БОНСАЙ – Изкуството на живата миниатюра

Произход, основни правила при избора на бонсай, екстериорни и интериорни бонсаи.
16.11.2006
Ланд. арх. Весела Маркова
236
бонсай

Затова как точно е възникнало изкуството за минимализиране на  растения, наречено бонсай, има множество легенди и митове. Какво е подтикнало древните китайци да създадат и развият умение за умаляване на живи растения чрез контролиране на растежа им остава загадка. Може би най-популярна и интригуваща е легендата, която разказва как китайски император, който поради свръхтеглото си не е могъл да пътува в своите владения и да се наслаждава на природата, заповядва на своите подчинени да създадат минивариант на цялата му империя и да я поместят в двора на двореца.
 

  


Ако съдим по откритите стенни рисунки в гробниците на Китайски императори, изобразяващи миниатюрни дръвчета, цъфтящи храсти и треви, засадени в плитки съдове, може  да се твърди, че бонсаи се правят вече от 3000 години. Самият факт, че изображения на бонсай са съпътствали великите владетели на Китай по пътя им към вечния живот, подсказва колко високо ценени са били те за времето си.
Едва когато изкуството и културата на Китай достигат Далечния изток около XI век, бонсаите стават известни и започват да бъдат отглеждани и в Япония.
 

 

Японците, славещи се със своята дисциплинираност, отдаденост и почит към природата, градинарството и красотата, усъвършенстват това умение, като го издигат в ранг на изкуство. Бонсаите като изящно творение на природата и човека са били натоварени и с определено символично значение и одухотвореност. Те са били достояние само на избрани хора от най-висшите прослойки на обществото с ранг на светци и благородници. Разбира се, бонсаите са имали както периоди на слава и популярност, така също и периоди на забвение и едва към края на XIX век те се приемат като ежедневие и присъствието им в японските домове е съвсем естествено.
 

 

“Причудливите японски дръвчета” са пренесени на запад около 1900 г., но първоначалните опити за отглеждането им завършили с неуспех поради недостатъчна информация за условията на оптглеждане и поддръжка. Бонсаите стават популярни в Европа едва след Втората световна война.
 



На практика всеки един ботанически дървесен вид би могъл да бъде култивиран и да се отглежда като бонсай, но все пак има видове, които са по-подходящи за умаляване те са и по-популярни сред любителите на това изкуство. Доста често хората неправилно смятат, че за да се получи сполучлив бонсай, видът, който се подбира, трябва непременно да бъде с дребен естествен хабитус или т. нар. джуджета (джуджеста форма).


Видове с големи по площ или със сложна форма на листата като кестен, ясен и др. са по-трудни за пригодяване като бонсай. При тяхното култивиране се получава специфична асиметрия между големината на листната петура спрямо мащаба на умаленото дърво, която създава усещане за неестественост. По-добри резултати се получават при видове като бук, дъб, бряст, лиственица, глог, бор както и храстовите видове азалея, китайска хвойна, котонеастър, дюля и др.


Бонсаите като всяка една миниатюра се радват на заслужен интерес и съвсем естествено привличат любопитството на хората със своите нетипични размери и красив силует. Това привличане неминуемо поражда и въпроса каква е “магията”, която кара дървото да расте и придобива форма и силует до голяма степен характерни за естествения му вид, но в миниатюрен вариант. Много от хората мислят, че този ефект се дължи на специални вещества или препарати, които се добавят към почвата, за да задържат нормалния ход на растежа на дървото. А всъщност тези красиви творения са резултат от изключителни грижи, те се славят като най-внимателно и интензивно поддържаните растения и може би поради това много често те надживявят с години представителите от същия вид, които се развиват в естествена за тях среда и условия.
 

  

Може би за никого не е тайна, че за да се отглежда един бонсай, се изискват голяма доза отдаденост, дисциплина, интензивни и постоянни грижи. Ежедневното пулвелизиране и поливане през летния сезон е съществено за доброто развитие на бонсаите, както и регулярното подхранване и подкастряне, ежегодното презасаждане, придаването на определена форма на короната чрез омотаване на клонките с тел, която се отстранява след постигането на търсения ефект и др. Може би най-удачно е, особено ако никога преди това не сте се занимавали с отглеждане на бонсай, най-напред да закупите готов екземпляр, за когото да се грижите. Не трябва да се забравя и факта, че тези растения са с деликатна натура и трябва да се следи за тяхното добро състояние и за промени във техните външни белези.
 



Бонсаите са популярни растения както за интериорно, така също и за екстериорно отглеждане. В Китай и Япония съществуват градини и експозиции на открито, изцяло заети от разнообразни екземпляри бонсаи. Не трябва да се забравя, че естественото местообитание на дървесните и храстови видове, в това число и на бонсаите, е откритата среда. Ако те се отглеждат в дома на закрито, това налага да им се създадат условия, оптимално наподобяващи естествените. Когато растителният вид за бонсай е с тропичен и субтропичен произход, е препоръчително в дома да се създадат условия, близки по характеристика до тези в съответния географски район.


Какво обичат бонсаите – чист и свеж въздух, естествена слънчева светлина, мека дъждовна вода. Затова не пропускайте да изнасяте бонсаите на открито всеки път, когато времето навън позволява. Те ще ви се отблагодарят с освежена листна маса и наситено зелен цвят, здрав вид и добър растеж. Дори изнасяне на прозореца би довело до положителна промяна. Както и при всички останали растения, отглеждани на закрито, и при бонсаите изнасянето навън трябва да се извърши внимателно, на няколко етапа, за да могат те да се аклиматизират.
 


Съществуват дървесни видове, които могат много успешно да бъдат отглеждани като бонсай на открито. Те могат да понасят замръзване на почвата в рамките на два или повече дни, а за някои от видовете това дори е задължително, за да бъдат здрави или дори необходимо условие за оцеляването им. Бонсаите за отглеждане навън могат да бъдат внасяни през зимата на закрито за няколко дни, но не за по-продължителен период, тъй като спящите пъпки могат да бъдат повредени, а растението дори да загине. През лятото екземплярите не бива да бъдат оставяни навън, защото клонките им се удължават прекомерно и съществува опасност растението да загине. Видовете, които са най-подходящи за външни бонсаи, са тис, смърч, бор, кедър, лавровишня, кипарис, хвойна от иглолистните и ябълка, бук, габър, череша и др.
 

 

Автор: Ланд. арх. Весела Маркова
Закони Нормативна база Коментари