Търси

Акустика на помещенията

Топлоизолациите през последните години са все по-широко коментирани и почти няма нова сграда, която да не се изпълнис някаква топлоизолационна система.

Звукоизолация на помещенията.

Звукоизолация на помещенията. Автор / Източник: арх. Явор Андреев

Звукоизолация на помещенията.

Звукоизолация на помещенията. Автор / Източник: арх. Явор Андреев

PREV NEXT

Топлоизолациите през последните години са все по-широко коментирани и почти няма нова сграда, която да не се изпълни (правилно или не толкова от гледна точка на технология и материали) с някаква топлоизолационна система.

За добрата звукоизолация обаче се заговори сравнително наскоро. Акустиката на помещенията пък е съвсем нова тема, провокирана донякъде от налагащия се стандарт на домашното кино, виновник за появата на главната тема в този брой.

Радвам се, че мога да допълня темата в компанията на професионалисти в областта на акустиката, проектирането и изпълнението на звукоизолационни и звукоабсорбиращи системи и продукти, каквито ИЗОВЕР произвежда и предлага в целия свят. Нормално е моят коментар да представя гледната точка на фирма-производител.

Разделянето на темата надве се налага от само себе си:
Тема 1
Звукоизолация (при домашното кино -  основно от въздушен шум, коментирана в детайли и в другите статии). Една хубава музикална уредба може съвсем спокойно да вдигне звуковото ниво в помещението над стотина децибела. При такава сила на звука добрата звукоизолация е най-малкото признак на добро възпитание. Преди масовото налагане на системите за сухо строителство се разчиташе на  звукоизолация от въздушен шум чрез масивни стени от еднороден материал при които основно се търсеше високото тегло. Идеален материал за целта е стоманобетона.  Чрез използването на конструкции базирани на гипскартон или сходни материали (системата условно наречена „маса-пружина-маса”) се постигат аналогични  резултати при приблизително съотношение на теглото в пропорция 10:1, много по-кратко време за монтаж и практическа липса на мокри процеси. (фиг. 1)

В някои европейски страни стандарта за звукоизолация (от въздушен шум) в две съседни помещения на различни жилища е 52 dB. Както се вижда от таблицата, при масово практикуваната доскоро у нас преградна стена с дебелина 75мм (щендер 50мм с по един гипскартон 12,5мм от всяка страна) претегления индекс на изолация от въздушен шум  Rw=45dB. Очакванията са, че говор на висок глас ще се разбира, а нормален говор ще се чува, което се случва и в действителност, без за това задължително да е виновен някой от вложените материали. Ако добавим калпав монтаж, липса на акустични уплътнителни ленти под профилите, немарливо поставена вата и т.н, лошите резултати са обясними. В звукоизолацията важи простото правило че системата е толкова добра, колкото е най-слабата ґ част. 
В интерес на истината, действащите български стандарти за звукоизолация съвсем не са толкова лоши, проблемът е че не се спазват.

Ако искаме да получим ефективна звукоизолация при много по-мощен източник на звук (каквото е домашното кино), самите конструкции ще са доста по усложнени и по-скъпи. За сравнение, системата за специализирани преградни стени за кинозали на ИЗОВЕР - ТЕХНОСТАР
(Мултиплекс АРЕНА Младост, е с сериозни показатели на изолация от въздушен шум (Rw=74dB) и включва 31 см лека минерална стъклена вата + 4 слоя гипскартон от по 12,5 мм.

В този смисъл ефективната звукоизолация на жилище, в което се очаква да работи добра система за домашно кино винаги трябва да се базира на принципа „кутия в кутия” и не може да се ограничи до частично изолиране на стени или таван, защото звука, се предава по конструктивния скелет на сградата. Не можете да очаквате чудеса и от изолации с дебелини 4-5 см. В нашия офис и в специализирания ни форум доста често получаваме въпроси за помощ и съвет при подобни случаи. В идеалния вариант, втората „кутия” включва окачен таван, предстенни обшивки плюс изолация на пода (например плаващ под), и разбира се, най-добре е всичко това да е заложено в проекта при началото на строителството.

При избора на изолиращ продукт, в масовия случай в практиката се използват минерални (стъклени или каменни) вати, поради чудесното съотношение на изолационни качества към цена. Технологиите за производството на минералните вати са развити до степен при която водещите производители могат да предложат специфични материали за всяко приложение, включващи богат набор от дебелини, обемни тегла и специализирани покрития (кашировки). Големите на световния пазар са представени и в България (ISOVER, ROCKWOOL, URSA).

При избора на звукоизолационен материал трябва да се знае, че от съществено значение е относителното my съпротивление на преминаване на въздушен поток да е минимум 5 kPa/m2

Интересен тест е проведен по поръчка на нашата фирма в Versuchsanstalt TGM, Department Acoustic and Building Physics (Виена), изпитвани са няколко модификации на стандартни преградни стени с пълнеж от минерални каменни и стъклени вати с различни обемни тегла (от най-леки рулонни вати до тежки плочи за фасади и плоски покриви) и различни относителни съпротивления на въздушния поток. Крайния резултат от изпитването показва, че обемното тегло на ватата не влияе съществено върху звукоизолационните и качества. Постигнатите разлики на претегления индекс на изолация от въздушен шум Rw между най-добър/най-лош резултат са под 3dB, което е реалната граница, при която човешкото ухо може да установи промяна в нивото на звука. Разбира се, различните вати дават разлики в изолацията в различни честотни диапазони, но като цяло осреднения (претеглен) резултат е почти изравнен.

Основния практически извод от направения независим тест е: при ватите не важи тежестният закон на Бергер, обясняващ звукоизолацията при еднородните стени – масата не води до по-добра изолация. Когато избирате вата за звукоизолация в преградни стени, търсете продукт с възможно най-голяма еластичност, средно (но не много високо) обемно тегло. Дебелината на изолационния слой, разбира се, има значение, също толкова важен е правилния монтаж.

Тема 2
Звукопоглъщане. Как да се справим с проблема в реални условия? В основата си, всяка абсорбираща система действа по един от трите принципа: на материала с пореста структура, на мембраната или на (хелмхолцовия) резонатор. Всеки един от трите вида системи абсорбира звука по-добре от останалите в определена част от честотния спектър. Ватите (порьозни материали) например, имат добра абсорбция в областта на средните и високите честоти. В идеалния случай говорим за някаква комбинация от трите системи, пример за такава комбинация са предстенните обшивки с перфориран гипскартон, както е коментирано в другите статии, спектърът на абсорбция е в пряка зависимост от диаметъра и броя на отворите на гипскартона. При различни модификации се използват перфорирани метални фолиа, метални плоскости, текстили, различни мембрани. Системите с минерална вата са отново в добър ценови клас, при много добри абсорбционни показатели.

Доброто звукопоглъщане се изчислява и зависи от много фактори. Не е невъзможно средно запознат с материята неспециалист да направи груба сметка на изискванията към помещение с правилна форма, използвайки така наречената формула на Сабин, която дава възможност да се сметне времето за реверберация. При всички положения обаче, за добри резултати е повече от препоръчителна консултацията със специалист.
Като цяло, основна характеристика на абсорбиращите качества на материалите е претегления коефициент на звукопоглъщане a. Добрите абсорбери са материалите с a над 0,60 , класификацията в долната таблица е съгласно Европейския стандарт EN-ISO 11654

Минералните (стъклени и каменни) вати попадат в най-високия клас А.

В някои случаи можете да срещнете още един коефициент характеризиращ звукопоглъщащите качества на материалите – NRC (Noice Reduction Coeficient). Това са резултати в съответствие с Американския стандарт ASTM C 423 където,

В интерес на истината, трудно е постигането на много добри акустични показатели на едно помещение без интериора му да заприлича на звукозаписно студио или кинозала.

Съществуват, разбира се, и различни „прийоми” от рода на неправилна геометрична форма и поставяне на плоскости, разсейващи звука, но основното си остава правилният подбор и разположение на абсорбиращи звука материали.

Неслучайно повечето hi-end маниаци, чиито постижения разглеждаме в реномираните интериорни списания проектират в жилището си специално помещение за домашно кино/аудио система.

В най-общия случай, следвайки информацията събрана в статиите от броя, можете с няколко прости, но ефикасни мерки да постигнете резултат, който да не е за корицата на списание, но поне да помогне да изпитате по-голямо удоволствие от музиката или филмите на които сте фен. В края на краищата всеки от нас има правото да намери малко време за себе си, какъв по-хубав начин да го направи от това да пусне някое любимо CD? Или винил, ако е истински маниак)

Автор: арх. Явор Андреев, управител на ISOVER, България

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори