Вечнозелената красота в двора

Иглолистните дървета остават зелени през зимата и могат да красят градината целогодишно (има някои иглолистни вида, които са листопадни).
15.12.2009
ланд. арх. Анита Янева
3827
двор, иглолистни дървета, бяла ела, сребриста ела, смърчове

Иглолистните дървета остават зелени през зимата и могат да красят градината целогодишно (има някои иглолистни вида, които са листопадни).  Листата на иглолистните са почти винаги иглени ( изключение прави гинко билоба), а плодовете са шишарки (като някои приличат на месести плодчета). Иглолистните дървета се ценят високо от градинарите и от ландшафтните архитекти, защото вечнозеленото дърво в двора е издръжливо, придава красота и може да бъде в различни големини, форми и оттенъци. На много иглолистни видове не се отразява добре замърсеният въздух.




Сред най-популярните вечнозелени са род Ела (Abies), които включват над 50 вида, род Смърч (Picea) и род Бор (Pinus).

Бялата ела (Abies Alba) е с правилна конусовидна форма и достига 30 м. Стволът й не е разклонен, симетрична е и е класическото коледно дърво, но е подходяща само за големи градини. Тя предпочита влажна и дълбока почва. Шишарките й са с цилиндрична форма в зелен, кафяв или пурпурен цвят и се появяват доста години след засаждането на дървото.

Сребристата ела (Abies concolor) е с пирамидална форма. Достига до 20-25 м. Листата й са сиво-зелени или синкавосребристи, а шишарките са синкавозелени, по-късно стават виолетови. Тя е подходяща за единично и групово засаждане.

Типичният представител на род Смърчове е вечнозелен с правилна конусовидна форма.  Този вид е също сред любимците за коледното дърво - обикновено отрязаните дървета, които се продават у нас през декември, най-често са смърчове. Игличките му са твърди и тъмнозелени, а клоните му са симетрично подредени в кръг. Те са издръжливи на неблагоприятни условия, устойчиви са на студ, виреят във влажни и мокри почви, но не обичат замърсения въздух.

Обикновен смърч (Picea Abies exelsa) - достига на височина до 20-25 м. Листата са дълги, а шишарките са червени или зелени. Обикновеният смърч издържа на сянка, не понася замърсен въздух, както и тежки снеговалежи. От него има над 130 декоративни разновидности.

Сребристият смърч (Picea pungens) e с правилна конусовидна форма, на височина до 20 м. Листата му са синкавосребристи с восъчен налеп, твърди и дълги до 3 см. Шишарките са светлокафяви, цилиндрични. Този вид смърч добре понася ниски и високи температури, сух и замърсен въздух. Подходящ е за акценти в градината и за зелени стени.

Боровете образуват стволова коренова система и не страдат от снега през зимата. В парковете и градините популярните видове бор са австрийски бор, шотландски бор и корсикански бор. Този вид е доста едър за средна по големина градина, но има бавно растящи сортове и джуджета за тези, които искат да го имат в градината си. Австрийският бор е с тъмнозелени иглички и „спира” ветровете в морските райони.


Хималайският бор (Pinus exelsa) е с конусовидна корона, а във височина достига до 20 м. Листата са тънки, а шишарките са цилиндрични. Този вид е светлолюбив и влаголюбив, но не вирее във варовита почва.

Черен бор (Pinus nigra), е с широка конусовидна корона. На височина достига до 20 м, листата му са тъмнозелени, събрани по две и дълги до 16 см. Този бор е подходящ само за голяма градина.


   

Бял бор (Pinus sylvestris) – този вид достига височина до 25 м. Листата му са сиво-зелени и усукани, събрани по две. Шишарките са яйцевидно-конусовидни, сиви към зеленикави на цвят. Обича светлината и расте бързо, но не издържа на замърсен въздух.

Pinus mugo - клек, е храст, който достига на височина 3 м. Листата му са събрани по две и са до 4 см дълги. Той е особено подходящ да се включи в алпинеум поради сферичната и компактна корона. Може да се ползва като единично и групово насаждение в скални кътове. Вирее добре във всички видове почви, дори варовити. Шишарките му са яйцевидни, виолетови на цвят, докато са млади, и тъмнокафяви, когато узреят.

Закони Нормативна база Коментари