Градска изненада във Виена

Къща от 1854 г. се оказва царството на Спящата красавица, в което няма свободни тревни площи и не се коси
14.05.2014
Превод : Светлана Желева
54
озеленяване, градина, двор, цветя, растения
Изглед от предния двор. Цялата градина е разположена на площ от 1000 кв. м.
Източник: сп. Сервус

Търсенето на скрития градински рай във Виена, чиято стопанка е  Ева Тилер, не е особено лесна задача -  признанието е на местното издание „Сервус”. 


На пръв поглед старовиенската къща едва се забелязва, до такава степен е обрасла с бръшлян. Единствено номерът на улицата на оградата потвърждава правилния адрес. Къщата е построена през 1854 година и се намира в днешния 13-и квартал „Хийтцинг”, като по онова време  мястото е било извън Виена, разказва любезната домакиня.


Вратата се отваря и пред нас се открива картина, подобна на царството на Спящата красавица. През ранната пролет цялата градина е нежно зелена и цъфтяща, а през лятото - се превръща в същинска джунгла. „Майка ми и баба бяха запалени градинарки, като градината винаги се е стопаниствала от нежни женски ръце”, доверява още Ева Тилер, която признава, че любимото й занимание е да изкоренява плевелите. 


Цялата градина е разположена на площ от 1000 кв.метра, състои се от предна градина, жилищна сграда, зад която се крият плувно езерце, разсадник, компост и чувствително по-голяма задна градина.


Цветът на къщата е в специфичен нюанс на жълто, в унисон с разположения наблизо великолепен дворец Шонбрун. Самата къща е обгърната от  красиви катерливи  растения като дива лоза и глициния (увива се по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея ). Разбира се, в градината се намират и много културни растения -  божури, които стават огромни и още цяла гама растения, които са по-възрастни от стопанката на дома. Ева Тилер е една от жените, които със сигурност първи се сбогуват със зимата заради цъфналите кокичета и минзухари.


В задната част на градината се срещат раститетелни видове – на първо място форзиция (листопадно красив цъфтящ храст, който стига  на височина до 3 метра и на  ширина до 2 метра и е много подходящ за озеленяване). А също и череши, съчетани с килим от  лалета и колоритното градинско цвете иглика, което се отглежда изключително лесно  и дори да не се полагат особени грижи, то цъфти  всяка пролет. Комбинацията от снежната белота на черешовите цветчета със слънчевожълтата форзиция  създава поразителен зрителен ефект.


Истински пролетни чувства събужда цветето  лисичина, познато още у нас с народното си название петльови гащи, а също и орлови гащи ( многогодишно растение, което достига до 20 см. височина. ) Всички гърнета и саксии в дома на Ева са засяти с красиви теменужки –виолетови и бели, които трябва да се поливат редовно, но не трябва да имат и много вода в почвата.


Хитът сред пролетните растения, перлата на градината е ориенталски кукуряк – растение, което предпочита сенчестите части на алпинеумите и градините и не обича пресаждането. Не липсват и подправки - капуцинска латинка, като младите растения се разсаждат на 30-50 см едно от друго, поливат се  обилно, но не се торят.


В градината на Ева Тилер има парник - тук е разсадникът на всички летни цветя- в него тя отглежда през зимата  кактуси и пасифлора (изключително светлолюбиво растение, което обича да се „къпе „ във вода, а цветовете й грабват окото с красотата си.) По-малко известен факт е, че листата и цветовете на пасифлората, могат да се пият както пресни, така и изсушени като чай.  


Интересни градински обитатели са още патиците, които си имат свое малко кътче сред огромното езеро.  Любопитен факт е, че голи полянки липсват, всички тревни площи са пренаселени, като косене на трева не се практикува, обяснява още Ева Тилер.  Това градинско царство се използва от стопанката, за да прекарва отпуските си тук, отдадена на любимото си хоби - градинарството. Тя го напуска единствено през зимата, когато нищо не цъфти и не расте и при условие, че стане наистина студено.

+4
Автор: Превод : Светлана Желева
Закони Нормативна база Коментари