Залязващата слава на сламения покрив

Текст и снимки: Весела Маркова

Защо в последните години сламените покриви изпаднаха в немилост в повечето индустриално развити държави? Причината е доста тривиална, далеч не повишената опасност от пожар доведе до подмяната на сламените покриви, това направи скъпата поддръжката. Алтернативните материали за покритие на покрива са по-евтини, достъпни и лесни за поддръжка. Но залязва ли наистина славата на най-стария известен метод за покриване на къщите? Не и в Обединеното Кралство. Британците навреме осъзнаха, че могат да изгубят притегателния за туристите имидж на английския котидж. В Англия престижът къщата ти да се нарича със звучно име следвано от ... cottage си струва всяко вложено пени и в действителност котиджите са пъти по-скъпи от останалите къщи. Днес в Кралството котиджите със сламени покриви са около 100 000, повече от която и да е друга държава в Европа. В някои от части на страната дори новопостроените къщи се покриват с традиционния сламен покрив. Той се превръща в символ на за благосъстоятелност и уважаване на традициите сред заможната част от обществото.

Опасността от пожар винаги е преследвала сламения покрив. В Англия днес, разбира се, подобни имоти са застраховани, а самата застраховка е с най-висок процент на покриване на щетите, за собственика остава неудобството до възстановяването на имота.

Прилагат се и модерни методи за покриване с водоустойчиви материали и декоративно полагане на сламения покрив на финала. Но не толкова лесен е бил животът под сламения покрив в миналото. През 12 век покриването на новопостроените къщи със слама е било абсолютно забранено, а за съществуващите сламени покриви било задължително да бъдат обезопасени с гипсова мазилка в подпокривното пространство.

    

Занаятът за покриване на къщите с растителен материал като слама и различни видове тръстика, е най-вероятно най-старият метод за покриване на къщите. Той се е предавал по наследство още от праисторически времена. Днес докато в развитите държави къщите със сламени покриви са знак за състоятелност и се срещат не особено често, в развиващите се държави занаятът процъфтява поради ниската цена на труда по полагането и подмяната на растителния материал.

            

Сламените покриви се срещат на всички континенти с изключение на Антарктика. Най-старите данни за такъв тип строителство в Европа датират отпреди Средновековието, едновременно със създаването на първите селища. Въпреки многобройните пожари с лесно възпламеняемата слама както и опитите да бъде ограничавано и забранява-но използването й не могли да я изместят напълно като готов, широко достъпен, евтин и лек материал за покрива. Едва в началото на 19 век се появяват удобни алтернативи – промишлено произведени плочи, за които вече можело да се осигури транспорт по вода и с железниците. От друга страна, цената на пшеницата и сламата нараснали и постепенно занаятът започнал да отмира, а сламените покриви да се считат за част от миналото. С напредването на технологиите все повече намалявала възможността да се изграждат сламени покриви. Появил се и недостиг на дългостеблена пшеница, най-добрия източник на слама, както и на видовете тръстики, подходящи за целта.

            

Едва сега, във века, когато се обръщаме отново към естествените материали и природата, традицията излиза от забвение и отново добива популярност. Интересът към старинното и рустиката поддтиква към преоткриване на стария занаят.

Традиционната суровина за сламения покрив в по-голямата част от Англия е била пшеницата. Днес тя се произвежда ограничено и със специално предназначение. Когато изходният материал е качествен, а специалистът, полагащ сламата, с достатъчно добри умения, гаранцията за безпроблемност на така покритото съоръжение никак не е малка 45 – 50 години. Поддръжката изисква полагане на пласт нова слама върху повърхността на старата. Така дебелината на сламата върху някои покриви достига до 2 м, а при най-старите запазени конструкции най- долният пласт може и да надхвърли 600 години.



Тръстиката е материал, който се е използвал предимно в Източна Англия. От този материал се полага само един пласт, похабената от времето тръстика се отстранява и на нейно място се полага нов пласт.

Днес повечето от половината сламени покриви в Англия са покрити с тръстика, а повече от 90% от суровината е внос от Турция и Източна Европа. Дълготрайността на този тип покритие би следвало да е по- голяма, но в действителност тя се доближава до тази на пшеничната слама - около 50 години. Колко дълго ще издържи покривът зависи от климата, наклона, качеството на материала и най-вече опитността на специалиста, който я полага.



Сламата се пристяга на вързопи с диаметър около 60 см. Те се полагат на покрива с припокриване и допълнително подсигуряване по билата, след което те се закрепяват на мястото с дървени клинове. Пластовете се полагат един върху друг, а най-накрая, под самото било, се поставя подсигурителна напречна линия. Методът за покриване е изключително надежден, лесен за ремонтиране, издръжлив на силни ветрове и дъждове. Важно изискване е покривната конструкция да е достатъчно стабилна.
 
Покривът от качествен материал, изпълнен с правилната методология не се нуждае от особено интензивна поддръжка. Единствено подмяната на материала върху билото на покрива е необходимо да се извърши на няколко пъти, за тези 50 години гарантиран живот, горе долу през 15 години. При тези ремонти се подменя и придържащата сламата телена мрежа. Дебелината на пласта слама изтънява през годините, а цялостта на повърхностния слой се разрушава. Моментът за цялостна подмяна на покривния слой е настъпил, когато фиксиращите клинове могат да се видят на повърхността.



Проникване на водата може да се получи, обикновено по капилярен път, наличието на влага не означава, че покривът е застрашен от разрушаване. От друга страна, животът на сламеното покритие може да бъде удължен, чрез правилна намеса и поддръжка.



Състоянието на сламеното покритие, до голяма степен зависи от формата на самия покрив, наклона, изложението, качеството на положения материал. Голямо преимущество е, че сламата е естествено устойчива на външните условия и при правилна поддръжка, тя не попива големи количества вода и теглото й върху покривната конструкция не се увеличава значително от задържането на тази вода. Задължителният наклон от 45 и повече градуса съдейства за бързото оттичане на количествата паднали валежи. Освен това сламата е естествен изолатор. Образувалите се въздушни джобове между растителните стъбла, както и в самата им вътрешност, създават много добра естествена изолация.