Асмата в двора

Асмата е една от характерните черти в двора на българската къща от миналото до днес.
17.11.2011
ланд. арх. Анита Янева
7850
градина, двор, лозница, асмалък, асма
Източник: сп. “Още за къщата”, фотограф Димитър Шиклев

Асмата е една от характерните черти в двора на българската къща от миналото до днес. Този факт се дължи на множество функционални, естетически и битови характеристики на асмалъка като част от дворния дизайн. Асмата осигурява прохлада и заслон от горещите слънчеви лъчи, а ако се полагат правилни грижи, може да дава богата реколта през есента. Традицията и битът на българина са трайно свързани с лозата и виното, а  нейното градинско превъплъщение асмата е присъствала във всеки селски двор. Обикновено асмата във възрожденския двор е продължение на чардака и формира място за отмора и еснафски срещи.


Конструкцията, върху която се качва лозата, за да се превърне в градинска асма, може да бъде дървена, метална и бетонна. От нейния дизайн зависи естетиката на асмата. В миналото най-често тази конструкция е била дървена. Конструкцията обикновено представлява носещи колони, върху които отгоре е изградена решетка – основа за лозите. Горната част може да се изгради хоризонтална, арковидна или с наклон, който гарантира равномерно огряване на цялата асма. Височината, на която се изгражда асмата, е от 2,20 до 2,50 м. В зависимост от формата на асмалъка, който искаме да изградим, се разполагат носещите колони. Такива колони трябва да има на разстояние от 2 до 4 м. Ако колоните са метални, те могат да са с различен профил – п-образни, г-образни, кръгли или квадратни. Ако правим носеща конструкция от дървени греди, те трябва да са със сечение 10/10–20/20 см.


Големината на асмата и нейната геометрична форма зависят от големината на градината, желанието на собствениците и архитектурата на самата къща. Асмата обикновено формира определена зона пред къщата – тя може да покрива основна площадка или алея, да покрива основната прилежаща зона към къщата или да формира основна зона с няколко разклонения.


Декоративният и плододаен ефект на асмата зависи както от носещата конструкция, така и от самото засаждане и грижите за нея. При засаждането се изкопават дупки – широки около 40 см и на дълбочина 10 см повече от дължината на лозичката. Най-отдолу в изкопа се слага оборски тор, полага се лозата и се покрива с пръст. Когато лозите ще покриват площадка или алея, отделните лозички се разполагат шахматно. След като засадим лозичката, най-добре развитият летораст се реже на две очи. От тези очички израстват нови леторасти, които се привързват към опората. Отделните стъбла на асмата, кордоните и плодните пръчки трябва да се прикрепят добре, а зелените леторасти се оставят свободно.


При правилна грижа (поливане, подхранване, филизене и колтучене) асмата може да даде много богата реколта. Леторастите достигат обикновено височина 2-3м. При резитбата на следващата година се запазва по-силният летораст, а другият се премахва. Ако няма летораст, достигнал височината на носещата конструкция, отново се реже на чеп с две очички. Когато избраната пръчка достигне височината на конструкцията, тя се извива по хоризонталната част и се реже на 6 или 8 очи от мястото на извивката. Тази част е кордонът.


За изграждане на конструкция за асмалък с висока естетическа стойност, както и за правилната поддръжка на асмата е добре да се консултираме със специалисти.

Закони Нормативна база Коментари