Български шедьоври за пръв път под четката на проф. Донде

„Сватбено хоро” и „Момиче” на Владимир Димитров Майстора, прочутата „Ръченица” на Мърквичка и „Жетва” на Иван Ангелов бяха изложени във фоайето на хотел “Шератон” между 4 и 12 декември 2008.
15.03.2009
Даниела Арнаудова
103
Художник, изкуство, рамки за картини, фалшификатор

„Сватбено хоро” и „Момиче” на Владимир Димитров Майстора, прочутата „Ръченица” на Мърквичка и „Жетва” на Иван Ангелов бяха изложени във фоайето на хотел “Шератон” между 4 и 12 декември.


Разбира се, не в оригиналния им вариант, а излезли под четката на фалшификатор № 1 в света - италианецът проф. Даниеле Донде.
 


Прочутият тандем Донде-Белчев отново поднесе изненади на българската публика. Двамата едва ли се нуждаят от представяне след толкова медийни изяви. Какво обаче казва за изложбата видният български милионер г-н Койчо Белчев: „Заслуга за изработката на тези реплики на класическите ни платна има български художник и колегата му, също славянин от академията на проф. Донде в Лугано.” Разбира се, той не споменава имената на фалшификаторите. По-важно е какъв ефект ще предизвикат платната. Реакцията на публиката не закъсня. Ето и подробностите! От проф. Даниеле Донде, по-известен като фалшификатор № 1 в света на изкуството.

 


- Проф. Донде, хареса ми тази „Роки планина”. Но подписът върху нея не ми говори нищо?
- „Роки планина” е творение на един прочут американски художник - Bierstadt. Интересното е, че оригиналът на картината днес е в Белия дом във Вашингтон. Това е нашата версия.


Обикновено излизате с гръмката поза, че правите „изкуството на V.I.P.” Кой беше първият ви ВИП клиент?
- Когато прeди години започнах колонизацията на света с легални фалшификати, обявих първото си световно турне с начало Женева. Печатът и публиката приеха добре идеята. Но моето признание дойде, когато заинтригувах самия Виктор Емануил, италианския крал в изгнание. Той прекара много време с мен и накрая стана мой клиент. Същия ден се запознах и със София Лорен. Тя беше много ентусиазирана от моите разкази за легалните фалшификати. Аз също бях покорен. През този ден тя беше учтива, беше готова да ме слуша, да се снима с мен. Изключително елегантна жена! Италианка в същото време. Това ми даде голяма сигурност.
 

- Толкова много картини на Ван Гог на всяка поредна ваша изложба. Той ли e любимият ви автор?
- Без значение дали са истински или фалшиви, шедьоврите на Винсент ван Гог винаги са били най-търсените и най-добре оценените от международното колекционерство. Спомням си преди години как аз „представих” Ван Гог в Амстердам. През онази година в музея на Ван Гог в Амстердам беше организирана най-голямата изложба с негови оригинали. Посетителите идваха да видят митичния Ван Гог. Реших да направя моето изложение по същото време на няколко метра от музея на Ван Гог.

 

Това беше моят подарък към Холандия - 150 фалшификата на художника. Изложбата с оригинали стана медийно събитие. Моето присъствие - също. Всички говореха за това. Питаха се как е възможно да се фалшифицира Ван Гог, забранения автор, който при това се продава най-скъпо. Това магнетизира всички - политици, културни личности, политици, кралицата на Холандия. Поздравяваха ме за идеята ми и искаха да си купят поне един фалшив Ван Гог.

 

През тези дни продадох повече картини на Ван Гог, от която и да е галерия по света, свързана с великия художник.



- Когато човек чуе думата фалшификатор, обикновено застава нащрек. Каква е тайната на вашия бизнес?
- О, тя е много елементарна. Аз изхождам от истината, че само един автор на милиони има право, а всички останали грешат. Проблемът е, че всички смятат, че именно те са този „единствен”. Затова авторите трябва да изучат своите собствени измерения, да се нагодят към вкусовете на другите, да намерят начин да продават и да влязат в дома на купувача. Просто изкуството трябва да намери своето реално място в ежедневието.
 

- Може ли един фалшификатор да нарисува свои собствени творби?
- Не, истинският фалшификатор няма собствен стил на рисуване. С течение на времето той приема един чужд стил, защото не е правил нищо друго, освен да копира и да имитира. Истинските таланти са рядкост, много по- лесно е да срещнеш такива, които са станали фалшификатори, макар че те са само едни обикновени техници. Но понякога те учудват с работата си, от нея лъха истинска страст, която те завладява. Ето защо фалшификаторът прави само това и не иска да работи друго. Все едно да накараш един художник да направи фалшификат. Трагична работа!

- Има ли случай фалшификат да придобие стойност, равна на оригинала?
- Искам да ви разкажа нещо любопитно. При едно изследване през 1998 г. за жертвите на нацистите се сдобих с фотографска колекция от черно-бели снимки. Бяха направени в подземие в годините на войната. Снимките документираха големите загуби на еврейските колекционери на изкуството, творби, които са били притежание на фамилиите Ротшилд, Розенберг, Берхайм и други. Гьоринг ги иззел от прочутите евреи по заповед на Хитлер. Идеята била да се създаде музей на името на прочутия фюрер в Австрия. Реноар, Дега, Сисле - всички тези шедьоври днес са изчезнали завинаги. Каква по-добра идея от това да ги клонираш. Аз успях да го постигна с някои от моите реставратори- фалшификатори. Така един оригинал се замества с автентична творба и ... става оригинал. Просто той е единственото останало нещо от картината.
 

- Какво следва за вас оттук нататък?
- За първи път с д-р Койчо Белчев, моят съдружник, ще правим изложба в Америка. Започваме с Далас, където ще открием свое бюро, откъдето ще координираме следващите ни изложби зад океана. Подготвяме и сайт за тази цел. През зимата, или следващите два месеца, съм в Сент Мориц, Швейцария. Там, където е елитът, естествено.

 

Автор: Даниела Арнаудова
Закони Нормативна база Коментари