АЛЕКСАНДЪР ТЕЛАЛИМ - линията на акварела

Акварелите на Александър Телалим носят изключителния заряд на талантливия творец - живи, сочни, цветни, прозрачни и експанзивни, те преоткриват красотата на природата и доразвиват човешките състояния.
15.10.2008
Даниела Житарска
253
Художник, изкуство, Александър Телалим, акварели
Източник: Александър Телалим

Когато гледаш акварелите на Александър Телалим, отиваш на място, където намираш спокойствие, откриваш красотата, преоткриваш светоусещанията си. Всеки уловен миг, всяка мазка от четката на майстора е искрено докосване до неподправена и чиста естетика. Акварелите на Александър Телалим носят изключителния заряд на талантливия творец - живи, сочни, цветни, прозрачни и експанзивни, те преоткриват красотата на природата и доразвиват човешките състояния. Този автор е от онази порода художници, които чрез своята харизма завладяват и зареждат света около себе си. До момента има близо 50 самостоятелни изложби встраната и чужбина.
 


Александър Телалим е роден в Украйна, в малко, затворено за външния свят градче, Владичен. В Одеса завършва с отличие ОГХУ “М. Б. Греков - бакалавърска степен, продължава в Националната художествена академия у нас, специалност - стенопис, магистърска степен. Изкуството за него е предизвикателство, а книгите на Х. Хесе, Ошо, музиката, чрез Висоцки, група ”Аквариум’’ и други импонират на духовните му търсения и той още като ученик осъзнава пътя, който ще следва. Да рисува, да чете, да се освобождава от ненужните за душата плевели. Цялата свобода на мисълта на художника се отразява в акварелите, на които той се е отдал и в обектите, живо трептящи на фона на неподправена и прозрачна въздушност.
 


"Животът ми  е на периоди. Всеки един от тях има своя болест. Трябва да се отдадеш на отделните си състояния и захласвания, но и след време да се отдалечиш от тях."


"Разболявам се от Хесе, разболявам се от Дзен, тантризъм и други философии, това са различни любови... И знаеш ли, случват ми се и такива неща... Ще ти разкажа една история за значението на НЕ-станалото. Това се случи отдавна, когато все още живеех в моя роден град и все още не знаех какво е значението на дзен. Близо до Одеса беше отседнал един монах... Аз веднага реших, че трябва да отида и да говоря с него, да му задам десетки въпроси, за да ми помогне да осъзная... Но пътуването ми беше възпрепятствано от независещи от мен обстоятелства и се наложи да го отложа със седмица. Остана ми време да помисля точно какво да го попитам. Започнах да отхвърлям един по един всички напиращи в главата ми теми, просто намирах отговорите и тогава осъзнах, че няма кой да отговори  на въпроси за моя живот. Тогава за първи път се докоснах до дзен, за значението на Не-случващите се неща."
 


Медитираш ли?
Някога чрез асани, сега - рисувайки. Чрез дишане. Вдишваш и в момента на задържане правиш една линия и отново... За мен това е медитацията, самото рисуване е медитация. Може и да има по-високи нива, но по този начин аз постигам необходимо състояние и получавам наградата върху белия лист. Този ритъм е определящ и за дзен-йогата. Акварелната техника е много капризна, тя е като едно въже. Един дъх.
 


В такъв случай ти няма начин да не работиш, оставяйки се на четката и цветовете да те водят. Да се слееш с действието... рисуването.
Да. Аз отивам някъде. Важно е състоянието... Преди време моя близка ме попита, дори ме укори, че не рисувам красивата си жена или някоя от петте си дъщери. До този момент не се бях замислял за това. Но на по-дълбоко ниво не рисуваш конкретни неща. В него ти се потапяш и забравяш за заобикалящия те свят, разтваряш се, сливаш се. Така се работи много лесно. „Пътуване към себе си’’, така нарекох и последната си изложба, която изложих в галерия „Ракурси’’.
 


Забелязва се, че в много от работите ти се появява един и същ женски образ...
Да, така е. И аз не знам кой е, но явно имам отношение към него. Може би подсъзнателно търся някакъв архитип. Надявам се да разбера, но може и никога това да не стане, като в един от романите на Хесе. В него авторът разказва за един скулптор, създал образа на богинята майка, която прибира всичко и отново дарява живот. Този образ се появява през целия творчески път на автора, но колкото и да се опитва да се срещне с него и да разбере кой е, умира с неотговорени въпроси. Независимо от окончателния отговор, пътят, който си поел, трябва да е твоят и да ти носи удовлетворение.


Естествено, не е необходимо да имаш око, за да съзреш, че в пръстта има покълнали зрънца, а поглед, който да проследи пътя на стеблото, разпукването на новия живот, на пъпката... неговата смърт. Необходимо е и да можеш да изобразиш най- типичното за него или апогея на краткия му живот. Възможността да виждаш отвъд нещата те приближава до създателя, прави те по-силен.
 


Златната нишка, линията, която се появява в последните ти работи, има ли някаква символика за теб, дали е главната нишка между земния живот и духовния?
Тя е символ на златото, вид витраж или самата линия дава по-голяма сила, пластичност или енергичност... Всичко това обаче мога да го кажа сега, след като я осмислих и синтезирах, но когато започнах да я използвам беше като на тъмно. Сега мога да говоря много за нея, но когато я открих не знаех. Дори мислех, че е абсолютен кич да я вкарам в акварела. Но то просто ти идва и впоследствие се избистря, като разтопения метал, който се излива и определя самата рисунка. Стенописта много ми помогна. Изразните средства са различни, макар мисленето ти да не е. И това ограничение на материалите и похватите на един стил в един момент ти дава свободата да извлечеш от друг нещо, което да използваш. Това е богатството на познанието на различните техники и изразни материали. Като спирала е. Минавайки през витража, мозайката, маслото и акварела, този своеобразен кръговрат избистря твоя личен похват. Правейки стъпка назад, се вижда по-ясно и откриваш вярната линия. В линията се крие животът. Линията, спиралата... за всеки е различна, както и средствата, чрезкоито всеки ги търси. Но когато този път е чрез изкуството и красотата, удоволствието е огромно, а насладата неимоверна.

 

Автор: Даниела Житарска
Закони Нормативна база Коментари