър пример на съвременната архитектурна практика.

Първата жилищна сграда се намира в южния квартал на София – „Кръстова вада“. Характерното за този район на София е гледката която се открива към Витоша. Именно това е основният фактор, влияещ върху функционалното и пространствено решение на всички построени къщи в този район. Представената къща не прави изключение и предоставя на своите обитатели чудесна гледка към Витоша. Обемната композицията е изградена от два обема - двуетажен, в който са поместени жилищните помещения и едноетажен - с гараж и обслужващи помещения. От южната страна на сградата е проектиран малък басейн, който има функционална и визуална връзка с дневната. Теренът е равен, с малка денивелация от около 2-3%, понижаваща се на север. Подходът към имота се осъществява от североизток, където е обособен и основният вход на сградата.

Функционалната, планова схема е ясна и логична. По-специално внимание може да се обърне на цялостното обемно решение, което прави впечатление със своята категоричност на формите. Липсата на излишна надребненост и детайлност дава възможност на архитектурния образ да изпъкне с ясна обемна композиция. За това помага третирането на покрива и част от стените с ламарина, с полиестерно покритие. Този подход, стана модерен през последните години и лично на мен ми допада, поради това, че обединява покривната равнина с фасадната и рамкира по категоричен начин обемния, а от там и фасадния контур на сградата. В случая, той умело контрастира с фините и ажурни обеми на балконите. Това е постигнато чрез използването на окачени балкони на метална конструкция, с парапет от стоманени профили и триплексно стъкло.
                           


     

Втората къща се намира в село Елешница. Разположена на стръмен терен, в полите на Стара планина, на 20 км. от столицата, тя олицетворява мечтата на собственика си да съчетае забързаното градско ежедневие с личното, спокойно и хармонично съжителство с природата. Сградата е на три нива, ориентирана на юг. Състои се от обширна дневна с веранда и кабинет на първо ниво. На второ ниво са разположени четири спални, едната от които, за гости. На полуподземния етаж се намират гаража за две коли, сервизни помещения и изба. В обемно-пространственото решение е търсено максимално изчистено и лаконично въздействие. Покривът е двускатен с наклон на скатовете 15% и 25%, които са изявени в интериора на сградата. Решението във фасадната третировка е полимерна мазилка, облицовка от естествени каменни плочи, дървена обшивка и фалцова ламарина. И тук, верни на своя стил, авторите използват цветова гама, която създава максимално хармонична и гостоприемна визия. 

 

 



Третата къща е в кв. Симеоново. Разположена е в полите на Витоша, на 8 км от центъра на столицата. Сградата е на три нива със застоена площ от 125 кв.м. Ситуирането и формообразуването са изведени от характеристиките на средата – денивелацията на терена, изложението, гледките и подходите. Функционалната и пространствена организация на къщата е подчинена основно на живописната гледка към Витоша и на двата вековни кестена намиращи се в имота. Част от помещенията са ориентирани на север, където се открива панорамна гледка към Софийската котловина. 
Ще отворя една скоба, за да отбележа, че жилищните сгради, проектирани и реализирани, в този район имат този „проблем“ да съчетаят по най-добър начин гледката към София, на север, с нетипичното остъкляване към тази неблагоприятна посока. Това изисква умелото пропорциониране на размерите и количеството на прозоречните отвори, така, че от една страна да се запази енергийната ефективност на къщата, а от друга да се осигури възможност за панорамна гледка. Това, в посочения пример, е постигнато без да се нарушава изчистената фасадна композиция и обемен контур. 

 

 



Четвъртите къщи са „близнаци“ и се намират в село Лозен. Представляват жилищна група от три сдвоени къщи, осигуряващи индивидуално обитаване на всяка сграда посредством прилежащите към тях дворове. Сградите са огледални, като ниската им част и гаража осигуряват естествено разграничаване и отдалечаване на основните жилищни зони.  Като цяло сградите би следвало да се разглеждат като част от цялостен „затворен“ комплекс, същевеременно притежаващи свои собствени лични пространства. Използването на каменна облицовка в съчетание със светлата, близка до бяло, мазилка създава приятен контраст и същевременно подчертава обемите, давайки впечатление за изчистена и стилна конструкция.  
 

 

    
И последната, пета, къща е в кв. Драгалевци.  Сградата е на три нива - две надземни и едно полуподземно ниво. Сградата е разположена в най-ниската, североизточната част на имота, от където се осъществява автомобилния и пешеходен подход. Гаражът за автомобили и входът на сградата са разположени на нивото на полуподземния (приземен етаж). Основното ниво в къщата е съобразено с  характера на терена и денивелацията му, като е осигурена пряка връзката между основните функционални групи – дневна, трапезария, веранда и озеленени площи. В разпределение сградата е проектирана според конкретните изисквания на възложителя за комфорт на обитаване, а в нейното обемно-пространствено решение е търсено максимално изчистено и лаконично въздействие.

Покривът е двускатен с наклон на скатовете 33% (1:3). Дървената покривна конструкция е изявена в интериора. Изпълнението на сградата е с трайни материали и облицовки. Конструкцията на покрива е дървена, на две нива, тип двойна скара – основна от греди по наклона от слепена дървесина и вторична, перпендикулярно на основните греди от ребра от масивна иглолистна дървесина.  

Някои биха определили показаните тук къщи, като типични представители на „модерната“ архитектура. Да, наистина те притежават черти, характерни за модернизма и минимализма, но като цяло са повече „съвременни“ от колкото „модерни“. Под понятието „съвременен“ не разбирам определен стил, а обща насока в архитектурата в настоящия момент, в която актуалните тенденции са силно повлияни от модерния стил, но са разнообразени с елементи, характерни за други времена и модни течения.
Авторите са използвали комбинация от едноскатни, наклонени покривни равнини, композиционно и тектонично свързани помежду си, придавайки, по този начин, характерна завършеност на обемите.

Посочените примери сполучливо илюстрират този похват, характерен за съвременната и модерна архитектура. В нея четирискатният покрив, особено този, който, най-често действа „тежко“ или дори „тромаво“ върху сградния обем, е заменен с наклонени покривни плоскости, под формата на едноскатни или двускатни покриви и комбинацията от тях. „Плоският“ покрив, също не успя да намери своето място в архитектурата на еднофамилните къщи, по нашите географски ширини. Именно затова използването на показаните в примерите покриви е удачно, от една страна, че позволява образуване на функционално оправдани подпокривни пространства и от друга, че със покривните задигания се създават композиционни фасадни акценти.

„Съвременното“ оформяне на контакта на покривната повърхнина с фасадната плоскост най-често се решава по-два начина.  Първият е без стрехи и е характерен за „минимализма“ , където линията на фасадата продължава в линията на покрива. В показаните примери имаме използването на противоположния подход, при който покривът излиза навън от фасадата с големи, ясно изразени стрехи. Смисълът в това, не е толкова да се предпази фасадата от слънце и вятър, колкото да се очертае ясна граница или вертикална завършеност на обемите. 

Като заключение мога да кажа, че показаните и коментирани от мен къщи са добър пример за това как съвременната архитектура и модернистично виждане могат да разчупят стандартите, като същевременно запазят традиционните форми. Резултатът е елегантен и модерен дом, внимателно замислен, проектиран и създаден, за да отговори на индивидуалните виждания и желания на своя собственик.

Автор: д-р арх. Никола Миронски
Закони Нормативна база Коментари