Иглолистните дървета остават зелени през зимата и могат да красят градината целогодишно (има някои иглолистни вида, които са листопадни). Листата на иглолистните са почти винаги иглени ( изключение прави гинко билоба), а плодовете са шишарки (като някои приличат на месести плодчета). Иглолистните дървета се ценят високо от градинарите и от ландшафтните архитекти, защото вечнозеленото дърво в двора е издръжливо, придава красота и може да бъде в различни големини, форми и оттенъци. На много иглолистни видове не се отразява добре замърсеният въздух.
Сред най-популярните вечнозелени са род Ела (Abies), които включват над 50 вида, род Смърч (Picea) и род Бор (Pinus).
Бялата ела (Abies Alba) е с правилна конусовидна форма и достига 30 м. Стволът й не е разклонен, симетрична е и е класическото коледно дърво, но е подходяща само за големи градини. Тя предпочита влажна и дълбока почва. Шишарките й са с цилиндрична форма в зелен, кафяв или пурпурен цвят и се появяват доста години след засаждането на дървото.
Сребристата ела (Abies concolor) е с пирамидална форма. Достига до 20-25 м. Листата й са сиво-зелени или синкавосребристи, а шишарките са синкавозелени, по-късно стават виолетови. Тя е подходяща за единично и групово засаждане.
Типичният представител на род Смърчове е вечнозелен с правилна конусовидна форма. Този вид е също сред любимците за коледното дърво - обикновено отрязаните дървета, които се продават у нас през декември, най-често са смърчове. Игличките му са твърди и тъмнозелени, а клоните му са симетрично подредени в кръг. Те са издръжливи на неблагоприятни условия, устойчиви са на студ, виреят във влажни и мокри почви, но не обичат замърсения въздух.
Обикновен смърч (Picea Abies exelsa) - достига на височина до 20-25 м. Листата са дълги, а шишарките са червени или зелени. Обикновеният смърч издържа на сянка, не понася замърсен въздух, както и тежки снеговалежи. От него има над 130 декоративни разновидности.
Сребристият смърч (Picea pungens) e с правилна конусовидна форма, на височина до 20 м. Листата му са синкавосребристи с восъчен налеп, твърди и дълги до 3 см. Шишарките са светлокафяви, цилиндрични. Този вид смърч добре понася ниски и високи температури, сух и замърсен въздух. Подходящ е за акценти в градината и за зелени стени.
Боровете образуват стволова коренова система и не страдат от снега през зимата. В парковете и градините популярните видове бор са австрийски бор, шотландски бор и корсикански бор. Този вид е доста едър за средна по големина градина, но има бавно растящи сортове и джуджета за тези, които искат да го имат в градината си. Австрийският бор е с тъмнозелени иглички и „спира” ветровете в морските райони.
Хималайският бор (Pinus exelsa) е с конусовидна корона, а във височина достига до 20 м. Листата са тънки, а шишарките са цилиндрични. Този вид е светлолюбив и влаголюбив, но не вирее във варовита почва.
Черен бор (Pinus nigra), е с широка конусовидна корона. На височина достига до 20 м, листата му са тъмнозелени, събрани по две и дълги до 16 см. Този бор е подходящ само за голяма градина.
Бял бор (Pinus sylvestris) – този вид достига височина до 25 м. Листата му са сиво-зелени и усукани, събрани по две. Шишарките са яйцевидно-конусовидни, сиви към зеленикави на цвят. Обича светлината и расте бързо, но не издържа на замърсен въздух.
Pinus mugo - клек, е храст, който достига на височина 3 м. Листата му са събрани по две и са до 4 см дълги. Той е особено подходящ да се включи в алпинеум поради сферичната и компактна корона. Може да се ползва като единично и групово насаждение в скални кътове. Вирее добре във всички видове почви, дори варовити. Шишарките му са яйцевидни, виолетови на цвят, докато са млади, и тъмнокафяви, когато узреят.