Търси

Екокъща „Жеравна”

Ако искате да дадете нов живот на старата къща, ще са ви необходими три неща: очи, за да я откриете, сърце, за да я почувствате, и търпение, за да я обикнете!

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

Екокъща „Жеравна”

Екокъща „Жеравна” Автор / Източник: Фотограф: Николай Димитров - www.ndimitrov.com

PREV NEXT

 

Строежът на къщата започва през 1878-79 г. и  продължава около 5 години. Тя е притежание на най-малкия син на местния род Даголови и носи белезите на ранновъзрожденската българска дървена къща.

Екокъща „ Жеравна” е с изцяло дървена конструкция: сглобки с дървени чопове и дъбова дървесина (с изключение на обшивката на стрехите и външните шиндени стени). Реставрирана е два пъти - през 1975 г. от Института за опазване на архитектурните паметници, и през 2002 г. от настоящите собственици.

Реставрацията е изпълнена по проект на арх. Диди Бакалова и нейния екип и е извършена от строителна бригада на местен предприемач. В процеса са включени специалисти, достатъчно запознати с особеностите на дървената жеравненска къща. Част от архитектурно-плановите решения, свързани с вътрешното преустройство на помещенията (баните и сервизните помещения), както и дизайнът на интериора и екстериора са на инвеститора. Процесът по възстановяването трае около 6 месеца.

Преди да се пристъпи към работа по стара къща, особено важно е да се реши какви са приоритетите – дали да се запази на всяка цена автентичният вид на постройката, или процесът да e бърз и ефективен. Запазването на автентичните каменни и дървени елементи в къщата e тежка задача поради лошото им състояние, скъпото ръчно строителство и липсата на майстори. За да се постигнат максимални резултати, инвеститорите наемат хора, работили към института по реставрации на архитектурни паметници, и отделят голяма част от времето си за проучване, контрол и личен труд при някои по-особени довършителни работи.

В границите на имота е възстановена малка къща, която се намира в непосредствена близост до голямата. Тя е с площ около 60 кв. м. Състои се от спалня, общо помещение, кухненски бокс, баня и рецепция. При възстановяването стрехите на къщата са удължени, а цялата е обшита с дърво, което я превръща в малко копие на голямата къща.

Голямата къща е двуетажна с РЗП 240 кв. м, има характерно външно затворено стълбище и е обърната изцяло на изток. На първия етаж има 2 спални, малко сервизно помещение, за което е отрязана част от жеравненската гостна. Това е стаята, в която в миналото се е събирало семейството. Тя е изцяло съхранена: със старите долапи, работени на ръка, с менсофата (място леко вдигнато от пода с дърво), където е спяло цялото семейство, и огнището, запазено до днес.

Под стария дървен ашмак, който е направен от бук, има дебела замазка от кал, примесена със смляна слама, за да пази дървото от запалване. Всички стени с долапи, както и ашмакът на огнището, са опасани с полица, на която стоят автентични съдове – сребърни и медни чинии, тенджери, бакърени котлета, джезвета и малки чашки за кафе.

Пред високия отвор на огнището е закачен тъкан плат, който краси и пази огнището да “не връща”. Особено ценни са колоната с резбовани лалета и старият иконостас с тъкана „Богородица с младенеца”.

Дървено стълбище води до втория етаж и от него се излиза на голяма открита веранда, която местните наричат тарпозан. Тя завършва и в двата си края с кьошка (отворени от едната страна стаи). Това са летните спални на семейството. Днес единият е превърнат в кът, пресъздаващ бита от онова време – люлка, висяща от тавана, шарено легло с големи пъстри възглавници, чекрък и малък дарак. Другият къошк е обграден с миндери, а в средата е поставена голяма дъбова паралия. Посрещането на изгрева на верандата, където гледката открива планинското „ветрило” в зелена, жълта или пъстра гора, е прекрасно изживяване. Трите стаи на втория етаж излизат на тази веранда.

Заради лошото състояние на обшивките и липсващите такива (част от стените са били  оставени на чоп от кал) се налага да се облицоват всичките пет стаи, като във всяка е  оставена по една бяла стена, която да  разчупи монотонността на дървото.

Решенията относно санитарните помещения са направени внимателно: след поставяне на хидроизолацията е отлят подът на всяка баня. Преградните стени са изпълнени от лек строителен материал, който не утежнява дървената конструкция. За цветовата гама на плочките в банята изборът е класически – перленобяло с черен под и перленорозово с черен под.

Всички инсталации – ВиК, ЕЛ, ОВ, са скрити между дървените обшивки и подове. Разстоянията между тях са големи, за да се получи своеобразна изолация. Отоплението е локално парно с котел на дърва. Котелното е извън къщата с пиролизен котел, медни тръби и чугунени радиатори. Системата има хидрофор и агрегат за сигурност при аварии в населеното място. Те са разположени извън къщата, за да се избегне шумът при работата им и за да не нарушават архитектурната линия на къщата.

Първоначалната идея за обзавеждането е амбициозна и не се реализира напълно, тъй като срокът за изработка на мебели от дърво е твърде дълъг и инвеститорите избират  изпълнител от Велинград. Част от мебелите са налични. Обзавеждането на малката къща е от липово дърво със семпла дърворезба по проект на собствениците.

Текстилът, който допълва визията на старата къща и внася уют, са вълнени одеяла, пердета от памук с памучна дантела и вълнени килими с типичните котленски шарки, всичко произведено в Сливен. Посудата е от троянска керамика. Винените медни чаши и керамичните чаши за кафе и чай са авторски.

Осветителните тела са стенни. Те са изработени от стъкло, бронз и дърво и са логично допълнение на старинния интериор.

Оформлението и озеленяването на двора, изборът на растителност, изграждането на алпинеума, както и проектите за навеса (открития кът за хранене), пещта и чешмата са идея на креативните инвеститори. При проекта са изградени асмалък и кладенец.

Фотограф: Николай Домотров, www.ndimitrov.com 

Автор: сп. “Още за къщата”

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори