Търси

Топлоизолацията – избор и проблеми

Когато искаме да направим топлоизолация на своето жилище, как да се спрем на фирма изпълнител и материал за топлоизолация?

Топлоизолацията – избор и проблеми

Топлоизолацията – избор и проблеми Автор / Източник: Още за къщата

Топлоизолацията – избор и проблеми

Топлоизолацията – избор и проблеми Автор / Източник: Още за къщата

Топлоизолацията – избор и проблеми

Топлоизолацията – избор и проблеми Автор / Източник: Още за къщата

Топлоизолацията – избор и проблеми

Топлоизолацията – избор и проблеми Автор / Източник: Още за къщата

Топлоизолацията – избор и проблеми

Топлоизолацията – избор и проблеми Автор / Източник: Още за къщата

Топлоизолацията – избор и проблеми

Топлоизолацията – избор и проблеми Автор / Източник: Още за къщата

PREV NEXT

Каква е нормативната база, която урежда бъдещото етикетиране на сградите по отношение на енергийната ефективност?

Всички сгради до 2015 г. трябва да имат енергиен паспорт. С такъв паспорт първо трябва да се сдобият сградите - ново строителство, на второ място старите тухлени сгради и на трето място – панелното строителство.

Законът за енергийната ефективност въвежда понятието енергиен паспорт паралелно с енергийния сертификат. Енергийният паспорт отразява състоянието на определена сграда към момента на издаването му. Досега енергийната ефективност беше част от техническия паспорт, а сега ще бъде отделен документ.

Според влезлия на 14.11.2008 г. в сила нов Закон за енергийната ефективност, всички сгради в експлоатация с РЗП над 1000 кв. м задължително трябва да бъдат сертифицирани. При продажба на сграда продавачът трябва да предостави на купувача оригинала на сертификата за енергийни характеристики на сградата или съответно оригинала на енергийния паспорт.

Същото важи и за отдаване под наем на сградата - наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата или съответно копие на енергийния паспорт.

Когато искаме да направим топлоизолация на своето жилище, как да се спрем на фирма изпълнител и материал за топлоизолация?
Обикновено гражданинът намира една фирма от обяви. В момента алпинистите взимат около 39-40 лв на м² с материали и работа за дебелина на изолацията 5 см. За тези пари се купуват най-евтините лепила, шпакловки и стиропор.

Максимално евтин вариант е върху шпакловката отгоре директно да се полага само боя. Но дори и силиконова боя не може да издържи на макар и средна по интензивност и едрина градушка.

На повърхностния слой се появява отлюспване на боята и отдолу се показва шпакловката, която също търпи щети, тъй като обичайно не е предвидена за окончателно покритие като твърдост. Понятието крайна мазилка е пренебрегнато напълно, за да предложи фирмата ниска цена.

При единичен клиент в много случаи цената е определяща и ако клиентът не е готов да търси добре обоснован алтернативен вариант, или няма кой да му предложи такъв, цената остава единствена отправна точка за избор на фирма-изпълнител. Но изолация от 5 см стиропор или каменна вата е недостатъчна.

При оразмеряване на тухлена стена излиза, че изолацията трябва да е 5-5.5 см, за да се достигнат българските норми за топлоизолация. Тази тухлена стена обаче винаги е съпроводена с колони и други бетонни елементи, като челата на стоманобетоновите етажни плочи например и такава изолация не е достатъчна. Изолацията под 6 см е недостатъчно ефективна от инженерна и икономическа гледна точка за преобладаващите видове външни стени в България.

Какво включва един проект за топлоизолационна система?

Когато става дума за цяла сграда, определено е необходим проект, в който детайлно да се покажат основните места за топлоизолация - фасада, покрив, при необходимост изолация на мазетата и т.н. При единични клиенти за по-малки обекти не може да се очаква проект. Трябва да се спазват изискванията на българските норми и добрата практика.

Трябва ли да има разлика в материалите за топлоизолацията в зависимост от вида на сградата?

Нормите за топлоизолация изискват да се постигнат определени резултати за коефициента на топлопреминаване на всяко едно жилище. Постигането на такъв показател при панелното жилище означава, че трябва да се сложи по-дебела топлоизолация на стените, а за последния етаж - и на тавана. Трите основни показатели, които трябва да се вземат предвид, освен чисто топлоизолационните качества на материалите, са дишането на стените, пожарозащитата и шумоизолацията им.

По тези три показателя минералните вати, от които каменната вата е най-популярна, са с многократно по-добри показатели от стиропорените (ЕPS-F) плоскости при изолации на фасадни стени от тип „контактна фасада” (т.е. с твърди плоскости - последователно залепени, дюбелирани, шпакловани и покрити с фасадна мазилка).

Ако тези показатели бъдат пренебрегнати по важност, т.е. един клиент има съвестно проветряван апартамент на висок етаж в тих квартал, чисто топлоизолационните показатели на основните конкурентни каменни вати и стиропори, са много силно изравнени. В случай че забравим и потенциалната опасност от пожар на долните етажи, който може да се предаде по фасадата на горните, то двата продукта при равни дебелини топлоизолират практически еднакво.

Направени изследвания доказват качествата на каменните вати за намалението с до около 20 децибела на въздушния шум спрямо неизолирана стена, който е много сериозен проблем в един съвременен град.

Само малка част от производителите на стиропори са направили досега сериозни изследвания, за да покажат в каква степен продуктът се приближава до каменните вати по отношение на шумоизолацията, които са безспорен лидер по този показател.

Каменна вата с 8-10 см с подобаващи завършващи покрития от силиконови мазилки или съвременни минерални мазилки дават добри резултати като шумоизолация, топлоизолация, пожарозащита и дишане на стените едновременно. От над 20 г.има многократно модернизирани норми за шумоизолация, но в проектите на сгради не смятам, че обичайно се предвиждат продукти, съобразени с тези норми.

Защо в България е по-популярен материал стиропорът в сравнение с каменната вата, при положение че тя дава по-добри резултати като топлоизолация?

Само цената е решаваща – цената на фасадния стиропор е три пъти по-малка в сравнение с цената на фасадна каменна вата, а нейните предимства са пожарозащита, шумоизолация и и дишане на стените.

Около 70% по-скъпи излизат материалите за топлоизолацията с каменна вата – 34-35 лв./м² с вкл. ДДС в сравнение с топлоизолация, изпълнена със стиропор - 20-21 лв./м² за дебелини 60 мм.

Какви са слабите места на каменната вата?
Като трайност каменната вата ще надживее нас и сградата. При цялото старание на производителите на стиропор с противосъстаряващи съставки, със стабилизиране против UV лъчи, каменната вата остава по-устойчива в сравнение със стиропорите. При разчупване на изолация от стиропор на 30 години, направена съвестно с по-дебели от сегашните мазилки, стиропорът вътре изглежда в състояние, близо до това, в което е бил монтиран.

Няма сублимация, няма намаляване на дебелината на стиропора, няма луфтове, появили се между стиропора и следващата мазилка, т.е. няма видимо влошаване на параметрите му.

Това е в случаи на безукорно изпълнени мазилки, без пукнатини, където не проникват вода и слънчеви лъчи. Ако има проникване на слънчеви лъчи всички пенополистиролови материали се държат по един и същи начин – промяна на цвета, ронливост на материала и бавна сублимация, което тотално нарушава нормалното функциониране на топлоизолацията.

При каменната вата може да се счита, че при пукнатини слънчевото греене няма да нанесе никаква вреда. Едно системно намокряне и изсъхване на каменната вата води до нарушаване на връзките, които са получени в самото производство между кристализиралото свързващото вещество, (отначало в течна фаза) и самите влакна на каменните (и респективно на стъклените) вати.

Материалът става по-ронлив, ако има механично нараняване на фасадата от удари, например от на клон на дърво при ветровито време. Ако се появи пукнатина, тя може да се мокри и изсъхва системно, но няма да наруши топлоизолационните качества на каменната вата след изсъхването й.

Има ли опасност да последва увисване и слягане на тези дюшечета от каменна вата?

Увисване при многократно намокряне може да се получи при вати, които не са фасадни, вати с тегло 27-30 кг до 50-75 кг, т.е. в ниския и среден диапазон по плътност, които производителите правят.

Това са вати, които в най-леката си част са за пълнеж на леки конструкции (предимно между гредоред под дюшеме и слабо наклонени скатни покриви), а по-нагоре са с по-добри шумоизолационни качества и за окачени фасади. Каменните вати за контактни фасади са обичайно с плътност между 130 и150 кг/м³.

Има и модели с ламелно изпълнение (т.е. по-малки плоскости с нишки перпендикулярни на повърхността), които са в диапазона 80-90 кг./м³ и изключително рядко се използват в България.

Провисване на плоскости от вертикало положени фасадни вати с плътност между 120-150кг/м³, залепени най-малко на пет точки с лепило от вътрешната страна и през същите тези точки фиксирани механично с дюбели, при каквото и да е намокряне няма да се получи, защото цялата фасада се държи като една самостоятелна стеничка с многократни закрепвания навътре. Провисване навън повече от 1мм не е възможно в този случай.

Има ли изискване тези вати да се монтират в специални профили?

За долния стартов ред на ватите всички производители на вати предлагат алуминиев профил, който се поставя в долната страна и е с откапваща функция в предната си част. Ако алпинисти полагат вата, никога не слагат такъв профил, тъй като това е почти невъзможно. Започва се със залепване на първия слой вати и дюбелиране веднага, като по този начин здравината на цялата конструкция е достатъчно голяма.

В този случай новозалепените вати следват повърхността отдолу и ако има изкривявания при строежа, те се „пренасят” върху изолацията отгоре. Алпинистите обикновено не могат да достигнат перфектно равна повърхност, така отличаваща съвременните сгради, поради естествената трудност на работата им.

Когато топлоизолацията се прави със скеле, независимо дали материалът е стиропор или каменна вата, може да се започне с такъв алуминиев профил в долната страна, който в началото има придържащи функции, а в последствие продължава да работи само като ъглов водооткапващ профил, хоризонтално долу в началото на изолацията.

Той доскоро беше доста скъп и общата практика е да се започне с подпиране на долния слой вати - по-примитивно, но достатъчно ефективно, за което най-важното е да осигури опора (като временен кофраж) за първия слой вати, за да стоят залепени за стената до фиксирането им с дюбели на следващия ден. Тогава този метален профил става излишен.

При такова начало, подпреният отдолу първи слой вата се залепва нормално и се дюбелира на следващия ден. Завършването от долната страна е в последствие с PVC водооткапващ профил, който в крайна сметка в окончателния си вид играе същата роля като металния, но на по-ниска цена. Монтажът на вати не е много по-сложен от монтажа на стиропор.

Разликите са малки. В общи линии шпакловката върху ватите се препоръчва да е с дебелина около 6-8 мм, докато върху стиропорите е 4-5 мм. Лепилата и шпакловките за вати трябва да са конкретно разработени за съответния продукт и не са взаимозаменяеми с материалите за стиропори. Добрите български и чужди производители имат отделни лепила и шпакловки за вати и отделни за пенополистироли.

Как може един клиент да проконтролира процеса и материалите при изпълнението на топлоизолацията в дома му?

Дебелините на шпакловките са пряко свързани с разходните норми на материала. Доставените на обекта шпакловки за каменната вата, сметнати като средно аритметично за дебелина около 6.5 мм са съответно с разходна норма 6.5 кг на м², естествено като изключим възможна кражба от обекта, която може да се контролира от инвеститора.

Въпросът за контрола е изключително сложен. Ако обектът е по-голям, инвеститорът може да си наеме инвеститорски контрол. Фирмите с по-голяма търговска традиция могат да дават инструктаж на монтажниците за възлови моменти при монтажа на каменна вата. Ако майсторът няма необходимия опит, може да опропасти почти всичко.

Достатъчна ли е външната топлоизолация или тя трябва да се комбинира с вътрешна?
Външната топлоизолация е по-добра, защото дава цялостно опаковане на сградата. Ако направим вътрешна топлоизолация на тази сграда например, в която се намираме, тази преградна стена между двете помещения може да създаде проблем. Ако полагаме топлоизолация отвътре и стигнем до преградна стена, то тя ще играе роля на едно ребро, през което топлината излиза навън.

В този момент се изкушаваме топлинната изолация да продължи по преградната стена навътре към съседната стая. Възникват редица въпроси: колко да продължи изолацията, колко да е дебела, ако я прекъснем преди ъгъла, не е ли неестетично, дали да не е по-тънка...

Когато преградна стена се изолира от вътрешната страна, разходите нарастват чувствително. Освен това, в нормалните сгради същата картина, която разгледахме в хоризонтален разрез с преградната стена като неприятен термомост, се повтаря по същия начин във вертикален разрез, като тук междуетажните плочи играят същата роля.

Излиза, че те трябва да имат изолация за долното помещение от тяхната долна страна, изолация за горното помещение от горната страна. Не случайно в целия свят се счита, че външната топлоизолация е многократно по-ефективна.

Ще дам пример за необходимост от малка топлоизолация отвътре: един от минусите на външната топлоизолация, поне във вида, в който се прави в България, е т.нар. обръщане на топлоизолацията към прозорците. Изпълнява се скромно с дебелина 2, рядко 3 см, защото обикновено не е домислено още на ниво работен архитектурен обект, ако има такъв.

Недостигащите там 4-6 см се изразяват в наличие на една зона с влошена топлоизолация с ширина от 50-75 см (за стена от куха решетъчна тухла – т.е. тип „четворка”) и 120-200 см (за стена от стоманобетон) около всеки прозорец и балконска врата. Така не остава много от фасадата, въпреки принципно добрата й изолация от 6 или 8 см.

Там топлоизолацията трябва да се обърне в повърхността, перпендикулярна на външната, т.е.хоризонтално и вертикално покрай прозореца, и трябва да достигне до рамката на прозореца със същите тези дебелини, съответно 6-8 см, с които е направена основната топлоизолацията, или в най-лошия случай с 1-2 см по-малки.

В редица случаи клиенти, които са „отворени” за съвременни методи при топлоизолация, при съществуващи вече монтирани прозорци (ако нямат възможност да ги сменят поради архитектурни причини или са сменени, но опират плътно встрани до мазилката), приемат решението, за да се обърне отвън топлоизолацията с истинската дебелина. Това може да стане с изрязване с флекс на тухлата на дебелината, която ни трябва.

Например 8 см се реже с флекс перпендикулярно на повърхността хоризонтално и вертикално около прозореца отвън. Но в много случаи над прозореца има бетонов елемент, който не може да се реже. В такъв случай се завършва отвън с 3-4 см, т.е. с най-дебелата топлоизолация, която е възможна, без да се скрие рамката на прозореца и да се загрози, а липсващите 4-5 см могат да се добавят от вътрешната страна над прозореца. По този начин сумарната дебелина на вътрешна и външна топлоизолация се доближава до ефективната топлоизолационна дебелина от 8 см изолация, сложени отвън.

Отвътре не е много естетично – изглежда като дебела бетонна греда, която се намира над прозореца и има вариант да се скрие с окачен таван.

При наличие на вътрешна топлоизолация затоплянето на помещението става по-бързо, тъй като се топли въздуха, преградните стени и преградни конструкции, но и по-бързо изстива след това. По тази причина вътрешната топлоизолация се прилага при постройки, които се ползват сезонно, като ваканционни селища, курортни комплекси, хижи, вили.

При еднофамилна къща откъде трябва да се започне топлоизолацията – от пода, от тавана или от външната топлоизолация?
Нормите фиксират показатели, които трябва да се стигнат по основните елементи, които трябва да са топлоизолирани. Първо, по посока на земята, ако е сградата е строена на земята или на първия топъл етаж спрямо студени сутерени (мазета, гаражи и др.), от друга страна, фасадата и от трета страна, покрива.

Всеки от тези елементи има показатели, които трябва да се постигнат, като в зависимост от архитектурата начините за постигане са различни. Подовата изолация при студени мазета и сутерени може да се изпълни като най-евтините решения са поставяне на леки стъклени или каменни вати от долната страна, респективно тавана на мазето или тавана на гаража. Може да се изпълни независимо от етапа, на който е строежът на сградата.

На точно определен етап се изпълнява изолацията на основите от външната им страна спрямо земята. Материалът за изолация на това място е XPS, тъй като той не поема вода, устойчив е в случай на подпочвени води и не влошава топлоизолационните си качества. Това се прави едновременно с изграждане на бетоновите основи на сградата.

Фасадата и покривът могат да се правят и в по-късен етап. Хидроизолационно покривът трябва да се завърши, за да е защитен обектът. Топлоизолацията на един скатен покрив може да се прави от вътрешната страна между гредите и под тях, ако е предвидена в архитектурния проект, и височините да са такива, че изпълнението на една истинска топлоизолация отвътре със сумарни дебелини за България 15-20 см от леки евтини вати, покрити с гипсокартон, да не води до „смачкване” на подпокривния етаж, който обикновено е от най-красивите в цялата къща.

Т.е. хидроизолацията на покрива на къщата е най-важно да се направи, а топлоизолация на стените на къщата може да се направи и по-късно, когато е удобно.

Какъв материал се препоръчва за партерен етаж на къщата?

Най-евтино и без да се губи от височина на партерен етаж, макар и най-сложно от емоционална гледна точка, е да се направи топлоизолация на етажа от долната страна на жилището, като се убедят собствениците на мазетата под този етаж, че 6 см от горната страна на мазетата не са фатални за „интериора” на мазетата и ще остане достатъчно място, за да се ползват те по предназначение.

Добре е тази изолация да продължи и от тавана надолу по стените на височина до 40-50 см, за да се прекъснат топлинните мостове. Другият вариант е да се направи подова изолация на собствения апартамент, в случай че липсва комуникация със съседите.

Нормите за пода се постигат с дебелина 5 см ефективна топлоизолация, като това може да се постигне с тежки подови и покривни каменни вати - 120-170 кг/м³, стиропори (EPS – фасадни или подови) и екструдирани пенополистироли (XPS – фасадни или подови), като резултатите са много близки по коефициент на топлопреминаване. Но над тях е задължително да се сложи 5 см армирана замазка.

Единствената разлика е, че при стиропори и XPS армировката може да е от стъклофибърни мрежи, а при каменните вати - трябва да е от същински армировка - заварена стоманена мрежа. Но в тези случаи сме изгубили общо 10 см (5 см изолация + 5 см армирана замазка), което значително намалява височината на партерния етаж.

Задължително ли е да се прави обследване на сградата, за да се прецени колко точно е необходимата дебелина на топлоизолацията за дадено жилище?

Случаите обикновено са типови. Рядко има нещо особено. Например, ако жилището е над проходен пасаж в сградата или над улица, минаваща под сградата, то топлина изтича надолу, особено при вятър. Очевидно трябва да се направи топлоизолация отдолу. Този казус го има описан и в нормите като „изолация на помещение над проход в сградата”.

Ако фирмата изпълнител, съвестно изпълни такава, както и всяка друга топлоизолация, тя дава своите резултати веднага, преди да се положи шпакловката дори.

Какви грешки се допускат при монтиране на топлоизолации?
Когато се полага топлоизолация от EPS, вати или XPS не се оставят фуги между отделните панели, тъй като по този начин топлоизолирането на сградата е напълно неефективно.

Друга грешка е да се попълват фугите с шпакловка, като при направата на зид от тухли - маже се плоскостта с лепило, маже се отстрани и се лепи. Така саботажно се получава гарантиран топлинен мост. Фугите може да се замажат повърхностно, за да се остави неподвижен въздух, който е топлоизолатор, но първо плътно се запълват с изрезки от плоскостите.

Фугите, които се правят отпред на сградата с шпакловка, обикновено се очертават рано или късно отвътре на сградата като черна ивица .
Друга класическа грешка се допуска при лепене, когато лепилото се полага „на топки” върху топлоизолацията, без значение дали тя е стиропор или вата. В нормите за топлоизолация изрично пише, че този слой въздух отзад, който е между топките трябва да бъде прекъсван на височина не повече от 6 м, или равна на етажната височина.

Най-просто е при етажната плоча плоскостите да бъдат с една плътна лента лепило от задната си страна. По този начин този въздушен слой ще бъде прекъсван. Ако никъде не бъде прекъснат на цял калкан, отзад въздухът може да започне бавно движение като топлият въздух се качва нагоре, т.е. ние почти губим топлоизолационните качества за най-долните етажи.

Ако на това място не е добре подмазана топлоизолацията от долната страна и не е добре запушена от горната стран, под стрехата се получава саботаж на топлоизолацията – зад топлоизолацията има въздушен слой, който не е добре ограден отгоре и отдолу.

Т.е., външен въздух влиза отзад, получава се вентилираща се фасада, което може да доведе до над 90% загуба на топлина. Това е абстрактно лош пример, но трябва да се има предвид. Добре е такава плътна ивица лепило да има и вертикално в ъглите на зданието.

Друг вариант е доктрината на Баумит за лепене на плоскости - с няколко топки по средата и с периферно намазване на лепилото върху всяка една плоскост топлоизолация, като се оставя само малък ненамазан отвор, за да може при натискане да излезе въздухът оттам.

С това се постига затваряне на въздуха зад всяка една плоча, защото тя става изцяло обрамчена с лепило, когато следващата отдясно я притисне плътно. Всеки от изброените начини на полагане на лепилото е строго обвързан и с разположенито на дюбелите за топлоизолация след това.

Автор: Инж. Емануил ЧУКЛЕВ

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори