Дворец от бял варовик

Дворецът край Балчик е построен по времето на румънската окупация на Южна Добруджа като лятна резиденция на тогавашната кралица Мария.
05.09.2007
сп."Още за Къщата"
207
Балчик, маршрути, Дворецък край Балчик
Източник: сп. "Още за Къщата"

Едно от най-привлекателните кътчета на българския черноморски бряг в близост до известните курорти Албена и Златни пясъци е закътаният сред скалните образования от бял варовик Дворец край Балчик. Дворецът е построен по времето на румънската окупация на Южна Добруджа като лятна резиденция на тогавашната кралица Мария. До началото на миналия век Балчик бил преуспяващ търговски град, благодарение на търговията с добруджанско жито по море. Изнасяли се годишно около 70 000 тона жито. Построяването на железопътната линия Варна - Добрич през 1910 г., която свързва сърцето на Добруджа с Варна, довело до спирането на този разцвет. Интересът на кралицата и румънската интелигенция към Балчик възвърнал градчето към живот.

Кралица Мария била запленена от красотата на зеления оазис около Балчик, от белите варовикови скали на фона на морския простор. Земята, необходима за построяването на лятната резиденция, била закупена лесно и на безценица от местните производители на грозде, поради плъзналата по това време болест по лозята филоксера. Инженерите от румънското министерство на войната трябвало да разработят плановете за бъдещата резиденция върху обща площ от 350 дка. Проектирането на сградите на двореца било възложено на италианските архитекти Америго и Аугустино. Плановете били съобразени с основното изискване на кралицата - сътвореното от човешка ръка да не нарушава красотата и великолепието на местността, пленила сърцето й.



За да използват кристално чистата вода от изворите Бял кладенец и Чатал чешма, задвижваща водениците в местността, архитектите терасирали стръмния морски бряг с прагови тераси. Проектирани били специални каменни канали, от които водата да се влива във водните огледала на малки езера. Създадената живописна картина била допълнена от високи водопади. Водата в приказните чешми на двореца дошла от каптирания от инженерите трети извор Телешко око. С характерното за италианските архитекти уважение към историческото архитектурно наследство каменните колела на старите мелници били използвани за декоративни елементи, а новите сгради били проектирани в стила на заварените, за да се запази характерният за Балчик контраст между бели скали и червени покриви. Сградите имат издадени напред първи катове, за градежа бил използван балчишкият камък, а за покривите - турски керемиди.



Архитектите се изкушили да включат и някои нови елементи, идващи от чужди строителни култури: византийски православен параклис, римско-арабска ротонда - Нимфеум, сгради, обрамчени с колонади и вътрешни дворове в мавритански стил. Дворецът представлява типично българска къща с чардаци, която обаче е декорирана с минаре в естествени размери. Сребърният кладенец бил покрит според традициите в Трансилвания. Множеството чешми били украсени с изящни мраморни медальони с митологични персонажи.



Целият комплекс на лятната резиденция предполагал разходки за отмора и наслаждение на красотата на природата. Каменни стълбища и многобройни пътеки, минаващи през железни порти и обикалящи лабиринти от плитки канали и езерца, водят и до днес многобройните посетители туристи от една постройка до друга.

Оформлението на градините било от особено значение на кралицата. То трябвало само да допълни очарованието на природата, без да я изменя. За целта тя ангажирала швейцареца Жул Жани, който бил главен градинар на император Николай ІІ до революцията в Русия.



Паркът бил разработен на изток от двореца по протежение на крайбрежието на дължина повече от 400 метра, с ширина 60-70 метра. През 1929-1931 г. до изкуствено иградените тераси е оформен водопад с височина 25 м. Друг, по-малък водопад, се спуска от Градината на Аллах и втича бистрите си води през дебел зид, по триструйна чешма, в дълбок каменен басейн. Чешмата е от 1865 г. и е вградена в зидовете на Нимфеума.

Главният вход на двореца е през караулното на часовите. Стражите стояли денонощно на пост в издълбани в стените на сградата ниши. От двете страни на входа са поставени сферични морски мини като символично предупреждение към всеки, който ще прекрачи прага.



Вниманието на туристите обикновено се привлича от Сребърния кладенец, до който се стига през порта от ковано желязо с каменни колони и изящна метална дантела. Гърлото на кладенеца е в средата на каменна площадка, до която се стига по няколко каменни стъпала. По желание на кралица Мария този кладенец е изграден в библейски стил като кладенците на самарянките и по тази причина е изработен от камък, по който са изсечени кръстове, а отгоре му е поставен тежък похлупак от ковано желязо. На единствената зидана стена тук е инкрустирана изящно изработена икона от фин порцелан на Спасителя в пелени и коленичилата пред него Пресвета Богородица.
 



Строителството и оформянето на Градината на Аллах зад железните врати траяло четири години - между 1931 и 1935 година. В нея символи на християнството и мюсюлманството се допълват взаимно, превръщайки я в своеобразен храм под откритото небе. Може би причината за това съвместно съществуване е вярата на кралицата, която симпатизирала на бахайското учение, проповядващо единство на религиите и на целия човешки род.

Параклисът „Успение Богородично”е построен през 1932 г. До него отвежда широка каменна алея. Високи дървета обграждат терасата, на която е съграден параклисът. От двете страни на входа са изписани образите на кралица Мария и принцеса Илеана, ктиторки на параклиса. Дърворезбованият трон и иконостасът са изработени още през 1721 година. Кралицата ги откупува специално за параклиса от остров Кипър. Каменни стълби отвеждат от параклиса към водно огледало, издълбано като кръст в каменна тераса.


 

Особена магнетична сила притежава градината, наречена от Мария Английски двор. Тя пази в сърцето си спомена за живописните планински картини на Северна Шотландия, с нейните езера и гори от стари кедрови дървета, където бил домът на Мария в нейното детство. Тя е родена през 1875 г. като внучка на английската кралица Виктория по баща и на руския император Александър ІІ по майка. Баща й Алфред, дук на Единбург и Кобург,  е втори син на кралица Виктория, а майка й била единственото момиче в руското императорско семейство.

Белокаменни зидове обграждат градината на Английския двор. От градината Английски двор през чимширен плет две стъпала отвеждат към сводест, каменен мост. Силуетът му напомня Моста на въздишките във Венеция, свързващ затвора с Камарата на Дожите. В дворцовия комплекс край Балчик мостът носи това име заради въздишките на влюбените, които обичат да се вричат тук във вярност, под акомпанимента на сипещите се от отвесния бряг прозрачночисти води.



На територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария се намира създадената през 1955 година Университетска ботаническа градина – Балчик. За съжаление в наши дни сме свидетели на публични дискусии и демонстрации, свързани със собствеността на ботаническата градина. Спорът води началото си още от времето на бившия министър на културата Абрашев. През май 2004 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройство е разгледан подробен Устройствен план за застрояване на градината като Център за култури и религии, внесен от Министерството на културата, без да е съгласуван с община Балчик и Министреството на околната среда и водите.

Най-общо проектът предвижда построяване на 59 двуетажни къщи, 3 басеина, 3 тенис корта, амфитеатър за 1000 души и винарна с лозов масив, което на практика представлява унищожаване на ботаническата градина, унищожаване на ценни растения, плод на труда на поколения учени и градинари, унищожаване на историята и разрушаване на целия исторически комплекс на двореца. Замърсяване на района и лишаване на туристите от ценна туристическа атракция, каквато е градината в момента. В наши дни сегашният министър на културата Стефан Данаилов обвини университета в “безстопанствено” отношение към ботаническата градина. Всички сме наясно какво губи България, за да се облагодетелстват някои.
Още не е ясно дали ще можем да съхраним ботаническата градина и за повечето ангажирани с опазване на околната среда българи на преден план стои въпросът: Какво можем да загубим, ако не предприемем мерки?!

Автор: сп."Още за Къщата"
Закони Нормативна база Коментари