Боженците – люлка за търговците на кожи

Едва ли има човек в България, който да не е чувал за неповторимия архитектурен резерват „Боженци“.
10.10.2010
Даниела Арнаудова
561
къщи, архитектурен резерва, Боженци, ЮНЕСКО, Село Боженците
Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Едва ли има човек в България, който да не е чувал за неповторимия архитектурен резерват „Боженци“. Без да изпадаме в езиковедски заигравки, е добре да направим едно малко уточнение. Селото се изписва и е известно в своя членуван вариант – Боженците.



Потвърждават го няколко документа. Според справка на ГРАО в Националния статистически институт по повод коректността на изписване на селото още през 1934 г. по данни от преброяване на населението селото е съществувало точно като Боженците, а не Боженци. Това не е променяно през годините, единствено през 70-те статутът му от махала се трансформира в село. Така е и днес, когато още входът на селото ще ви посрещне с табелата: Пощенска станция ­- село Боженците.


Голяма част от къщите на Боженците са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. И това не е случайно. Обяснението намираме в историята на селото.


Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на ХVІ век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно от нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците на кожа. 


Така стояли нещата в средата на XVIII в. Битът постепенно рефлектирал в архитектурните особености на домовете. Характерни за тях са чардаците, също покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската ни архитектура представлява трикорабната базилика „Пророк Илия”, където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. 

Истинско майсторство на възрожденската ни архитектура представлява трикорабната базилика „Пророк Илия”



Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класното училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение на нейния първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.


Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964  г. и е част от културните паметници на ЮНЕСКО. А що се отнася до географските ориентири, селото се намира в Средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход  Разстоянието от Трявна е 8 км, от Габрово - 15, от София  - 201, от Варна - 255, от Пловдив – 116, от Бургас – 207. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.



Къща музей на дядо Миню попа


Дядо Миню Попа е най-малкият от петте деца на Иван Попа – кърджия и търговец (заради брадата си, необичайна за времето, получава прякора Попа, станал и фамилно име). 11-годишен тръгва като кърджия и дюлгерин из Бесарабия, Беломорието и в Цариград. Седем години е съдружник на брат си Белчо. По време на Априлското въстание излиза заедно със свои съселяни до м. Равни рът (над с. Жълтеш), за да изпрати групата четници под водителството на жълтешкия свещеник Георги Антипов. Дава за габровското въстание от 1876 г. 20 рубли (катерини) за набавяне на оръжие.



Преселва се в Габрово през 1880 г. Продължава да търгува с восък, вълна, ножарски стоки. Осиновява четирите деца на овдовелия си чирак Стефан Минев. Дарител на учредения Граждански фонд за набиране на доброволни пожертвувания за строеж на театрално-библиотечна сграда. Прави дарение на обща стойност 36 хил. лв. През октомври 1907 г. внася 6 хил. златни лева, а през май 1909 г. предоставя още 30 хил. лв. За доизграждането й предоставя ново дарение от 50 хил. лв. Погребан е в градината до театрално-библиотечната сграда.


Много легенди и анекдоти се разказват  дядо Миню Попа:
Дядо Миню никога не изхвърлял недогорелите кибритени клечки - "Готови, издялани, все ще послужат за нещо." А в килера си на един рафт държал малки връвчици с надпис "Връвчици, които за нищо не стават."

Автор: Даниела Арнаудова
Закони Нормативна база Коментари