Възрожденският двор

Елементите и зонирането на българския възрожденски двор изцяло зависят и се предопределят от битовите нужди на българското семейство, както и от домашната промишленост в този период
13.12.2010
ланд.арх. Анита Янева
351
градина, двор, чардак, стопански помещения, каменна настилка, възрожденски двор
Възрожденският двор
Източник: Ланд.арх. Анита Янева

Елементите и зонирането на българския възрожденски двор изцяло зависят и се предопределят от битовите нужди на българското семейство, както и от домашната промишленост в този период. Във връзка с основната дейност на даденото семейство в двора са се помещавали различни стопански помещения, занаятчийски работилници, земеделски съоръжения. Има доста задължителни елементи на двора, които са предопределени от характерните за бита дейности. Зоните в двора са били разделени в зависимост от тяхното предназначение. Широката каменна настилка е водела от портата към къщата. Плочникът от естествени каменни плочи понякога продължава в основна алея и е основна част от оформянето на възрожденския двор.В двора е имало обособена овощна градина, зеленчукова градина, както и част с чисто декоративно предназначение.


Асмата е също сред задължителните елементи и се е засаждала във всеки двор. Тя е служела като своеобразно продължение на чардака на къщата. Осигурявала е естествения преход от интериора на къщата към външното пространство на двора - нейната сянка е служела за подслон при почивка или място за гостите. Цветните лехи са били от сезонни цветя и традиционно са контурирани от чимшир, разположен непосредствено до плочника. Сред най-често отглежданите цветя са били здравец, мушкато, латинка, хризантема, кокиче, лале, момина сълза. Цъфтящите цветя са се засаждали в саксии и са се подреждали на терасите и прозорците на къщата.   


Зоната с овощните дървета е била само тематично отделена от останалата част на двора. Сред популярните дървета от този период са крушовото дърво, ябълката и орехът. Стопанската част е доста голяма зона от двора, където са се разполагали сградите, свързани с производствената или животновъдната дейност на съответната фамилия. Други задължителни елементи са източниците на вода - чешмата или кладенецът, а в някои случаи и двете. Чешмата е с каменна облицовка и от нея продължавала напоителна вада, която отивала към овощната зона. Чешмите са сред най-любимите акценти в двора. Те са с богата декоративна украса. Кладенецът е служел също за напояване и битови нужди. 


Живият плет от чимшир е друга основна черта на българския двор от този етап. Той е насаждение, което като повечето фаворитни насаждения в градината на българката е свързано с традицията, обичаите и вярванията. От него се формират ниски плетове, очертават се цветни лехи или каменната пътека, но може да се види като единична туфа или с високо стъбло като дърво. 


Живописният пейзажен стил на възрожденския двор се дължи на неговата неправилна форма.
В него няма изявени композиционни оси и симетрия, но има съразмерност и подходящи пропорции между къщата, каменната настилка и зелените зони. Този тип дворове е запазен в някои от архитектурните резервати на България – Жеравна, Копривщица, Боженци, Арбанаси. Самобитността и оригиналната визия на възрожденския двор имат невероятен чар. Този типичен български стил е богат източник на вдъхновение за проект на ландшафта и може да бъде база за оформяне на частни и обществени градини.

+1
Закони Нормативна база Коментари