арх. Антон Каравелов

Чета и препрочитам Закона за авторското право и сходните му права - ЗАПСП/1 и оставам учуден защо произведенията на архитектурата са поставени в общия кюп на творческите произведения в различни области. Тя, архитектурата, има специфични изисквания, които не могат да се сравняват например с изпяването на една песен, записването на електронен носител на дадена музика, размножаването на дискети и прочие. Архитектът е творец на идеи, но идеите не се защитават от българското, даже и от международното законодателство. Изрично в чл. 2 на ЗАПСП се посочва, че предмет на авторското право са създаването и разпространението на произведения на литературата, изкуството и науката. В коя част на творчеството попада архитектурата? Тя е едновременно подчинена и подвластна на науката и изкуството. Тя е предмет на защита съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 6 от закона. Архитектурата е предимно продукт на интелектуален, сложен труд. При него се изисква голямо напрежение на духовни и физически сили. Авторът има талантливи и интересни идеи, които прилага. Освен това той трябва да умее да анализира, да синтезира, да сравнява, да умее да типизира и да отделя случайното от нормалното и закономерното, да има житейски опит и познания. С оглед на това пълна проектантска правоспособност (ППП) може да се получи след работа по съответната специалност от най-малко осемнадесет (18) месеца, а не по-рано. Понякога и този стаж по специалността не е достатъчен. За да работи самостоятелно един архитект и да създава произведения на архитектурата, в някои страни се изисква 10 и повече години.
  
 Когато става въпрос за архитекта, той трябва да притежава голяма обща култура; освен това да притежава и технически, икономически, психологически и други познания, които да използва в основната си работа. Към качествата, които трябва да се притежават, спадат: етичност, добросъвестност и професионализъм. Архитектът използва предимно интелектуален труд, който става обект на индивидуално правно регламентиране. Към авторското право се отнасят и правните норми, които уреждат създаването и използването на авторските творби. Нормите обхващат: как възниква авторското право, кой или кои са неговите носители, какво е съдържанието на това право, колко време трае, как се наследява и защитава. Авторът може да отстъпи някои правомощия на използвателя с договор, или това може да произтича от самия закон.
  
При архитектурата може да се говори за авторско право, когато има цялостно представяне на обекта, когато той е изграден, завършен и въведен в експлоатация. Според закона и мнението на юристите не може да се говори и защитава авторско право при междинни етапи, изготвянето на скици и концепции или идейни проекти, което е странно... Според архитектите точно в идейната фаза на проекта, по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1, от Закона за устройство на територията - ЗУТ/2, може да се говори за творчество, за истински творчески процес. Следващите фази на проектиране и процесът на изграждане (строителството) на обекта са технически или по-скоро тривиални решения и действия.
    
КОГА ВЪЗНИКВА АВТОРСКОТО ПРАВО? Отговорът на този въпрос е, когато се даде публичност на произведението, т. е. когато се публикува и стане достояние на много хора, на обществото. Произведението създадено по този творчески начин трябва да достави духовна и естетическа удовлетвореност и наслада за хората. Специфичната особеност на авторския труд води до създаването на защитавания от закона обект със своя индивидуалност. Това е сложен, творчески труд, изискващ напрежение на всички духовни и физически сили на автора. В творбата авторът влага и талантливи идеи. Освен това той трябва да умее да анализира, да синтезира, да сравнява, да типизира и да отделя случайното от нормалното и закономерното.
  
Изглежда обаче, че има архитекти, които не се съобразяват с тези изисквания. С оглед на това в Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране – ЗКАИИП/3, в последното изменение и допълнение на закона в ДВ, бр. 79 от 29.09.2006 г. се говори не за „Етична комисия“, а за „Професионална етика“ и „Дисциплинарно производство“. За плагиатите при нарушения на закона има предвидени наказания. Авторът може да отстъпи определени правомощия на произведението на ползвателя, или когато това произтича от самия закон. Носител или носители на авторското право са неговите автори (когато е създадено произведението в съавторство). За неговата бъдеща съдба се изисква винаги съгласието на всички автори без изключение.
    
При трудово-правни взаимоотношения работещият предоставя работната  си сила на фирма (на работодател). В случая той се подчинява на ръководството на предприятието по отношение на надзора и заповедите на началниците, както и на трудовата дисциплина. Авторското право не се интересува от самия трудов процес, а от резултатите на положения творчески труд. С други думи, авторска творба, защитена от закона, може да се създаде и във връзка с изпълнение на задължения и по трудови взаимоотношения.
    
Интелектуалната собственост се разделя на две категории: АВТОРСКО ПРАВО и ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ. Втората у нас се осъществява от Патентното ведомство, като се подава молба от заинтересувания и се получава от автора патент, който осигурява правата и изключителната собственост на произведението на носителя му.
    
Учудващо е, че по ЗАПСП запазването целостта на произведението е в право на автора и той може да се противопостави на всякакви промени в него, както и на други действия, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство (чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП). Това добре! Тревогата обаче идва от разпоредбата на ал. 2 на същия член 15 от закона: Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата, да го разруши, да го преустрои, да го надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби по проектиране и строителство. Нали в предишната разпоредба се посочваше, че авторът може да се противопостави на всякакви промени на архитектурното произведение? Това може да е законосъобразно по правилата на ЗУТ, но няма да бъде правилно, защото се нарушава де факто авторското право. За какво право говорим досега? Противоречието на тези две разпоредби е очевидна и няма нужда от коментари.
  
 „Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.“ Следователно можем да използваме произведението няколко пъти, като „повтаряем проект и обект“, но не и като типов, тъй като е забранено ползването на типовите проекти още от 1993 г. със Заповед № РД-02-14-377 от 16.11.1993 г. на Министерството на териториалното развитие и строителство - МТРС (ДВ, бр. 106 от 1993 г.). За тези типови проектосметни документации следва да бъде поета отговорност от правоспособни и правоимащи лица, за да нямат противоречия с действащите понастоящем нормативни актове. Те се преподписват от съответните специалисти и се представят при необходимост изчисления и проверки от инженер – конструктор, дали отговарят най-важното на “Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”, изд. от Комитета по териториално и селищно устройство – КТСУ, и Българската академия на науките - БАН (ДВ, бр. 6 от 1989 г. и отделна книжка, публикувана от 1987 г. на НЦ „Строителство и архитектура“ - София.
    
Който наруши ЗАПСП, дължи обезщетение на лицето, на което е отстъпено изключителното право за ползване (чл. 94, ал. 1 от закона). Ако се появят спорове по използването и произведението на архитектурата, те се решават от съда (чл. 94, ал. 3 от закона). Следва да се обърне внимание, че тези спорове са подсъдни на окръжните съдилища (в бъдеще - от административните окръжни съдилища), а не на първоинстанционните - районите съдилища - чл. 96 от закона.
    
Както се вижда, в ЗАПСП има противоречия, специално за архитектурните произведения, които следва да се отстранят - има или няма авторско право в архитектурата!

ИЗПОЛЗВАНИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ:
1 - Закон за авторското право и сходните му права – ЗАПСП, ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм. и доп., бр. 77 от 2005 г., бр. 30 и бр. 79 от 2006 г.;
2 - Закон за устройство на територията - ЗУТ, ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г., изменян над двадесет пъти, посл. ДВ, бр. 76 и бр. 79 от 2006 г.;
3 - Закон за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране - ЗКАИИП, ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм. няколко пъти, посл. ДВ, бр. 30 и бр. 79 от 2006 г.