Архитектурни стилове

ART NOUVEAU, JUNGENSTIL, SECESSION, NEW ART, MODERNISSIMO, LIBERTY 
05.02.2007
Невена Попкирова
22
архитектурни стилове, ART NOUVEAU, JUNGENSTIL, NEW ART, MODERNISSIMO, LIBERTY

ART NOUVEAU, JUNGENSTIL, SECESSION, NEW ART, MODERNISSIMO, LIBERTY 

Една от предпоставките за възникването на нов архитектурен стил в края на XIX век било желанието на обществото да се излезе от задънената улица, в която се намирала по онова време архитектурата
поради непрекъснатото заимстване от старите стилове.


  


Индустриалната революция, масовото производство на стоки по промишлен начин, довели до натрупването на капитали и до нуждата от масово строителство на къщи с много апартаменти и за струпването за кратко време на огромно количество хора в големите градове. Стилът историзъм в архитектурата на XIX век бил заменен от новия стил арт нуво. В действителност новият архитектурен стил в Европа получил различни имена в различните държави в Европа. Във Франция – арт нуво в Англия - kрафтс енд aртс и ню арт, в Австрия – сецесион, в Испания – mодернисимо, в Италия - либерти.

Идеите за новия архитектурен и дизайнерски стил дошли от приложното изкуство. Този процес започнал в Англия, родината на индустриалната революция. Там станали популярни и били много харесвани скиците на набор нови десени за платове и тапети с мотиви от живата природа, създадени от Уилиам Морис. Той бил реформист за подобряване на социалните условия на производството, полагал усилия за подобряване на продуктите.

  

Съгласно законите за културното развитие на обществото, които гласят, че всички области на човешкото творчество са свързани и си влияят взаимно, така и в случая интересът към природните форми, растения и животни, изобразени с гъвкави линии, дошъл като следствие от парадигмата на времето. От една страна, вече се били появили “Произход на видовете” на Ч. Дарвин, ботаническите илюстрации на Ернст Хекел и чудесните фотографии на растения на К. Босфелд от края на XIX век. От друга страна, хората желаели да намерят разнообразие след строгите силуети на зданията, създадени в епохата на историзма. Природните мотиви и смекчени линии в украсата на архитектурните обекти били един вид бягство от шума на машините и забързания живот на индустриалното общество.

  

Важна предпоставка за изграждането на нов стил в графиката, живописта и архитектурата били и популярните тогава японски цветни гравюри на дърво. От тях бил усвоен не само елегантният, замах на линиите, но и внасянето на напрежение с помощта на линии в празни площи. Английският художник Обри Уърдслей създал в края на XIX век поредица от грациозни декадентни илюстрации чрез екстравагантна игра на линиите.

 

Немският търговец на произведения на изкуството и специалист по източноазиатско изкуство Самюел Бинг бил един от първите, които осъзнали революционното в новия илюстрационен и декоративен стил. Той свързал революционните идеи на новия стил с актуалните тенденции в изкуството при десениране на тъкани. През 1895 г. той основал в Париж галерията “Арт нуво” (Art nouveau), която спомогнала новите течения в изкуството за първи път да бъдат възприети като самостоятелен стил и да получат името й, което и досега се ползва във френски говорещия свят.



Стилът се разпространил изключително бързо чрез две нови за времето си медии: международните изложби (Бинг аранжирал през 1897 г. една много успешна изложба в Дрезден) и изящно оформените списания за изкуство, чийто абонамент скоро станал “задължителен” за издигнатите буржоазни кръгове. Към най-важните списания от този род се числят: “Студиото” (The Studio) – основано през 1893 г. в Лондон и излизащото от 1896 г. в Мюнхен списание “Младост” (Jugend), което в Германия определило името на арт нуво като югендстил ( Jugend - Stil).

Новият стил намерил за пръв път достъп в архитектурата в Белгия, една силно индустриализирана по това време, благоденстваща чрез колониите си страна. Орнаментите с извиващи се линии на новия стил могли при това по най-изразителен начин да се свържат с новите строителни технологии. Гъвкавото ковано желязо било открито като строителен материал, който идеално отговарял на новите изисквания. Огънато в елегантни и същевременно изпълнени със сила еластични извивки, то позволявало да бъде комбинирано с традиционните материали като тухлени стени и облицовъчен дялан камък. Новият стил позволявал конструкцията да покаже специфично естетическо качество и в същото време да се намали радикално количеството на влагания материал. Чрез щедро прилагане на стъкло в къщите можело да проникне повече светлина; от стените се получавали прозрачни, многоцветно трептящи, богато декорирани площи.

арт нуво - Антонио Гауди

Най-новите постижения на изкуството станали известни на широката международна публика чрез международната колониална изложба за приложно изкуство през 1897 г. в градчето Терверун, в непосредствена близост до Брюксел. Постройките на изложението, направени по новата мода, били възхвалявани по света.

Сецесион

Bодачите на модерната архитектура и художествено оформление на тъкани Ван де Велде, Ханкар, Сербуриер-Бови и Хоб, инсценирали една генерална репетиция за Световното изложение в Париж през 1900 г. Изложението в Париж било решаващо за верижната реакция, с която арт нуво се разпространил с един замах в целия западен свят. Причината за победоносния му ход било не само желанието на хората на изкуството за нови форми на изразяване, които да донесат освобождаване от капана на историческите стилове.

  
Сецесион



Новият стил възникнал в симбиоза с урбанизираното аристократично общество. Той трябва да се разбира като една реакция срещу индустриализацията и капитализма, реакция срещу бумтежа на градовете, срещу индустриите, поглъщащи масите с общ задушаващ и хаотичен шум. Новият стил можел да предложи една спокойна зона, едно “царство на красотата” или “едно царство на душите”. Хората искали да избягат от рационалния свят, да се върнат сред природата чрез орнаменти с меките линии на растителния и животинския свят, да се защитят от конкурентната борба и егоизма на околните.

Във Франция стилът бил познат и като “стил Гуимар” във връзка с огънатите, преплитащи се форми от лято желязо на Хектор Гуимар, който ги прилагал главно за входовете на парижкото метро. Там се използвало още и означението стил модерн за описание на арт нуво, докато в Германия се установило понятието Югендстил. В Англия в края на XIX-ти век се появило известното под името ню арт ново течение в дизайна с главен представител Чарлс Макинтош. В Испания, особено в Каталония, стилът арт нуво се проявил чрез работите на Антонио Гауди и неговите сподвижници. Те говорели за арт нуво под името модернисимо, докато в Италия използаваното означение било стил либерти – като признание за заслугите на лондонската търговска къща “Либерти и Ко”, за разпространението на този стил.



  

стил “Гуимар”

Автор: Невена Попкирова
Закони Нормативна база Коментари