Търси

Топлоизолация – методи на полагане

Материалите, използвани за защита на сградите от климатични влияния, най-често са експандиран (EPS) и екструдиран (XPS) полистирен (полистирол), както и минерална вата.

Топлоизолация – методи на полагане

Топлоизолация – методи на полагане Автор / Източник: Снимки: СХЛ ЕООД

Топлоизолация – методи на полагане

Топлоизолация – методи на полагане Автор / Източник: СХЛ ЕООД

Топлоизолация – методи на полагане

Топлоизолация – методи на полагане Автор / Източник: СХЛ ЕООД

Топлоизолация – методи на полагане

Топлоизолация – методи на полагане Автор / Източник: СХЛ ЕООД

PREV NEXT

Материалите, използвани за защита на сградите от климатични влияния, най-често са експандиран (EPS) и екструдиран (XPS) полистирен (полистирол), както и минерална вата. Стъклената вата почти не се използва при познатите топлоизолации на сгради.  Съществуват и други видове изолационни материали, които не са предмет на нашата тема и няма да бъдат разглеждани в нея.

Експандираният и екструдираният полистирен се предлагат на пазара от различни фирми производители. Първият EPS се произвежда от немската фирма BASF през  трийсетте години на миналия век. Наричат го „Стиропор” и оттогава името на продукта става нарицателно на пазара. На XPS търговското наименование е „Стиродур”. Наскоро от фирмата представиха и новия си продукт „Неопор” – това е EPS с вградени графитни частици в материала.
Тук ще разгледаме предимно технологията на полагане на топлоизолация (ТИ), както и факторите, с които трябва да се съобразяваме по време на работа. За правилното изолиране на сградите са разработени топлоизолационни системи. Тези системи следват строга последователност на изпълнение и не бива да бъдат нарушавани. В противен случай топлоефективността ще бъде нарушена и системата няма да изпълнява дейността, за която е предназначена.  ТИ системите са предназначени за запазване на елементите на сградите от влиянието на климата, както и за подобряване комфорта на живот на хората в помещенията.

Технология и начин на работа
В нашия пример ще разгледаме стандартна монолитна сграда, без елементи на дърво и метал по фасадите - стоманобетонна конструкция със стени от тухли и варо-циментова мазилка.

Топлоизолационните плоскости за тухлените стени трябва да бъдат паропропускливи, а за цокъла на сградата и бетонните елементи трябва да са със затворена клетъчна структура за минимална водна абсорбция. За стените ще използваме EPS (стиропор), а за основи, колони, шайби, подове, покриви и други стб. елементи влагаме XPS (стиродур).

Основата, върху която ще се лепят плоскостите, трябва да бъде здрава, чиста и суха, без петна от масла и ронливи участъци. Ако има такива, те трябва да бъдат отстранени предварително.

Други необходими материали за изпълнението на ТИ системата са суха лепилна и шпакловъчна смес, подвеждащи алуминиеви профили, дюбели с пластмасов пирон за тухла и дюбели за бетон, стъкло-текстилна мрежа, ПВЦ ъгли с мрежа, водооткапи/водобрани, грунд, финишна мазилка.

Първата работа на монтажниците е да си вземат нивата на фасадите и да ги нивелират всяко поотделно. След това се монтират подвеждащите алуминиеви профили на нивото на цокъла. Тук трябва да се отбележи, че работа с такива профили е възможна само когато фасадите на сградата са перфектно измазани и ще се лепи на гребен! Ако фасадите са с по-голяма денивелация или както масово се практикува без хастарна  мазилка, тогава лепенето на гребен е невъзможно и се използва линейно-точков метод за нанасяне на лепилото. При тези случаи използването на подвеждащ ъгъл е невъзможно! Тогава се прибягва до подвеждане с алуминиеви или дървени мастари.

Разбъркването на лепилото задължително да става по рецептата и предписанията на производителя!  Лепилото се разбърква и остава да престои 5-10 минути – това е условие, на което малко се обръща внимание, но всъщност е от изключително голямо значение за добрата адхезия на лепилото към основата и особено към ЕPS плоскостите!

Нанасянето на лепилото по линейно-точковия метод е да се намаже периферията на листа с непрекъсната линия от него и да се сложат няколко топки допълнително по площта му. Локацията на топките се съобразява с дюбелирането впоследствие. Дебелината на слоя се съобразява с необходимостта от корекции на листа след залепването му  на фасадата.

Лепенето на плоскостите се извършва, като вертикалните им фуги се разминават на всеки ред най-малко с 30% от дължината на листа. За подравняването им се използват алуминиеви мастари. Вертикалната линия и равнината на цялата фасада се следи постоянно с конец и нивелир. Платната се прилепят плътно едно до друго, без да се допуска навлизане на лепило по фугите им. Ако при реденето се получи раздалечаване на фугите, то те се уплътняват с парчета от същия материал. Навлизането на лепило между фугите образува термомост, по който влагата от атмосферата преминава към стената на сградата и е предпоставка за образуване на конденз в помещенията. Също така нежелано последствие е замръзването на влагата в термомоста през зимата – започва разрушаване на слоя мазилка, а оттам се компрометира и ефективността на ТИ системата.

При ъгли на прозорци и врати платното задължително се зарязва Г-образно!  Това са слаби детайли в системата, които трябва да бъдат подсилвани. Не се допуска естествената хоризонтална фуга на реда или вертикалната фуга на ръба да преминава през ъгъла на технологичния отвор. Когато фасадите са налепени, се пристъпва към изкърпване на цокъла и прозорците с XPS.

Обикновено по прозорците се обръщат с листове с дебелина 2 см. Цокълът на сградата се лепи с платна с дебелина, равна на тези по самата фасада. При стоманобетонни елементи като колони, пояси и греди дебелината на XPS-а е съобразена с тази на съседните повърхности, изолирани с EPS, така че да бъдат на едно ниво с тях.

Дюбелирането се извършва поне 24 часа след залепването на платното на фасадата. Лепилото трябва да е стегнало, за да не хлътне платното навътре, когато се набива с чука.

Дюбелирането се извършва само там, където има лепило. Ако не се спази тази технология,  по фасадата ще се получат множество неравности. Също така е задължително дюбелът да се набива до пълното му навлизане в  стиропора и преди шпакловката с мрежа да се подмаже с лепило дупката, която се е получила.  Ако шапката на дюбела не се скрие напълно, на мястото ще се получи издатина, която не може да се оправи с шпакловката и ще развали визията на фасадата. Някои производители предлагат вече и капачки за дюбелите си, като предварително се изрязва леглото за шапката на дюбела в стиропора. При класическия метод след приключване на дюбелирането и преди започване на шпакловката всички глави на дюбелите задължително се шпакловат.

ТИ плоскостите се дюбелират различно в зависимост от натоварването, на което са подложени. Аз препоръчвам да се използва системата 10 бр./м ² – по 5 бр. на лист, като разположението е шахматно - четири в ъглите и един в средата. Ако сградата се намира в планински район или е подложена на силни ветрове през сезоните, препоръчвам 12 бр./м²!  Външните ъгли на сградите са подложени на по-големи натоварвания от вятър и в тях напрежението е по-високо. Те се подсилват допълнително с дюбели. По цялата височина на ръба на сградата в ширина 50-60 см се разполагат шахматно допълнително по 2 дюбела на лист или по 4 на квадрат при плоскости 1000 х 500 мм.

Шпакловка с мрежа – започва се от горе надолу, като се избира за начало външен или вътрешен ъгъл на сградата. Лепилото се нанася на ивица от 1 м по цялата височина на сградата. След това мрежата се полага върху него, притискайки я с маламашката. Започва се от стрехата на покрива или най-високата част на фасадата в посока надолу към цокъла.  Когато мрежата се залепи, лепилото започва внимателно да се заглажда и материалът в повече се връща обратно в баките. Следващото парче мрежа трябва да застъпи 10 см от старото. Процедурата се повтаря. При всички вътрешни ъгли мрежата трябва да се застъпи поне с 10 см от мрежата на съседната стена. При прозорците се реже, след като вече е залепена.


Ъглите на технологичните отвори се армират допълнително с второ парче мрежа, положено на 45º спрямо отвора. След нанасяне на мрежата се полагат PVC лайстни по всички ъгли на фасадата, както и всички необходими водобрани по тераси и плотове на прозорци. Следва втора, а понякога се налага и трета ръка шпакловка за изравняване повърхността на фасадите.
Проверките за равнинност е най-добре да се правят при косо греене на слънчевите лъчи върху фасадите. Преди да се започне работа по полагане на мрежата, всички прозорци и врати се завиват с найлон, залепен с хартиено тиксо.

След шпакловките тиксото и найлоните се махат и се дооформят вътрешните ъгли при необходимост! Веднага след това всичко пак се завива отново и се пристъпва към грундиране и нанасяне на мазилката.

Грундирането се извършва ден преди нанасяне на мазилката. Хубаво е грундът да се боядиса в цвета на мазилката или най-малкото да е бял, а не безцветен. Така мазилката покрива безпроблемно площите, без да има опасност от прозиране на шпакловката. Когато се нанася, не трябва да се допуска стичане на капки по фасадата. Грундът се разнася старателно с мечето по основата, а при козирката и обръщането на прозорците се използва четка.

Нанасянето на мазилката се извършва с инструменти от неръждаема ламарина. В зависимост от вида на мазилката тя се нанася и обработва само с метална маламашка или се нанася с метална и се обработва с пластмасова маламашка. Само с метална се изпълнява минералната или мозаечната мазилка. Останалите фасадни мазилки се обработват с пластмаса. Финишните декоративни мазилки се предлагат в богата гама от най-различни модели с различни качествени характеристики. Всяка фирма производител предлага на пазара своя гама от видове и палитра от цветове. Най-обобщено мазилките биват минерални, силикатни, силиконови, акрилатни, на варо-циментова основа и други. При всички нанасянето е идентично – нанесена един път,  мазилката на фасадата може да започне да се обработва след около 10 минути. Оформянето се постига чрез хоризонтални, вертикални или кръгообразни движения по повърхността на мазилката. Започната една стена, не трябва да бъде прекъсвана, докато не се завърши цялата. Прекъсне ли се работата, фасадата става на петна! Особено трябва да се внимава при свързването на мазилката на границата между етажите. Ако се забави нанасянето на мазилката на долния етаж, може вече нанесената да е дръпнала и така неминуемо да се получат наставки при свързването им.
Процесът предварително трябва да бъде синхронизиран добре и ако фасадите са големи, да се предвидят достатъчно хора за спокойното нанасяне и обработване на площите. Точно тук грешките и пропуските са фатални, а щетите, макар и само визуални – непоправими.

При работа с минерална или каменна вата се спазват същите процедури, описани по-горе, като съществената разлика в материалите освен ватата са дюбелите за монтаж, които са с метален пирон, предвиден за задържане на по-голямата тежест на плочите. Лепилата, предвидени за залепване и шпакловане, са усилени допълнително и са пригодени за по-добро сцепление с ватата. Материалът не позволява лепене на гребен поради наличието на плочи с различна дебелина в пакетите. Отклоненията не са съществени, но трябва да се съобразим с тази технологична особеност при работа с вата. Поради естеството на структурата на ватата върху лицевия слой се нанася допълнителен пласт лепило за нейното заздравяване. Допълнителният пласт е необходим и за по-добро заглаждане на повърхността. Особеното е, че пластът се нанася преди полагането на мрежата. Оставя се да изсъхне и на другия ден се започва познатата процедура по монтажа на мрежата. Също така, преди да бъде залепена плочата, има изискване за нанасяне на предварителен слой по цялата площ на гърба й. След изсъхването на слоя лепилото се нанася на ивици и точки и се полага на стената.

При полагане на топлоизолационните системи трябва да се съобразяваме с времето и евентуалните му промени. Шпакловките и нанасянето на мазилките не бива да стават при дъждовно време или при опасност от превалявания. Не се работи и при наличие на вятър или минусови температури, както и при такива над 30º. При студено време или/и наличие на висока влажност на въздуха трябва да се има предвид, че мазилката съхне по-бавно. Грундиране също не се изпълнява при минусови температури и дъждовно време.
Когато избираме вида мазилка за сградата, трябва да се съобразим с климатичните условия на региона, в който живеем. Така например, ако живеем в райони с висока влажност на въздуха – на морето, високо в планината или до голямо езеро – мазилката, подходяща за нашата сграда, ще е силиконова. Изборът не е труден, тъй като всяка фирма производител разполага с експерти, които ще направят професионален подбор на материалите специално за вашия проект и нужди.

Дебелината на слоя мазилка се определя от големината на зърната в нея. Съветът ми е да избирате мазилки с по-едра зърнометрия заради възможността от по-добра защита на топлоизолационната система от УВ лъчения и други преки атмосферни влияния като дъжд и възможност от замръзване през зимата.

Изборът на ТИ плоскости е от решаващо значение за топлоефективността на сградата в бъдеще. Те трябва да бъдат с достатъчна дебелина и добро качество за правилното функциониране на системата.          

Предложението ми за избор на този материал е следното:

  • Вид – графитен EPS, коефициент на топлопроводимост 0,03 W/(m.K)
  • Дебелина - минимум 10 см;
  • Плътност –25 кг/м³
  • За бетонни елементи – XPS 5 см; 35 кг/м³
  • За обръщане на прозорци - XPS 2-3 см; 35 кг/м³
  • За ТИ от вата – твърди плоскости с дебелина 10 см – 135 кг/м³, коефициент на топлопроводимост  0,04 W/(m.K)

Автор: Стилиян Лукаров, СХЛ ЕООД

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори