Детелина Здравкова - импресии

Интересното в работите на Детелина Здравкова е, че слънчевите лъчи преминават през платната й чрез експресивни цветови решения и лично отношение, което ги прави характерни и нейни.
03.09.2019
Даниела Житарска
297
Художник, Детелина Здравкова, импресии
Източник: Детелина Здравкова

Светлината в платната на Детелина Здравкова преминава през цветовете и се отразява във формите, мазките и образите. Подходът е експресивен и оригинален, отношението на авторката към живописването, емоционално и истинско. Светът е пълен с изненади и красотата е навсякъде около нас и е невероятно, когато една човешка ръка успее да я усети и пресъздаде. Тази така трудно уловима енергия, така прозрачна магия. Трябва особена сетивност, за да и дадеш живот на платното. Особена чуствителност, за да я уловиш, докато тя преминава през тялото ти и да откриеш точния цвят, отражение или движение, за да я изобразиш.


Интересното в работите на Детелина Зравкова е, че слънчевите лъчи преминават през платната и чрез експресивни цветови решения и лично отношение, което ги прави характерни и нейни. Явно е, че за авторката рисуването е емоционално преживяване. Една художествена игра на изключително чувствителна натура.



Как се зароди любовта ви към живописта? Бяхте ли провокирана от нещо, детайл, идея, форма, настроение... или постепенно открихте магията и?
Рисувам от дете. Не мога да кажа кога и как съм била привлечена точно от живописта. Може би моите родители са първите, които са насочили вниманието ми към красотата на природата. Казваха, „Природата е най-добрият художник. Виж как е обагрила листенцата на дърветата….” Това, което осъзнах по-късно, е, че ми е приятно да рисувам и да
разглеждам картини, особено живопис.



Имате ли любими художници, провокирали у вас нови търсения?
Харесвам импресионистите Моне, Писаро, Сисле и др. Но смятам, че човек непрекъснато трябва да разширява кръгозора си и да опознава нови творци, нови произведения. Наскоро бях в Пловдив за един месец и успях да посетя няколко галерии. Запознах се с творчеството на много местни автори и останах впечатлена от: Ели Станчева, Полина Станчева, Валери Ценов, Нели Ценова, Илия Желев. В този контекст задължително трябва да спомена и Петя Папазова, която работи във Варна. Георги Петров и Павел Митков са авторите, чието творчество не спирам да следя.

Разкажете ни за образованието си. Има ли влияние върху работата Ви?
Езикова гимназия в Добрич. После икономика в Стопанска академия Свищов. Работих в банковата система в продължение на 12 години. Бих казала, че през този период картините ми бяха малко статични и като че ли се подчиняваха на някакви по-строги правила и норми, сякаш и те се явяваха субект на банковото управление. Живея и работя във Варна. Управител съм на фирма с предмет на дейност : външна реклама, web и графичен дизайн, LED технологии. Разнообразието от заявки, контактите с множество клиенти, честите пътувания ме зареждат с впечатления и провокират желание да изразя в цветове върху бялото платно всичко, което ме е развълнувало.

  

Какво е за вас рисуването? Любов, страст, уловен миг, експеримент...?
Емоция като състояние и експеримент като реализация.

Разкажете ни за приоритетните теми върху, които работите?
Обичам да рисувам пейзажи. Силно ми въздейства морето и неговите промени. Обичам есента и пролетта, прекрасните топли цветове – кафяво, охра, оранжево, жълто, червено. Рисувам треви, полета, планини и къщи. Други любими теми, които разработих напоследък са огънят с игрите му на светлина и сянка и танцът с неговите безкрайни вариации и движения. А последната ми картина е зимен пейзаж – явно подсъзнателно се подготвям за наближаващата зима.


Кое е първото, идеята или детайлът?
Различно. Понякога просто ми се рисува. Започвам, без да имам конкретна идея. Може би в този случай първо са цветовете. Те се явяват определящи за това какво ще се появи на платното. Друг път тръгвам от конкретна идея, която в процеса на работа се променя. Маслените бои ми дават пълната свобода да променям сюжета в движение. За мен именно тази свобода е част от удоволствието на творческия процес.

Разкажете ни за стила си на работа и ролята на светлината в платното?
Не харесвам тъмни и тежки тонове, мрачни образи, липсата на нюанси – навяват ми скука, тъга, потискащи чувства. За мен живописта трябва да създава позитивно настроение. Картината трябва да е място за отмора на погледа или източник за зареждане на душата. Поне аз от това имам нужда. Трудно бих оценила картина, която е провокативна за съзнанието, но не е приятна за окото.

  

Какви техники използвате, за да осъществите идеите си?
Напоследък използвам шпакла и смесвам боите директно върху платното. Почти не използвам четка. Рисувам и с пръсти. По този начин получавам усещане за моделиране, което ми дава повече увереност. Обичам да експериментирам. Прилагам различни способи. Надявам се тези подробности да не повлияят върху възприемането на картините ми, защото зрителят не би трябвало да мисли за това „как е направено”, а да усети чувството ми.

  

Какво ви провокира повече, природата, срещата с хора или предпочитате усамотението, при създаването на ново платно - природата, селото, градът?
Провокациите ми са най-различни и се променят непрекъснато – хора, срещи, природни гледки, пътувания из страната и чужбина. Всеки ден ми носи нови усещания. Но по време на самия процес на създаване на една картина предпочитам усамотението.
Колкото до участието на хората в процеса – сестра ми ми е на късмет, дъщеря ми, ми е критик, в когото се вслушвам безрезервно, на мъжа си обикновено се сърдя, но без него не мога. Приятелите ме подкрепят и стимулират изключително много.



Детелина Здравкова вече е намерила своето място сред любителите на живописното изкуство. Нейни платна са притежание на много частни колекционери. А галериите са мястото, където тя се среща със своите почитатели. Само един щастлив човек би могъл да създава позитивни неща и да търси красотата около себе си. Той я открива навсякъде, в тревата, листата, водата, в дома, в природните стихии, в отраженията. И никога не трябва да забравяме, че този, който я създава, я е открил първо в себе си. Само тогава той може да я вижда във всичко, което го заобикаля.

Автор: Даниела Житарска
Закони Нормативна база Коментари