Археологически резерват на античния град "Никополис ад Иструм"

Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Градът се  състои от две части - по-голяма е северната укрепена част и югоизточната укрепена част, която е  е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха.
15.05.2020
Още за къщата
394
туризъм, Никополис ад Иструм, археология
Източник: Още за къщата, фотограф: Димитър Шиклев

На 18 км северно от Велико Търново по пътя за Русе  се намира античния римски град Никополис ад Иструм. Може да бъде посетен от ранна пролет до късна есен. Разположен е  на левия бряг на река Росица веднага вляво след моста на пътя. Археолозите проучват Никополис ад Иструм още от 1900 г. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Градът се  състои от две части - по-голяма е северната укрепена част и югоизточната укрепена част, която е  е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха.


Бит,  управление и култура
Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia). Градът се е намирал на важния провинциален път от Одесос – Марцианопол – за Мелта и вероятно към Монтана.

 Фотограф: Димитър Шиклев


Градът е бил планиран, като на останалите градове в провинция Тракия и Мала Азия. Официален език бил гръцкият. Начело на градското управление стоял съветът на архонтите. В града действали два важни органа – Градският съвет - буле и Народното събрание - демос. Специална колегия от жреци се грижела за поддържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Митра, Кибела и др. В Никополис ад Иструм действала и герузия.


Вероятно Никополис ад Иструм е родното място на германската литературна традиция. През IV век епископът от племето на готите, мисионерът и преводач Вулфила получава разрешение от император Констанций II да имигрира със своя група от новопокръстени от Мизия и да се засели до Никополис ад Иструм през 347―348 г. Там той създава готската писменост и ръководи превода на Библията от гръцки език на готски, който е направен от група преводачи.


Раднообразен е бил етническият състав на населението. Многобройни са лицата с латински имена, доста от които са с тракийски произход. Значителен е броят на
тези с гръцки произход. В района са били заселени римски и тракийски ветерани. Населението от Черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на фили. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили: Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. Развивали са се занаяти, като каменоделство, дърводелство, тепавичарство, обущарство, строителство и др.. 

 Фотограф: Димитър Шиклев


Северно от крепостната стена на града, край Бяла черква, Павликени и селата Бутово и Хотница са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край Хотница действала и каменоломна, от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл  свои собствени бронзови монети, върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби и лов на диви животни.


Никополис ад Иструм бил епископско седалище. Градът е бил планиран по Хиподамова система - улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света. Днес може да се видят останки от античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и други елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад (агора) с останки от околовръстна колонада; сградите около площадното пространство; булевтериона (градски съвет); една улична латрина (тоалетна); части от голяма обществена баня (терми), две от портите на укрепителната система и др. части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 m западно от града са останките на водния резервоар-колектор.


 Фотограф: Димитър Шиклев

Водния резервоар е пълнен от специално изграден водопровод с дължина 25 км, пресичащ долината на река Росица по висока 18 m и дълга 3000 m аркада. Началото му е при пещерата край Мусина. Конструктивният му капацитет е 16 000 л на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село Дичин, като част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град. Експресивна и богата е украсата на фризархитравите от йонийския ордер на агората, както и единствените  разкрити в България колони със сърцевидно сечение. Освен с водопровод и канализация, крепостта е разполагала и с хипокауст, и дори е имало открита пътека, която се е отоплявала през зимата и около която вероятно е имало екзотични растения.


При проведените проучвания, възобновени през 2007 г., проучвателите намират и антична сребърна монета, тежаща около 30g с образа на Траян. Датирана е в края на II в. сл. Хр. Освен това е разкрита и отдавна предполаганата хипокаустна система, недалеч от агората на града. Хипокаустът се намира зад сградата на „сената“. Състои се от глинени тръби с отвори в долния край. Върху тях са били наредени каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата.

Фотограф: Димитър Шиклев


Укрепителната система
Никополис ад Иструм и разширението муса били защитени с крепостни стени. Крепостната стена на града имала правоъгълна форма с порти на четирите основни стени. Западната порта се определя като главна.  Оформена е с две врати – външна – двукрила дървена, и вътрешна – спускаща се.


Градският площад - агората
Комплексът на агората се състои от две свързани части – източна и западна. Източната включва площада под открито небе (ареа). Върху ареата имало варовикови постаменти за бронзови статуи, а от четирите си страни била заобиколена от колонада в йонийски стил. Зад колонадата в южната и източната част се намирали магазините. Нивото на комплекса на градския площад било по-високо от това на уличната мрежа, поради което там се ходело само пеша. В северозападната част на площада се намирала сградата на градски съвет – булевтерион. В югозападната част е разположен малък театър (одеон), събиращ до 400 души. Той бил с правоъгълна форма, като зрителната зала била разделена на радиални сектори, а каменен парапет разделял зрителите от орхестрата и сцената. Пространството под зрителната зала било заето от 11 магазина.

Фотограф: Димитър Шиклев


Сгради извън агората
Непосредствено до комплекса на агората се намира термоперипатоса. Постройка с такова наименование се среща за първи път в Римската империя. Тази сграда прилича на трикорабна базилика. Вероятно централната зала е служела за разходки, делови срещи и разговори на закрито. Проучена е и друга сграда на около 100 м северно от агората,  най-вероятно става въпрос за палестра. До северната порта на града е обществената баня. На юг от града на река Росица е имало пристанище. 


Некрополи
Разнородният етнически и социален състав на жителите на Никополис ад Иструм е причина за многообразие в погребалните обреди. Покойниците са били кремирани, полагани в „плоски“ гробове или в саркофаг. Фамилните гробници на заможни граждани са били богато украсявани с колонади, екседри, фронтони и статуи. Върху някои от надгробните съоръжения са били издигнати могили.

Фотограф: Димитър Шиклев
 

В Никополис Ад Иструм е намерена и статуя на Асклепий. Общо в света има 5 скулптури на лечителя. Преди повече от 20 години иманяри я изнасят от града и се опитват да я продадат, но са заловени и в момента скулптурата е изложена в Историческия музей във Велико Търново.


Въз основа на събраните костни останки намерени от  Българо-британската археологическа експедиция „Никополис ад Иструм 86 – 89“ от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 55 вида птици, сред които и такива, които днес са изчезнали от българската природа – брадат лешояд, голяма дропла, стрепет, както и птици, които отдавна не се срещат в района или неговите околности – сокерица, жълтоклюна гарга, колхидски фазан и бял ангъч. От домашните птици за първи път в България е установен индийски паун.


Фотограф: Димитър Шиклев

Краят на Никополис ад Иструм
Древният град най-вероятно е бил унищожен в края на VII век при нападение на аварите. Много материали, обработен камък колони, керамика са изнасяни оттам с времето и използвани за строеж на къщи, църкви и други съоръжения. Говори се, че в старите къщи в Арбанаси и Велико Търново керамичните плочи са оттам.  

Модернизиране на резервата
От декември 2012 г. стартира голям проект за ремонт и модернизиране на резервата. Договорът е за безвъзмездна финансова помощ  от Европейския съюз, във връзка с подкрепата за паметниците на културата с национално и световно значение. Проектът включва: електрифициране на обекта, подмяна на ВиК инсталацията, изграждане на паркинг, ограда на района от 280 дка, посетителски алеи, санитарни помещения, информационни табели, поставяне на охранителни камери; изграждане на посетителски център и зала за експониране на по-ценните открити находки.

Фотограф: Димитър Шиклев


През 2016 г. в добре запазения римски град Никополис ад Иструм, античността отново оживя благодарение на фестивала „Нике – играта и победата”. Благодарение на повече от 80 реанактори в групите за исторически възстановки, в два дни зрителите можаха  да видят и научат много за бита, кухнята, боевете, занаятите,  сватбите и други ритуали на хората от късната античност. Римляни, траки, номади, варвари, облечени, а някои въоръжени, така е било преди почти 15 века, придадоха автентичност на добре запазените руини в Никополис ад Иструм. Фестивалът се провежда ежегодно.


Организатори на фестивала са Сдружение „Бъдеще за Никюп”, Община Велико Търново, Историческия музей в старата столица, Сдружение „Мос Майорум Улпие Сердице”.


Археологически резерват "Никополис ад Иструм" Работно време:
9:00 - 18:00 (април-октомври)
10:00 - 16:00 (ноември-март)

 

Автор: Още за къщата
Закони Нормативна база Коментари