Един китен двор с 200-годишна история

След 25 емигрантски години в Америка, те се завърнали в България с една определена мисия - да възродят за нов живот семейната къща на Ефросина. А този дом действително е нещо много специално. “Къщата с лновете” е започната още през 1690 г.
05.12.2019
Даниела Арнаудова
558
градина, двор, растения в градината

След 25 емигрантски години в Америка, те се завърнали в България с една определена мисия - да възродят за нов живот семейната къща на Ефросина. А този дом действително е нещо много специално. “Къщата с лновете” е започната още през 1690 г.

  

Някои растения в градината също се отглеждат тук с години. Хортензиите и зокума, дамата и кавалера не са чужди на Ефросина и Васил. „Винаги сме ги имали вкъщи, помня ги от малка”. Макар че при връщането им от Америка през 1995 г. в двора нямало нито едно цвете, всичко било унищожено. Останали са само бурените и една роза, запазена по чудо. „Така започнахме всичко отначало. Взехме олеандъра от съседи, други цветя – от приятели, от наши роднини, живееща в Гърция на Егейско море. Сега аз им давам”, казва Ефросина. Но за нея и Васил е важно друго, да следват своята мечта,
а тя е да направят типична английска градина – малка като площ, но наситена с много цветя: рози, калдъръмче, обички, циганче, грамофончета, а също сините фунийки в булчинските букети. От единия прозорец на къщата се подава тубероза, а до нея дама и кавалер. В това малко дворче розите съжителстват с лечебните видове.“



Латинката, която цъфтя в края на август, се кипри до турти, розите растат постоянно и така през цялата година всяко растение се бори за пространство, за светлина и вода. Но това многообразие създава и друг ефект – усещането, че в двора е разстлан килим от цветове и форми, които се смесват хармонично. Всеки сезон тук има цъфтящи цветя. „Калитенцията донесохме от Аковия чифлик, който е бил цели 2600 дка, собственост на моя прадядо Якови Рупица”. Нещо повече - дървото е изглеждало така и през далечната 1850 година. Днес Ефросина си спомня разказите, които е чувала от това време. Дядото се разболява от туберкулоза и отива да се лекува в Атина. От там, от свои роднини донася семената калитенция.

„Миниатюрният лилиум, който цъфти през май до средата на юни, също е много хубав”, радват се домакините. Той остава в градината и през зимата. Не го прибират дори в студа, когато листата му почти окапват.

„Сега започва третата вълна на цъфтене, излизат новите филизи, които обикновено имат цвят до края на октомври-ноември”, казва Ефросина. И добавя, че едно от любимите u цветя e пурпуреята - дивото растение от прериите на Америка. Освен че там е родното u място, тя е изключително популярна в алтернативната медицина. Американците, а много преди тях и индианците я използвали против настинки, защото стимулира имунната система. „Важно е обаче да се употребява внимателно. Растението е лечебно, но се взима само една-две седмици, не повече, защото има опастност имунната система да стане ленива”, обяснява Ефросина. А как я попаднала в двора u? „Донесох си семената преди около 10 години и ги посадих сама у нас”.

Колкото до тиса, голямото дърво, което сякаш „подпира” предната фасада на къщата, то е подарък, лично от цар Фердинанд. Подаръкът
е за Якови Рупица, прадядото на Ефросина, виден за времето си производител на вино в цяла Южна България. Той притежавал масиви от 2600 дка, които се простирали между Пловдив и Асеновград, плюс две градини от около 1500 дка - овощна и орехова. Изнасял вино, ракия, коняк и ликьор за Будапеща, Берлин, Париж и Виена. Разбира се, от насажденията днес не е останало нищо, но амбициозните му наследници пазят спомена за това атрактивно за времето си производство.

 

Автор: Даниела Арнаудова
Закони Нормативна база Коментари