Museo Jumex, Мексико. Източник: www.pritzkerprize.com
Дейвид Чипърфийлд (роден 1953 год.) следва архитектура в Училището по изкуствата „Кингстън“ и Архитектурната асоциация в Лондон. През 1985 г. създава свое архитектурно бюро в Лондон, с филиали в Берлин (1998), Шанхай (2006), Милано и др. В период от четири десетилетия са реализирани над сто проекта с разнообразна типология в Европа, Северна Америка и Азия. За наша радост, можем да посетим емблематичните му обекти в Берлин, за да разберем дълбочината и усетим магията на работите му.
Кралска академия на изкуствата, Лондон. Източник: www.pritzkerprize.com
Процесът на архитектурното творчество, според Чипърфийлд, е особено важен и подценяван в неговите аспекти – екипност, диалогочност и сътрудничество с общността. Common Grounds е темата, която той избира, като куратор на 13-тото Архитектурно биенале, Венеция през 2012 година. Дискусията за многообразието на общата основа на архитектурното творчество, с културно или материално измерение, прелива към ролята на архитекта. Той вече не е единственият ръководител, по-скоро има капацитета да убеждава другите участници в правотата на най-подходящото решение. Връзката с историчността, културата и духа на мястото са приоритетни, но всичките усилия са насочени към подобряване и обогатяване на живота.
Veles e Vents, Валенсия. Източник: www.pritzkerprize.com
Практиката на Дейвид Чипърфийлд показва, че е овладял професията до степен, когато може да обслужи напълно изискванията на един проект, с целия си талант и зрялост. Председателят на журито Алехандро Аравена, лауреат на Прицкър 2016, изтъква неговата способност „ винаги да използва специфични инструменти. Понякога това изисква силен и монументален жест, докато друг път архитектът е почти незабележим“ – особено в историческите му проекти. Широкият спектър от умения му позволява да постига баланс между минимализма и свободата на изразяване, било то абстрактно или строго елегантно. На базата на ясна композиция, изчистен детайл и изискана контекстуалност, сградите му изненадват и присъстват уверено. Veles e Vents (Валенсия, Испания, 2006 г.), построена за финала на фрегатата „American cup” се изявява категорично на брега. Широките до 15 м конзолни палуби осигуряват неограничени гледки към канала и града. Външното пространство надвишава вътрешното, при достатъчни удобства за зрителите.
Централен офис на Amorepacific, Сеул. Източник: www.pritzkerprize.com
Централата на Amorepacific (2017г.) е набор от хармонизирани пространства - лични и обществени, за работа и отмора. Вертикалните алуминиеви жалузи, с променливи сечения, обединяват плоскостите и засенчват достатъчно, без да прекъсват погледите във всички посоки. Централният двор и висящите градини са колкото част от сградата толкова и от околната среда.
Многофункционален комплекс на бул. „Морланд”, Париж. Източник: www.pritzkerprize.com
Morland Mixité Capitale (Париж, 2022 г.) е комплекс в центъра на града, предлагащ различни възможности за обитаване, богата обществена инфраструктура и вертикални градини на покрива. Главният герой тук са сводестите носещи аркади, над които се издигат новите обеми - любимо място за срещи и връзка между бул. „Морланд” и реката Сена.
Чипърфийлд търси обществените ползи дори в частните поръчки – те са изпълнени икономично, без мимолетни увлечения, съживяват градската тъкан и подобряват живота. Пречистването на идеята за полезност, чрез дълбоко осмисления творчески процес, става измерение на устойчивостта. Устойчивостта като уместен/подходящ не само елиминира излишното, но е първата стъпка към изграждането на структура, способна да се самоподдържа физически и културно.”
Галерия „Джеймс Саймън“ пред Новия Музей. Източник: www.pritzkerprize.com
Чипърфийлд се представя успешно в ролята на „пазител на смисъла, паметта и наследството”. Той възприема градовете като исторически записи, но в постоянно развитие. Опазването само на най-значимите исторически сгради се оказва недостатъчно за съхраняването на характера и богатството им.“ Дълбокото разбиране на историчността, заедно с професионалните умения, му осигуряват участие в реставрацията и обновяването на архитектурния шедьовър Новия Музей в Берлин. Там, в най-голяма степен се осъществява диалог с времето и наследството, за да се обогати архитектурния език.
Галерия „Джеймс Саймън“, поглед от стълбището. Източник: www.pritzkerprize.com
Галерия „Джеймс Саймън“ (Берлин, 2018 г.), е последната част от изпълнението на ансамбъла на Новия Музей, предназначена за временни изложби. Сградата се издига по продължение на канала пред музея и служи като вход към Музейния остров. Колонадата от стария комплекс е продължена с модерни средства, за да се оформят междинни покрити пространства. От терасата и широкото стълбище се отварят щедри гледки към околния градски пейзаж.
Новия Музей, централното стълбище. Източник: www.pritzkerprize.com
Новият Музей, (Берлин, 2009 г.) е построен за богатата египетска сбирка през XIX век и опустошен през Втората световна война. Тук се проявява проницателността на Чипърфийлд да лавира между запазването на оригиналния градеж, реконструкцията и новите намеси, доказва умението му да си сътрудничи с реставрационните специалисти и гражданите. Архитектурата от миналото е приоритетно запазена с историческите наслагвания и раните си, появяват се елегантни съвременни елементи, като главното стълбище от гладък бетон. Сградата става знакова за града и световното културно наследство.
Procuratie Vecchie, Венеция – новото стълбище към покрива. Източник: www.pritzkerprize.com
Procuratie Vecchie (Венеция, Италия, 2022 г.) Внушителният дворец на пл. „Сан Марко”, от XVI -ти век, е предоставен за пръв път за обществено ползване. Реставрацията се извършва с участието на местни майстори и занаятчии, които разкриват автентичните исторически пластове. Старите строителни технологии се съчетават с новоизградените елементи - стълбището до покривната тераса и аудиториума. По продължение на анфиладата от арки се оформят изложбените площи.
Terner Contemporary, Маргейт, Кент. Източник: www.pritzkerprize.com
Terner Contemporary, (Маргейт, графство Kент) е музеят за съвременно изкуство на брега морето. В него е търсена особената светлина - характерна за картините на художника Търнър. Фасадата е почти индустриална, но с изискан детайл. Музейният център постига високите си цели и се превръща в активен катализатор на културния живот на източното крайбрежие.
Галерия Хепуърт Уейкфийлд, Йоркшир. Източник: www.pritzkerprize.com
Сградите на Дейвид Чиперфийлд са проектирани специално за конкретните обстоятелства, което изисква достатъчно гъвкав архитектурен език, обогатен от местната култура. Той обединява европейските класически ценности, комплексността на Великобритания и дори японската деликатност.“ В проектите за Европа включва колонади, в китайските има дворове, използва местните материали по луксозен начин, съчетава традиционните техники със сложни конструкции. Архитектът Чиперфийлд подобрява качеството на живота на хората дори чрез поетичното усещане, което винаги струи от творбите му.
Музей на река Темза и гребането, Хенли на Темза, Йоркшир. Източник: www.pritzkerprize.com
Може ли да определим стила на Дейвид Чипърфийлд като „класически” и как издържа изпитанието на времето? Да, той е „класически”, защото е верен на витрувианските качества: сила, полза, красота. Сградите му не са изолирани знаци, в тях се редуват сдържаност и смелост в много лична интерпретация. Авторът вярва, че ролята на архитекта е да насърчава нови начини за подобряване на жизнената среда, чрез интегриране на отделната сграда в нейния парцел и в местната култура, разбирани в най-широки граници. В последните години Чипърфийлд става експерт по запазването на ландшафта в Галиция, Испания, на база селските традиции. Целта е застрашената от климатичните промени екосистема да устои и се развие през следващите десетилетия.