Да бъдеш Франк Гери - от декомпостиращия ум до абстрактната реалност

Такъв "беше" той, непоправим и сложен!
Човекът, сложил прът в колелото на учтивата архитектура, обърнал из основи представите за инженерните конструкции, особняк или гений, неодобряващ предвидимото си АЗ, обожествяван и остро критикуван, разделящ публиката на две, авангарден естет или хаотичен нарцисист, какво остави след себе си един от титаните на деконструктивизма ...


архитект Франк Гери     Източник: ©www.laphil.com

„Не търся красота. Търся истина.“

Озадачаваща, отвъд-параметрична логика, дързък ум - декомпостиращ идеята до съставните ѝ части, за да я събере обратно в смайващи форми - асиметрични, изкривени, въображаеми обеми в сложна динамика. Защо Франк Гери избира стръмния път на разрушаване на посредствените очаквания, коя е неговата истина, или неговата красота, излизаща отвъд класическите линии? А ние, неговите съвременници, успяхме ли да го разберем? Изследовател на хаоса или ексцентрик, архитект или скулптор,  - какъв отпечатък ще остави?

Walt Disney Concert Hall в Лос Анджелис, САЩ.   Източник: picryl.com, © Carol Highsmith 

Детството на роденият в Торонто Франк Оуен Голдбърг е белязано от годините на Голямата депресия. Една популярна история от тези времена може би подсказва бъдещата траектория на развитие на малкия Франк. В дома на своята баба той открива смисъл в прекрояването на стари парчета дърво, пирони, метални отпадъци, пълната свобода да твори, създавайки мини градове, без симетрия, без правила и норми. Нещо, което по-късно критиците ще нарекат „Его, маскирано като свобода“! Тук се крие и още един отговор на една от най-срещаните критики към бъдещия архитект -  обвинението, че се вълнува предимно от формите и причудливите им конфигурации, а не от структурата и конструкцията зад тях.
 

Сградата на Центъра за съвременно изкуство наФондация "Луи Вюитон" в Париж, Франция. © арх. Галина Димитрова

Детският му свят показва нещо съвсем различно - той е силно впечатлен от съставните части на всичко, играчките му са били огънати парчета метал, намачкана хартия, останки от вещи, рибни скелети, а въпросите, които си е задавал още тогава са: какво държи отделните елементи заедно? От тези ранни години е и друг съществен урок - формирал цялостното му съзнание и творческите изяви. Средата, в която израства малкия Франк, е достатъчно недружелюбна и травмираща, за да го накара завинаги да заклейми конформизъма, задушаващ свободата. Изкуството, което овладява в тези ранни години, да бъде удобен или незабележим - като защитен механизъм срещу неприемането на еврейския му произход и дисхармоничните отношения в семейството му, завинаги ще го отврати от тази раболепна позиция и той ще избере свободата да изразяваш себе си! 
 

Vitra Design Museum  във Weil am Rhein, Германия е първата постороена сграда на Франк Гери в Европа. © арх. Румен Йотов
 

„Първата идея почти никога не е правилната.“

Стартира формирането на неговия манифест на "декомпостиращия ум“. Сложната метафора разкрива простичката истина -  „яснотата идва след разпада, не преди него". А оттам и водещият мотив, който бележи  цялостното му архитектурното  развитие - дори след разпада си формите съдържат стойност, която може да се трансформира в нов разказ. Той показва, смело и настоятелно, че вътрешната ни същност е объркана, хаотична и търсеща, не идеално подредена и романтична. 
 

    
Интериор на Vitra Design Museum във Weil am Rhein, Германия. © арх. Румен Йотов

Завършва архитектура и става блестящ, уважаван и предвидим... Това събужда с пълна сила травмата му да остава свит и защитен в статукво, което не харесва, в изразност, която го убива. Ескалацията не закъснява, потисната творческа същност разкъсва бенда - следва развод, промяна на фамилията и изваждане на показ на "грозната истина" - буквално и преносно. Неговият дом в Санта Моника той превръща в нещо невиждано -  скромното розово бунгало обвива с телена мрежа, шперплат, гофриран метал, открити греди. Този смел бунтарски акт, а в дълбоката си същност автотерапия, разбунва остри критики, недоволство и дори осмиване. И така стартира новият път на изкуство без обяснения. Оттук насетне Гери категорично отказва да прикрива хаоса, да го прави красив и приемлив, отказва и да го обяснява, в него той открива много повече истина отколкото в школуваните форми. Доверява се на интуицията и на естественото си разбиране за нещата и приканва инженерните науки да създадат разумната основа.

   
Luma Arles е арт център в Арл, Франция, създаден от фондация LUMA. © арх. Галина Диммитрова
 

Ефектът Билбао
Този феномен в архитектурата остава без аналог. Смразяващ и отприщващ едновременно, дизайнът на музея Гугенхайм в Билбао разтърсва всички пластове, дори и вътрешно самия архитект. След Билбао той става тревожен, затворен, хиперкритичен към собствената си работа. Постоянно се страхува да не се превърне в карикатура на самия себе си. По всичко изглежда достигнат е критичен връх, след който всеки нов проект би изглеждал семпъл, или като пренапечатана версия.
 

Музеят Гугенхайм в Билбао © арх. Румен Йотов

Професионалната колегия се разделя на две - шокирани и възхваляващи, а общественото възприятие за архитектурата се преобръща. Приемането ѝ не е било нито еднозначно, нито веднага възторжено. Най-болезнено звучи определението за твърде голяма показност, лишена от смисъл, функция. Днес сградата е икона, една от най-влиятелните за края на ХХ век, всепризната, променила цялостно възприятието по отмошение на формата, технологията и ролята на архитекта. Привличаща стотици хиляди туристи, желаещи да я зърнат.
 

    
Музеят Гугенхайм в Билбао © арх. Румен Йотов

„Формализъм без морал“
Експресивното творчество на Франк Гери разпалва "войни", никога не е прието еднозначно, напротив - преминава през етап на "свикване". Това, което критиците не виждат е логиката, или по-точно не виждат логика, която да съвпада с общоприетата. Затова доста често Гери бива асоцииран с егоцентрик, който налага своето виждане, без да се интересува, как ще бъде прието. Но отсреща стои един тревожен творец, който никога не е бил арогантен и безразличен - неговата отговорност е в това да приведе езика на хаоса във форма, не задължително идеална. Неговия страх е да не остане заклещен в собствената си рамка, да продължи да улавя безпогрешно своята интуиция и да я материализира.
 

Многофункционалният комплекс Neuer Zollhof (Нюер Цолхоф), част от района Медия Порт, който включва три съседни сгради с извити, „танцуващи“ форми, символизиращи трансформацията на Дюселдорф в модерен икономически център. © Савина Трифонова

Сградите на Гери търпят и много прагматични критики -  скъпо струващ строеж, скъпа поддръжка, трудни за използване, недостатъчно адаптивни функции, трудности при инсталации и изпълнение, рискови дори за стандартните технологии за изолации и оборудване, със сложна акустика. Тези негативи допълват генералното усещане за алогичност и преиначен смисъл. 
 

    
Многофункционалният комплекс Neuer Zollhof (Нюер Цолхоф) в Дюселдорф, Германия. © Савина Трифонова

Но творческата същност на Гери не слиза до тези нива, за да обяснява практически несъвършенства. Той смята, че инженерните технологии имат достатъчен капацитет да обезпечат и най-невъзможните конструкции. Работи на съвсем различни обороти и с нетрадиционни модели, повторни експерименти и „разпад на идеята“, смачкани листове чертежи и дори разрушава готови макети, когато започнат да изглеждат твърде "добре". Структурата на сградата понякога се променя в движение, защото Гери започва с концептуален образ, а конструктивната логика следва да го догони и да се адаптира.
 

Dancing House в Прага. © Дияна Кинова

Непримиримост към удобните модели
Противоречив и въздействащ, ако има нещо, което най-много го дистанцираше, това бяха предсказуемите пътища в архитектурата. Той ни доказваше, че боравенето в сигурна среда без риск е "обезкървяване" на архитектурата, превръщащо я в стерилна, и че без страх и доза несигурност няма пробив и развитие. Инженерните предизвикателства, които неговите форми поставиха, доведоха до ускорено развитие на архитектурните технологии - дигиталното моделиране и интегрираното строително производство.
 

Скулптурата „Риба“ се превърна в един от символите на Барселона след Олимпиадата  през 1992г. © арх. Румен Йотов

Архитектът, който се докосна до блясъка, но отказа да го използва като трофей, който не се уплаши да разрови с голи ръце хаоса и да ни го предложи в нешлифован вид, който предизвика физичните закони да последват творческия импулс и в крайна сметка отпрати конформизма. 
 

    
Скулптурата „Риба“. © арх. Румен Йотов

Мащабна, емблематична фигура в архитектурата! 
... не "иновативен" нито "радикален",
просто неповторим!

Благодарим Маестро!
 

Статията е предоставена за публикация от онлайн сп. The Building.