Бегликташ - едно от най-големите тракийски мегалитни светилища в България

Тракийското скално светилище “Бегликташ” стана туристическа атракция №1 за 2017 година. То е класирано на първо място при онлайн гласуването за Годишните награди в туризма, организирано от Министерство на туризма. "Бегликташ" успя да се пребори с номинации на туристически обекти в най-големите градове в страната.
06.08.2020
Още за къщата
1383
туризъм България, Бегликташ, тракийско светилище, долмени, Бога слънце, Богинята майка
Източник: Още за къщата, фотограф: Димитър Шиклев

Намира се в полите на планината Странджа на 5 kм. от гр. Приморско и 40 kм от гр. Бургас. Обектът представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон. В близост е до долината на река Зигра. Централната част на обекта заема площ около 8 дка. Обявяването на Светилището, като обект за културен туризъм започва едва през 2003 година.
 

На времето Бегликташ е засегнат от Бургаските каменни мини, където е добиван камък за павета. Достъпът до Бегликташ по времето на социализма не е бил възможен, защото теренът е влизал в границите на ловната резиденция „Перла“, използвана от Тодор Живков и УБО. Изследователите проучвали светилището отбелязват, че културните пластове са силно разрушени и разбъркани от свличане на скална маса и ерозия. Едва през 2002–2004г. Цоня Дражева и Димитър Недев от Регионалния исторически музей в гр. Бургас с минимално финансиране предприемат археологически разкопки на древното светилище. За три години екипът успява да почисти и върне по предполагаемите им места падналите мегалити. През 2005г. археологическото проучване е спряно поради липса на средства.

Фотограф: Димитър Шиклев

Името „Бегликташ“ идва от турски език, като „беглик“ означава „данък в натура за феодалния владетел (бей) в Османската империя“, а „таш“ – камък. Преди Освобождението на България от османска власт, животновъдите от околните странджански села плащали данъците си във вид на добитък. Животните са били отвеждани в местността, където на големите камъни властите „събирали данъка“.


"Бегликташ" е известен на българската археология още от теренните обхождания на Карел Шкорпил в България. Самият той отбелязва, че до Маслен нос, близо до село Кюприя (сегашен град Приморско), на връх Китка, се намира скален връх, наречен от него „Апостол Таш“. Шкорпил описва обекта като скален блок с особена сърцеобразна форма, поставен наопаки върху скалната почва. През 1972 – 1973 г. в рамките на Ареологиеческата експедиция „Аполония – Странджа“ под ръководството на проф. Александър Фол и проф. Иван Венедиков, обектът е посетен отново, като са описани изкуствените кръгли вдлъбнатини под блока в скалата. Експедицията документира и скален блок с орехообразна форма, с диаметър 12 м., положен върху други блокове като покрив на огромен долмен, под който може да се премине.


Според екипа от археолози, извършил сондажите на светилището, по намерените находки (керамика, римски монети, животински кости) – най-ранните артефакти датират от VII–V век пр. Хр. в късната Бронзова епоха, а тези от по-късни епохи от IV– II век пр. Хр. до IV век сл. Хр. Цоня Дражева предполага, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV век пр. Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство. Поради огромният мащаб на светилищната територия е трудно светилището да бъде датирано еднозначно. 


Бегликташ е в непосредствена близост до руините на древно поселение, за което се предполага, че е селището Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 м. н.в.. Обектът се намира на най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между залива Св. Параскева и залива Зигра в границите на ловно стопанство Аркутино. Разположен е на кръстопът между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни. Целият мегалитен комплекс обхваща площ от 12 дка.

Фотограф: Димитър Шиклев


Проучената част от светилището се състои се от централна част и два кръга от по - малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на мястото. Учените са установили, че Бегликташ е изграден от тракийското племе на скримианите, които населяват този регион от Странджа в древността, славещи се като едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия.


През второто хилядолетие пр. Хр. тракийското племе на скримианите подреждат някои от скалните късове, за да съградят своеобразно сакрално пространство, посветено на Богинята Майка и нейния син – Бога Слънце. Много от големите мегалитни валуни са с тегло до около 100 тона. В подредените мегалитни конфигурации те имат точно определено място и са подчинени на специфична символика.


Светилището е разположено върху полегатата, най- висока част на нос Бегликташ (в непосредствена близост до най-високия връх в околността – връх Китка). Спазен е принциът на древните траки за избор на място – възвишение/хълм или плато с много добър контакт с най-високия връх – за максимално „приближаване до небесното“. Светилището има отлична видимост към „външния свят“ – в случая морето от север и изток, а от запад и юг е защитено от планинската верига на Приморската планина. Култовото място, което траките са избрали, е уникално със специфичните скалисти форми, образувани  от древна вулканична дейност от кратера на угаснал вулкан на връх Китка. Техните живописни форми напълно се вписват в религиозните им представи за планината (дървото на живота) – скалата като модел на света, на връзката на Земята с Космоса, като място за съжителство на соларните и хтонични божества.

Фотофраф: Димитър Шиклев


При археологически разкопки през 2002 – 2004 г. са открити много артефакти: глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и др., които доказват, че светилището е ползвано от средата на Второто хилядолетие преди Христа и е изоставено в началото на ІV век след Хр. Липсата на по-късно строителство върху него е запазила културните пластове и сакралните елементи в техния първоначален вид.


През 2003 г. археолозите търсят пещерни ниши – т.нар. „скитове“. Тезата на Цоня Дражева е, че тъй като нестинарските села в Странджа са разположени около мегалитни светилища, най-вероятно нестинарите са обслужвали именно тези светилища. Базирайки се на данните за нестинарските ритуали и очевидните изкуствени издълбавания по повечето мегалитни валуни в околността, още в началото на своето археологическо проучване Дражева и Недев стигат до заключението, че светилището е свързано с почитането на Бога Слънце и Великата богиня Майка и че територията му е служела за сцена на мистериалната обредност на Тракийския Орфизъм. Тезата на Цоня Дражева е, че това е светилище, свързано с най-стария култ към Богинята Майка и Бога Слънце във фазите на техния брак. Работейки по обекта, научният екип стъпка по стъпка възстановява древния ритуал на сцената на светилището, където е регистрирана изсечена в скалната площадка пътека за вход, дълга 12 м., а вляво от входа по пътеката се стига до „брачно ложе“, подредено (или оформено) от големите скални късове. До него археолозите почистват скално-изсечени вани, в които са се изливали следните свещени течности за извършване на ритуали – вода, мляко, растително масло и вино. От четирите начала се създава Космосът – водата символизира водните стихии, млякото е символ на въздуха, растителното масло – на огъня и виното – символизира земята. Според Дражева така древните пресъздавали космически модел на света и представите си за него. Богът Слънце през деня е светлина, а през нощта – огън. Така нестинарите посредством ритуалите, които изпълняват, затварят цикъла в природата.


През 2004 г.  изцяло се проучва централната част на светилището, заемаща обща площ от 350 m2. В тази част археолозите регистрират два жертвени камъка, разположени един срещу друг  в посока север-юг – т.нар. „ложе“ и голяма четириъгълна вана, събираща водите от изсечени в основната скала радиални канали. Разчистването на отделните структури около нея: соларни символи, по-малки кръгли вани, изсечени в скалата седалки и др., дава възможност за реконструиране на ходовата линия вътре в култовото пространство и редуциране на местата за култовите практики с вода и дароприношения.


Експонати от Бегликташ в исторически музей гр. Приморско, Фотограф Димитър Шиклев


При проучването на южната част на централната площадка пред челата на двата жертвени камъка бяха открити четири култови огнища – есхари. Находките върху отухлената от силния огън глинена замазка – главно глинени съдове, амфори, животински кости, каменни сечива и кремъчни ядра, са били натрошавани ритуално. Най-общо те са датирани между VІІІ-V век пр. Хр. Извън централната част на светилището на 60 м източно от т.нар. голям долмен, е открита сграда с дължина 11,3 м и ширина 9,2 м. Тя е с правоъгълна форма, като в западната част за стена е използвана голяма скала. Разчистени са жлебовете за носещите подпорни греди на скатния покрив, които са лягали върху горната част на скалата. Градежът на зидовете е от ломен камък на суха спойка. Подът е бил покрит с квадратни тухли, а при вътрешната страна на основите са открити фрагментирани керемиди от покрива.

Пред източната стена са разчистени два вкопани питоса, изцяло натрошени от тежестта на строителния насип. Местонахождението на сградата в най-вътрешната и защитена част на светилището предполага нейното по-специално значение в общата му структура, което е изисквало по-добра защита и ограничен достъп на външни посетители. Находките – главно фрагментирана керамика, каменни сечива и две римски бронзови монети, датират използването на сградата в периода от ІІ до началото на ІV век пр. Хр.

Фотограф Димитър Шиклев


Запазените сакрални елементи карат археолозите да дойдат до заключението, че Бегликташ е реализация на универсалния модел на вярата, свързана с почитането на Бога Слънце и Богинята Майка.


Археологическият обект Бегликташ е проучен в много малка степен, въпреки усилията, които Цоня Дражева и екипът и полагат между 2001 и 2005 година. Мястото привлича много туристи и любители археолози. Все още не е установено докъде точно се простират границите на светилището. По голяма част от мегалитните валуни разположени между нос Бегликташ и река Ропотамо личат следи от изкуствена обработка по скалните повърхности. На същата тази територия археолозите са регистрирали около петнадесет на брой долмена. Инж.Любомир Цонев в проекта "Балкански мегалити" споменава за три от древните съоръжения.

 

Полезна информация:
В Исторически музей гр. Приморско може да закупите комбиниран билет за посещение в музея и на светилището.
Музеят работи без почивен ден.
До Светилището може да стигнете с автомобил. Ако пътувате в група с автобус ще се наложи да повървите 1300 м по черен път без особени денивелации.

По материали на Уикипедия и Исторически музей гр. Приморско.


Археолозите са изработили следния общ план за разположението на обектите в светилището и тяхното предназначение:
 

Автор: Още за къщата
Закони Нормативна база Коментари