Белоградчишките скали – забележителния природен феномен на България

Ако обичате пътешествията и искате да видите уникални природни феномени, със сигурност трябва да посетите Белоградчишките скали. Такива скални образувания не се срещат другаде в България, а може би и в Европа, и по света. На конкурс за Новите 7 природни чудеса на света, проведен през 2009 год., Белоградчишките скали се наредиха на 77-мо място от 260 участващи природни обекта, но за съжаление не успяха да влязат в класацията на първите седем. Може би, защото макар и много впечатляващи, те не са сред най-познатите природни забележителности дори и у нас. Основната причина за това е, че се намират на сравнително голямо разстояние от големите български градове. През последните години обаче, Белоградчишките скали добиват все по-голяма популярност не само у нас, но и сред чуждестранните туристи.


Снимка: Светлана Стоянова

Как са се образували тези причудливи скални феномени?

Преди около 230 млн. год., в края на Палеозоя в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали, които по-късно били заляти от море. След  време, от пясъка, чакъла и глината на дъното на морето се образували конгломерати и пясъчници. По времето на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и показал на сушата. Необходими били милиони години, за да може природата да „извае” от безформените скали скулптури на митични същества, хора, животни и птици. И в момента атмосферните условия въздействат върху образуваните природни форми и ги променят незабележимо, но постоянно. Характерният червеникаво-оранжев цвят на скалите се дължи на съдържанието на железни окиси и хидроокиси в тях. В скалите са се образували и над 100 пещери, използвани с отбранителни цели още от древността.
 

Снимка: Светлана Стоянова

Днес Белоградчишките скали са разположени на приблизително 30 км. дължина, 3 до 5 км. ширина и до 200 метра височина в близост до китното градче Белоградчик. Намират се в западна Стара планина, на около 500 метра надморска височина. От терасата на р-т „Мислен камък” пред вас се разкрива забележителната панорама от скали, пропасти, зъбери и склонове, а в далечината се очертават извивките на Стара планина.


Снимка: Светлана Стоянова

Флората около скалите включва много ендемити, специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Тук може да се срещнат и редки представители на животинския свят: скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други.

Градът е обграден от причудливи скални образувания, които в зависимост от формата си носят различни имена: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. За повечето скални фигури се носят предания, като например трагичната легенда как се образували Мадоната, Конникът и Монасите, но за нея ще разберете като посетите  този забележителен природен феномен.


Снимка: Светлана Стоянова

Крепостта „Калето”

Над Белоградчик се издига и крепостта „Калето”  - една от най-добре запазените крепости в страната и паметник на културата с национално значение. Изградена още в древността, когато Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя, а българската държава не е била създадена още. През втората половина на XIV в. българският владетел Иван Срацимир разширява Белоградчишката крепост и я прави втората по значение след Видинската, но през 1396 г. крепостта е превзета от турците. Едва в началото на XIX век се извършва цялостно преустройство и разширяване на крепостта.

 
Снимки: Аглая Стоянова

Реконструкциите се извършват под ръководството на френски и италиански инженери и така крепостта добива съвременния си вид. Крепостта е била свидетел на много исторически събития, като бунтове, хайдушко движение, Белоградчишкото въстание, а за последен път се използва като военно съоръжение през Сръбско-българската война през 1885 г.

Още малко факти за крепостта:

Крепостните стени достигат до 12 метра височина и са с дебелина 2.5 метра в основата си. Оформени са три крепостни двора, разделени с масивни портали с врати, обковани в желязо. Изградени са караулни помещения, три оръдейни площадки, три оръдейни амбразури, 365 бойници по крепостните стени, помещения за складове и боеприпаси. Крепостта е била подготвена за дълга обсада, като в нея е имало мелница за брашно и кладенец, както и съоръжения за събиране на дъждовната вода.

 
Входът на крепостта и изглед отвътре.     Снимки: Светлана Стоянова

Белоградчишката крепост впечатлява не само със своята история, но и със своите строителни и архитектурни качества. Крепостните стени и порталите са допълнително украсени с декоративни ниши, колони, каменни корнизи, розети, и други релефни стилизирани изображения на растения и животни. В дъгите на входовете се редуват последователно бял и червен камък. След обявяването ѝ за Паметник на културата, крепостта е реставрирана и пригодена за масови посещения.


Крепостта отвътре.     Снимка: Светлана Стоянова

Друга природна забележителност, в близост до Белоградчик, е Пещера Магура.
Пещера Магура, известна като „Магурата”, се намира на около 18 километра от град Белоградчик. Тя е сред най-големите пещери в България и една от най-красивите. Уникалното в Магурата са откритите пещерни рисунки, рисувани няколко хиляди години преди Христа. Интересен факт е също така, че условията в пещерата са изключително подходящи за производството и съхраняването на вино, и че са близки до тези в известната местност във Франция - Шампан.