Адаптация на жилищна сграда, строена в началото на миналия век

Реставрацията и реконструкцията на една сграда е сложен и отговорен процес, който зависи от редица фактори.
15.02.2007
Весела Маркова
333
къща, реконструкция, реставрация
Адаптация на жилищна сграда, строена в началото на миналия век
Източник: Още за къщата, фотограф: Димитър Шиклев

Архитектура:арх. Белковски и арх. Данчов
Строеж: 1930 г
Изпълнител на реконструкция: ”ЕКСА” - aрхитектура, строителство, реставрация
Проект на реконструкцията: арх. Ирен Дерлипанска и арх. Константин Пеев.
Проект конструкция: инж. Любо Дончев
Реконструкция: 2003-2006
Фотограф: Димитър Шиклев

Реставрацията и реконструкцията на една сграда е сложен и отговорен процес, който зависи от редица фактори. Задачата често бива усложнена и от намесата на субективни фактори. Реставрирането или възстановяването на една сграда до достигането на първоначалния й вид, без да се променя нищо в нейния облик и функция, е трудно да се постигне. Такава реставрация се прилага при обекти, защитени като паметници на културата от висок клас.



Сградата след реконструкцията.

Жилищната сграда, която ви представяме, е построена през 1930 г. по проект на арх. Белковски и арх. Данчов. Тя е неделим елемент от ансамбъл от сгради, обявени за паметници на културата, с изявени индивидуални качества. Обектът не се свързва с известни личности и събития. От 1987 г. е обявен е за паметник на културата с категория ”местно значение"·. Четириетажната масивна сграда е изпълнявала функция на резиденция на посланика на Република Либия у нас и не е претърпявала преустройства във функционален или конструктивен аспект до 2003 г.
 


Фасада югозапад преди реконструкцията.  Източник: ЕКСА

Оригиналната  фасада е отражение на характерната за тридесетте години на миналия век класицизирана еклектика. Отличителен елемент е корнизът, пропорциониран и детайлиран в ренесансов стил. Главният вход и пространството над прозорците са били декорирани с оригинални детайли от  каменна пластика. Външната мазилка е фугирана в приземието и в ъглите на сградата, с щукатурни подпрозоречни пана.


 
Главният вход и пространството над прозорците са били декорирани с оригинални детайли от  каменна пластика.


Къщата е компактна, разгънатата застроена площ е 890.57 кв.м, а конструкцията е била масивна с носещи зидове от камък и плътни тухли на варов разтвор. Междуетажните плочи са били от стоманобетон с дебелина 12 см. Върху плочата е била положена настилка от бичмета с изолация от сгурия, дървено дюшеме и паркет. Изградени са били две стълбищни клетки – парадна и обслужваща, като парадната е свързвала сутерена с първия и втория етаж, докато обслужващата е осигурявала връзка между четирите етажа. Стълбите са били изпълнени с дървена конструкция с изключение на участъка от обслужващата стълба, свързващ сутерена с първия етаж, където е бил използван бетон. Площадките на стълбищната клетка са от стоманобетон, като над тях заедно със стъпалата по наклона имало изградена дървена конструкция, изравняваща нивата.


       
Детайли от фасадата.


Оригиналният покрив е бил четирискатен с марсилски керемиди върху дървена конструкция, като в подпокривното пространство, над ниво кота + 7.79 м са офомени помещения с подходящо скриване на носещата конструкция. Дограмата е била дървена с метален обков и капаци на прозорците.



Южната фасада преди и след реконструкцията.

Къщата е функционално разделена на официална и обслужваща зона. Към първата са принадлежали първият и вторият етаж, а към втората съответно сутеренът  и таванският етаж. В сутерена са се помещавали отоплителната инсталация, техническите и слугинските помещения. Първият и вторият етаж са изпълнявали жилищни функции. Интериорът е бил решен с характерните за това време парадно мраморно стълбище, рамкирано от две колони и четири кръстати сводове на тавана, грандиозни ламперии и оригинална камина в хола.

През 2003 г. частен инвеститор закупува къщата и възлага проект за преустройството и реконструкцията на фирма ЕКСА. Проектантите са арх. Ирен Дерлипанска и арх. Константин Пеев. Конструктивният проект е доста сложен и е разработен от инж. Любо Дончев. Проектът за реконструкция включва сутерен и четири жилищни нива. Първият етаж и сутеренът изграждат един мезонет, етажът над него се обособява като самостоятелно жилище, а третият и четвъртият етаж са обединени в друг мезонет. Плановата схема за цялата сграда е подчинена на едно главно стълбище. Запазени са официалният характер на входното фоайе, мраморното стълбище, двойката колони и три от четирите кръстати сводове.


  Проект на фасади север и юг. Източник: ”ЕКСА”


Първоначалният проект предвижда изграждането на асансьорна клетка за нуждите на обитателите на трите жилища, която така и не се реализира. Това налага допълнителни промени  върху конструктивния проект по време на реновацията, тъй като асансьорната клетка е служела като носеща колона. Самият проект се разработва в продължение на 6 месеца и претърпява множество корекции. Квадратурата на жилищната площ е увеличена до 1020,06 кв.м. Наклонът на покрива се променя от 39 градуса до 67 градуса, като се запазват основните височини кота било 13,736 м и кота корниз 13,153 м. По време на реализацията на новия покрив се получават нежелателни разминавания с проекта поради грешки в изпълнението. В крайна сметка конструкцията е завършена и покривът е изпълнен с материали на фирма VJF  и  покрит с медна ламарина.



Проект на фасади изток и запад. Източник: ЕКСА


Компактният обем на сградата се запазва и след реконструкцията, запазват се и автентичността на плановата схема, както и четирискатният покрив. Архитектите разработват специален проект за реставрация на фасадата, заедно с няколко цветови предложения. С продуктите на Баумит е реализиран одобреният от НИПК вариант. Сградата е топлоизолирана от външната страна с 2 см, фибран, като рустиката по ъглите, щукатурните подпрозоречни пана, декоративните прозоречни рамки, както и всички фасадни орнаменти и детайли се преизграждат по образец. Характер на конструкцията с носещи тухлени стени и стоманобетонови плочи се запазва. Изграждат се допълнителни елементи метални колони на третия и четвъртия етаж и стоманобетонови шайби до сутерена, с които се подсилва конструкцията. Съхранени са и каменната зидария в основите и тухлената в етажите. Дограмата е двукомпонентна – алуминиева отвън и дървена отвътре, със стъклопакет и дървени капаци. Касетирането на прозорците е запазено както в оригиналния образец.


 
Преди и след реконструкцията.


Връзката между двете нива на долния мезонет се осъществява посредством преизградената еднораменна стълба. Като цяло местоположението на различните видове помещения, както и разпределенията в интериора са запазени по схемата от първоначалния образец.
   

В едноетажното жилище е изградена камина на същото местоположение и по подобие на съществуващата камина от партера. Изградена е допълнителна баня. Интериорният дизайн, както и мебелировката в цялтата сграда е от фирма Selamore. Масивните интериорни врати са изпълнени от ”ТПК Вътрешна архитектура·, а паркетът е масивен дъб от фирма ”Полекс·. Стилът е съвременен и изчистен в неутрални земни нюанси.




На първото ниво от горния мезонет са разположени обширна дневна с тераса, изрязана в покрива, обърната на юг към дворното пространство, кухня, трапезария, кабинет и сервизни помещения. Посредством вътрешна декоративна стълба се достига до второто ниво, където в подпокривното пространство са реализирани три спални с две бани и малка обща тераса. За двете нива на мезонета са използвани прозорци тип капандури, разположени в осите на съответните прозорци от долните етажи, както и малки фронтони в центъра на късите източна и западна фасада.


 


 

Автор: Весела Маркова
Закони Нормативна база Коментари