Боженците – люлка за търговците на кожи

Едва ли има човек в България, който да не е чувал за неповторимия архитектурен резерват „Боженци“.
10.10.2010
Даниела Арнаудова
15
къщи, архитектурен резерва, Боженци, ЮНЕСКО, Село Боженците
Боженците – люлка за търговците на кожи
Източник: Фотограф: Димитър Шиклев

Едва ли има човек в България, който да не е чувал за неповторимия архитектурен резерват „Боженци“. Без да изпадаме в езиковедски заигравки, е добре да направим едно малко уточнение. Селото се изписва и е известно в своя членуван вариант – Боженците.
Потвърждават го няколко документа. Според справка на ГРАО в Националния статистически институт по повод коректността на изписване на селото още през 1934 г. по данни от преброяване на населението селото е съществувало точно като Боженците, а не Боженци. Това не е променяно през годините, единствено през 70-те статутът му от махала се трансформира в село. Така е и днес, когато още входът на селото ще ви посрещне с табелата: Пощенска станция ­- село Боженците.


Голяма част от къщите на Боженците са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. И това не е случайно. Обяснението намираме в историята на селото.


 Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на ХVІ век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно от нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците на кожа. 


Така стояли нещата в средата на XVIII в. Битът постепенно рефлектирал в архитектурните особености на домовете. Характерни за тях са чардаците, също  покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската ни архитектура представлява трикорабната базилика „Пророк Илия”, където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. 


Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класното училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение на нейния първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.


Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964  г. и е част от културните паметници на ЮНЕСКО. А що се отнася до географските ориентири, селото се намира в Средна Стара планина, на изток от Габрово,  непосредствено след Шипченския проход  Разстоянието от Трявна е 8 км, от Габрово - 15, от София  - 201, от Варна - 255, от Пловдив – 116, от Бургас – 207.  Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.

+3
Автор: Даниела Арнаудова
Закони Нормативна база Коментари