Дубровник – балкански град с различна атмосфера

Град, познат още като Перлата на Адриатика.
20.09.2019
сп."Още за Къщата"
569
туризъм, маршрути по света, Дубровник
Дубровник очарова със своята красота и история
Източник: Оданс Травел, www.odans-travel.com

Град, сравняван от историците с Венеция като пример за морска търговска империя, град-държава, запазил суверенитета си с векове. Град, познат още като Перлата на Адриатика, разбира се, става дума за Дубровник. Двата града са били сравнявани и преди, и Дубровник напълно заслужава тази чест.

Той има своите тайни и очарования, хилядолетно присъствие в книгите по история и отгоре на това чистата вода и белият пясък на Адриатическо море - достатъчно изкушение за много хора. Разхождайки се из улиците на града, човек усеща, че тези камъни са били свидетели на времето, че пукнатините и фугите са свидетели на истории и случки, че същите стъпки са извървели потомците на десетки поколения. Дубровник е далеч повече от място за лятната почивка. Там се сблъсквате с миналото.


Дубровник - Старият град     Източник: Оданс Травел,  www.odans-travel.com

Ритъмът на живот е различен, хората гледат по друг начин. Едно от онези, вече малко места по света, които да накарат модерния, забързан човек да се поспре, да се замисли и може би да хвърли един поглед назад към отминали времена. И ако това не е достатъчно, Дубровник е и близко.

Дубровник (от славянската дума за “дъбрава” – гора) е официалното име на града едва от началото на миналия век. През XI в. славянското племе, принудено да напусне земите си под натиска на по-силните си съседи, се моли на град Рагуза за убежище и получават такова в един от кварталите на града. Помежду си те наричат този квартал Дубровник. В историята градът е много по-добре познат с името Рагуза, а Дубровник никога не се е появявало като наименование в 13-те века официални документи на града (до 1918 г.), достигнали до наше време – актове, споразумения, закони, публични или частни документи – всички те, водени на официалния латински език. Първите писмени следи за Рагуза датират още от VII век. Основан е при сливането на два вече съществуващи града – този на остров Лаус, подслонил италианските бежанци от близкия Епидаурум, и Дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм.


Дубровник - Старият град     Източник: Оданс Травел,  www.odans-travel.com

През XII век ивицата плитчини между Лаус и Дъбрава е засипана, а през 1468 г. площадът е павиран. Пиацата или “страдуна”, както е наричан сега получилият се площад, ефектно обединява двете селища в едно. Отначало попадащ под защитата на Византия, след кръстоносните походи Рагуза намира себе си под венецианско влияние. През 1358 г. според Задарския мирен договор градът става част от Унгарско- Хърватското кралство. XIV век е и времето, когато звездата на Рагуза изгрява високо в небето – той е управляван като свободна държава с името Respublica Ragusina (Рагузка република).

Още през 1272 г. изпълнителната власт на Рагуза произвежда своята собствена правна система, в която са систематизирани Римските практики заедно с местните порядки. Новата република е изключително изобретателна, що се отнася до закони и институции.

Фанцисканска аптека - една от най-древните в света. Снимка: Димитър Шиклев

Първата държавна медицинска институция е отворила врати през 1301г., последвана от най-старата (и все още работеща) аптека в Европа през 1317 г. Следващият век е видял откриването на старчески дом, болница, подготвена за случаите на карантина, приют за сираци и 20- километрова вододобивна система. Може би едно от най-важните за развитието на Рагуза решения е премахването на търговията с роби и робството като институция през 1418 година. Случилото се през последвалите няколко столетия играе най-голяма роля за образа на града в наши дни.
 

Дворът на Княжевският дворец. Снимки: Димитър Шиклев


Периодът на XV и XVI век за Рагуза е време на неспираем подем,  макар на картата републиката да е не повече от малка точка по средата на три големи империи (Османската империя, Австрия и Венецианската република), тя е смятана за немалка сила. Под мъдрото управление на консулите на града Рагуза успява да се превърне в “таласокрация” – морска търговска империя от мащабите на тези на Венеция или Генуа. Финансовият просперитети умелата дипломация ѝ позволяват да запази независимостта си пред лицето на по-силни и експанзивни държави.


Онофриева чешма. Снимка: Димитър Шиклев

Търговската флота на града достига до най-отдалечените точки на познатия свят и установява множество малки колонии от бреговете на Америка до Индия. От тези пътувания те донасят обратно късчета от местната флора и културата на тези отдалечени места, доста от които са запазени в облика на града до наши дни. Търговците дължат успеха на начинанията си на политиката, която Рагуза следва. Плаващи под бял флаг с думата Свобода (LIBERTAS), ясно изписана върху него, търговските кораби на този град стават известни с името аргози (argosy), по-късно използвано от Шекспир със значението “флотилия от търговски кораби”.


Дубровник - "Перлата на Адриатика"     Източник: Оданс Травел,  www.odans-travel.com

През 1544 г. репутацията на републиката довела до пристанищата ѝ цял кораб с еврейски бежанци от Испания и Португалия. След дългите години на просперитет обаче последвали тези на упадък.

Отначало това станало постепенно. Kризата в средиземноморската търговия бавно повлякла Рагуза надолу към дълбините, но необикновено силното земетресение от 1667-ма ускорило значително този процес, довело до гибелта на 5000 души, много от които част от аристокрацията, и изравнявайки със земята важни обществени сгради. Краят на Рагузката република дошъл през през 1806г., но не поради намесата на някоя от предишните заобикалящи я империи, а пред настъплението на войските на Наполеон. През 1808 г. Рагуза става част от Илирийските провинции, които седем години по-късно, след конгреса във Виена, преминават под управлението на Хабсбургите. До края на века Рагуза е водеща сила в борбата за обединение на Хърватия в една държава, макар и да не успяват в това до 1918 г. с падането на Австро-Унгарската империя, когато и името на града се променя на Дубровник.


Театърът в Дубровник,        Източник: Оданс Травел,  www.odans-travel.com
 
През ХХ век града не успява да избегне множеството политически промени, през които минават Балканите. Въпреки демилитаризацията си през 70-те години (с цел никога да не се превърне в жертва на войните), по време на борбата за независимост на Хърватска срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е бомбардиран и попада под обсада от октомври 1991-ва до май 1992 година. Жителите на Дубровник дълго няма да забравят това, но поне вече повечето външни следи от бомбардировката са заличени.

Под ръководството на ЮНЕСКО старият град беше реставриран в оригиналния си вид. Дубровник също така е поставен в списъка на световното културно и природно наследство на организацията. Няма много неща, които да добавим накрая. Дубровник е един балкански град и все пак далеч не типичен. Някой неща ще са ви познати, други ще са чуждоземни за вас. Но всички ще ви направят впечатление.
 

Днес Дубровник е тих, необезпокояван туристически и културен център. Снимки: Димитър Шиклев


Днес Дубровник е тих, необезпокояван туристически и културен център, който целогодишно става поле на музикални, театрални и други артистични изяви. Екзотичните острови и околността имат какво да предложат и на по-активните посетители, било то планинско катерене, екскурзии из красивата средиземноморска природа, кануинг (гребни лодки) или гмуркане из прозрачната вода. Красивите плажове, вълшебната атмосфера на града или разходка из най-старата ботаническа градина в света са атракции, които определено си заслужават. Хотелите, разпръстнати из околността, предлагат оферти, които да отговарят на различни финансови възможности.

 

Автор: сп."Още за Къщата"
Закони Нормативна база Коментари