За „Мъжките времена” на Ковачевица

Знаете ли кое българско село е най-сниманото, според архивите на кинематографията ни? Ковачевица, разбира се!
11.11.2019
Даниела Арнаудова
1279
туризъм, Ковачевица, България, стари къща
Източник: Още за къщата, фотограф: Димитър Шиклев

Знаете ли кое българско село е най-сниманото, според архивите на кинематографията ни? Ковачевица, разбира се! „Кадри” от Ковачевица са запечатани в „Мера според мера”, в „Мъжки времена и още близо 20 филма. Плюсът от този „кинопоход” е, че привлече хора, които започнаха да изкупуват и възстановяват изоставените къщи на селото. Така то беше спасено от разрухата. Подобен „шанс” Ковачевица е имала и в миналото. Въпреки че възниква „благодарение” на насилствените помохамеданчвания през далечните 1623-1625 г., Ковачевица се радва на един уникален шанс.
 

Снимка: Димитър Шиклев


През цялото време на турското робство в селото не е имало турска администрация. Това го превръща в един от центровете на македонското национално-освободително движение. И така възникването на село Ковачевица е свързано точно с годините, когато българите не желаели да приемат исляма. Те напускали домовете, изоставяли имотите си и близките си и намирали спасение във високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекияt климат и известната изолираност от набезите на турците, се оказали благотворни за заселването на бежанците.
 

снимки: Димитър Шиклев


Първоначално възникнали отделните махали образувани на родова основа. Съставили ги бежанците, дошли от околните села,както и от по-далечни места. Принудително изселените от Търново, например сформирали т. нар. Търновска махала. Един век по-късно, през XVIII век, от Западна Македония дошла нова миграционна вълна и образувала Арнаутската махала. Махалите в землището се групират в близост до извора (сега наричан Циганчица), където живеел ковачът, Марко - преселник от близкото село Рибново. От неговото име се родила и легендата за името на селото. Тя разказва как след смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея, казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача.
 

Ковачевската архитектура е изключително самобитна и неповторима.   Снимка: Димитър Шиклев


Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която се групирали всички околни махали, за да се бранят от масовите разбойнически нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица. Постепенно в селището се появявили и различни занаяти. Придошлите от околните села се занимавали изключително със земеделие и скотовъдство. За разлика от тях, дошлите от Западна Македония „пренесли” дюлгерството. Образци от техния труд са запазени и днес. Самата ковачевска архитектура е изключително самобитна и неповторима. Тя трудно може да се опише с думи, но така през втората половина на XVIIIв. са издигнати първите дву- и триетажни къщи.
 

Отличавали ги еркерите, които маркирали втория и третия етаж. Тогава се установило и функционалното диференциране на помещенията, при което приземниятв етаж, заедно с няколко полунива приема помещенията за животните и други селскостопански и складови функции. Жилището заемало горните един или два етажа. В типичното ковачевско жилище се развили две различни по функция и начин на оформяне групи помещения: група на отворените части на сградата - “потон” (чардак), задължително ориентирани на юг или на запад, които осигурявали визуално-пространствена връзка с околната среда и група на затворените помещения - стаи с огнище, килери, помещения с пещ и други.

 

Утвърждаването на този определен тип къща с нейните строително-технически, функционални, обемно-пространствени и художествени особености е свидетелство за развитието на строително-архитектурната школа в Югозападните Родопи с център с. Ковачевица. Тази архитектурна приказка днес е перфектно съчетана с прекрасната природа - заоблените, меки възвишения на Родопите или грандиозните скални масиви, мекият планински климат, наситен с дъха на борови и букови гори.

 

Автор: Даниела Арнаудова
Закони Нормативна база Коментари