В омаята на олеандъра

Олеандърът (или зокумът, с което название е популярен у нас) е вечнозелен храст или малко дърво от семейство Apocynaceae (Зимзеленови).
15.09.2010
ланд. арх. Анита Янева
301
цветове, олеандър, зокум, вечнозелен храст, ароматни растения
В омаята на олеандъра
Източник: „Архидея гардън”

Олеандърът (или зокумът, с което название е популярен у нас) е вечнозелен храст или малко дърво от семейство Apocynaceae (Зимзеленови). Той е единственият вид в момента, класифициран в род Nerium. Древен град в Мароко заимства името Oleander от латинското наименование на цветето.

Олеандърът достига  2-6 м  и има перести високи клони.
Листата са в двойки или във венче по три, дебели и жилави, тъмнозелени, тесни, копиевидни, с размери от 5 до 21 см в дължина и от 1 до 3,5 см в ширина, с разделна жилка в средата. Цветовете цъфтят в съцветия в края на всяко клонче, обагрени са в бяло, розово, червено и кремаво. Големината на цветовете са от 2,5-5 см в диаметър и имат дълбоко петлистно венче с назъбена фуниевидна част по средата.  Цветовете са с дъхав сладникав аромат, но не всички видове.

Цъфтежът е от май до октомври.
Плодът, който се формира, представлява дълга капсула с множество нежни семена, която се пуква, когато узрее. В миналото ароматните растения са се смятали за отделен вид, но тъй като тази характеристика не е постоянна, те не се считат вече за отделен таксон.

Олеандърът вирее в широката зона, която се простира от Мароко до Португалия в целия Средиземноморски регион, а на юг – в Азия до южните части на Китай.
Олеандърът се отглежда в топли субтропични региони, където е широко разпространено декоративно растение в паркове, алеи, домашни и обществени градини. Той може да се види като див храст в някои райони със сухи почви. У нас най-популярна е формата Splendens Double Pink, с характерни кичести наситенорозови цветове и силен аромат, която се отглежда като саксийно растение.

Олеандърът издържа на засушаване и на зимни температури до 10°C. Освен това може да вирее в доста бедна почва. Може да се отглежда в зимни градини и при хладен климат или като растение за открито през лятото – на терасата, лоджията или градината, защото обича пряката слънчева светлина.

Цветовете на олеандъра са привлекателни и красиви и поради това той е любимец за различен тип градини. Има над 400 култивирани видa, с много различни багри, като много от тях не се срещат при дивите разновидности, например червено, лилаво, розово и оранжево. Младите растения виреят по-добре в места, където не се конкурират с други растения за хранителните вещества в почвата.

Почвата, която се препоръчва за оптимално развитие на растението, трябва да бъде смес от равни части градинска почва, добре разложен оборски тор и пясък. С нарастването на растението трябва да се подменя саксията с по-голяма. При пресаждането е необходимо да скъсите старите корени.

Размножава се чрез вкореняване на резници с дължина 20 см, които се поставят при температура 20 °С.  Когато се вкореняват във вода, в съда може да се постави парче от дървени въглища, за да не загният резниците.

В периода на вегетация трябва да се полива обилно, а през зимата поливането значително се намалява, така че саксията да изсъхва напълно от едното до другото напояване. За красиви цветове през следващия сезон е необходимо подрязване на прецъфтелите клончета. Пъпките се формират наесен.

Нещо, което е задължително да знаете, е, че oлеандърът е едно от най-отровните градински растения и може да бъде особено токсичен, ако попадне в достатъчно количество в организма на човек. Затова избягвайте да го държите в затворени помещения, които обитавате, и пазете децата от досег с него.

Закони Нормативна база Коментари