Търси

Българските къщи през Възраждането

В исторически план развитието на възрожденските къщи, които в преобладаващата си част са били дървени, може да се раздели на няколко етапа.

Българските къщи през Възраждането

Българските къщи през Възраждането Автор / Източник: Инж. Симеон Йорданов

Българските къщи през Възраждането

Българските къщи през Възраждането Автор / Източник: Инж. Симеон Йорданов

Българските къщи през Възраждането

Българските къщи през Възраждането Автор / Източник: Инж. Симеон Йорданов

Българските къщи през Възраждането

Българските къщи през Възраждането Автор / Източник: Инж. Симеон Йорданов

Българските къщи през Възраждането

Българските къщи през Възраждането Автор / Източник: Инж. Симеон Йорданов

PREV NEXT

 

В исторически план развитието на възрожденските къщи, които в преобладаващата си част са били дървени, може да се раздели на няколко етапа. 

Предвъзрожденската къща се строи от края на ХVI до края на ХVIII век. От конструктивна гледна точка къщите са били градени по т. нар. блокова конструкция. Стените се образуват от наредени една върху друга греди с обло или правоъгълно сечение, свързани помежду си с дървени клинове  чрез застъпване и зарязване на ъглите (на венец). С течение на времето започва да се използва и се налага стълбово-талпената система. Тя се изпълнява от дебели и широки дъски, сглобени в ъглите на венец или нанизани в жлебовете (нутовете) на вертикални стълбове. (Сн. 1) За изолация от външната страна върху фугите между талпите се заковават летви, а отвътре се измазват или оковават с тънки цепени дъски. Стените на приземната къща са изградени директно върху терена или върху каменна основа. За под е служел теренът или са се полагали греди с наковани отгоре дъски. Покривната конструкция е изпълнена чрез груби греди, сглобени накръст и заковани с клинове. (Сн. 2) Отгоре понякога има дъсчена обшивка, върху която са положени каменни плочи или едноулучни керемиди. Характерна е широката стреха, която служи за предпазване на стените от дъжд и слънчево греене. Помещенията в приземната къща са били ниски и тъмни. Гредоредът на тавана е бил до 170 см, а входните врати - не по-високи от 150 см. Осветлението е от огнището или от малки процепи в талпите, покрити при нужда с кожа или плат. В процеса на развитието си тези къщи са били еднопространствени, двупространствени или многопространствени. В тях са се извършвали всички стопански дейности, понякога дори са се отглеждали животни. В по-късните  стадии на развитие в къщите се появяват чардакът (навесът) и прустът (преддверието), а в края на този период те са разположени изцяло върху каменни основи.

Изграждането на дървените къщи по стълбово-талпената система е един много поучителен пример за първоначалното монтажно строителство от дървесина.     

Ранновъзрожденската къща се строи от началото на ХVIII  до края на XVIII век. Приземната къща постепенно отстъпва място на двуетажната и се видоизменя функционалната й схема. Долният етаж е изграден от камък и служи за мазе (изба) или за отглеждане на животни. Вторият етаж е изграден по стълбово-талпената система и до него се стига чрез външна дървена стълба, разположена  на лицевата страна на къщата. (Сн. 3) Стопанската дейност се е извършвала в приземния етаж, чардака или пруста, а останалите помещения са служели за живеене. Постепенно с нарасналите нужди на стопаните се появяват архитектурни решения с нови идеи – кьошкове, колонади, ажурни парапети и дърворезби. Вторият етаж се изнася еркерно, като видимите краища на гредите и стрехите се профилират. (Сн. 4 и 5 )      

С настъпването на Възраждането новите икономически и стопански условия създават предпоставки за изменение на строителството на къщите. Културно-битовите и художествените възгледи на хората се променят. Увеличава се благосъстоянието на народа и нарастват неговите материални и духовни нужди. 

Зреловъзрожденската дървена къща се строи от средата на XVIII до средата на XIX век. Характерни черти на тази къща са чистата и ясна планова композиция, често прилаганите художествени дърворезби по колоните, вратите, долапите, полиците и широкото използване на железен обков. В средата и втората половина на XIX век дървената къща се изменя. В приземните етажи се появяват бакалници, складове, кръчми и кафенета. Стълбите стават вътрешни, а някои от къщите се строят на три етажа. Приземните етажи се изграждат вече от дебели каменни зидове, а горните – по стълбово-талпената система. (Сн. 6 и 7) Строителството на тези сгради има непрекъснато развитие и достига до съвършенство на формите си, видно от стотиците запазени досега къщи в планинските райони на България. 

 Успоредно с изцяло дървените къщи се строят и такива със скелетно-гредова (паянтова) конструкция. Основите на къщите са от каменна зидария, като през няколко реда от камъни за подсилване на конструкцията са полагани хоризонтално греди или талпи. Скелетът на стените, пода, тавана и покрива е бил изграден изцяло от дървесина. Стените се изпълняват от преплетени пръти и колове, измазани отвън и отвътре. Здравината на тази конструкция е изключително голяма, което се потвърждава от факта, че къщите са устояли на капризите на времето и земетресенията 200–300 години. Техните последни етажи и покривни конструкции са изградени от дървесина и носят тежестта на покрива от тънки цепени каменни плочи – тикли, достигаща до 40 тона натоварване от разпределен товар за големите къщи. (Сн. 8) Празните пространства между колоните и паянтите на скелета се запълват с кирпич или дялани камъни. Отвън, отвътре, както и таваните на повечето къщи са измазвани и боядисвани в различни цветове, като преобладаващият е белият. Докато в изцяло дървената къща основното средство за художествена изява е била дърворезбата, в паянтовата къща то е стенописната украса, подсилена от някаква дървена композиция. В районите в близост до морето дървените обшивки на сградите са имали освен декоративни и чисто защитни и топлоизолационни функции срещу студения и солен морски вятър. (Сн. 9)

Постепенно паянтовата конструкция се налага в цялата страна и е господстващ начин на строителство до започването на индустриализацията.

Едновременно с тези форми на строителство са съществували и по-прости и достъпни. Широко в бедните райони на страната са се използвали скелетно-гредови конструкции, изпълнени от дървени колони и плетени от пръти и колове стeни. Те са били измазвани с глина, смесена със слама, и белосвани с вар. (Сн.10)     

Историческото развитие на дървената къща в планово отношение започва от еднопространствената и преминава през откритата ранновъзрожденска, за да     достига до затворената късновъзрожденска къща, което съвпада с обществено-икономическото развитие на страната от XVII век до освобождението ни от турско робство. От конструктивна гледна точка тя също има забележително развитие. Започва от най-прости приземни блокови конструкции, преминава през  едноетажната стълбово-талпената система, за да достигне до изграждането на сложни дву- и триетажни сгради – образци, показващи гениалността на българските майстори и строители. (Сн. 11, 12 и 13)

Къщите, направени от дървесина, могат да имат дълъг технически живот, т.е. периодът от построяването до събарянето им е напълно сравним с този на останалите сгради. Доказателство за това са къщите от дървена скелетно-гредова или стълбово-талпена конструкция, при които този технически живот възлиза често на повече от 300 години. Стотици са примерите в морските и планинските села и градове, където старинни сгради все още се обитават или са преустроени в малки хотели, ресторанти и творчески бази. (Сн. 14)

Чрез използването на съвременните материали и технологии производителите на дървени сглобяеми къщи през ХХ век практически могат да задоволят всички изисквания и на най-претенциозните клиенти. Дървените монтажни сгради са идеалното средство за изграждане на къщи във възрожденски стил. (Сн. 15)

През 2009 година излезе от печат книгата “Съвременните български дървени сглобяеми къщи”. В нея се дават отговори на всички въпроси, които би задал човек относно този вид производство и строителство.

 

Използвана литература:  

1. Проф. д-р арх. Стамов Свилен, “Дървената народна къща”,  БЕТ Принт 2007 

2. Арх. Тилев Жеко, “Архитектурата на Ковачевица”,  АИ АРХ & АРХ 2006 г.

 

Автор: Инж. Симеон Йорданов

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

angelina_georgieva7001@abv.bg
11 Февруари 2011
10:14

01

  • Отрицателни Гласове 0
  • Положителни Гласове 0

В село Гумощник, съществуват все още към десет стари къщи на около 150-200 години, които са започнали да се рушат. някои от тях паметници на културата се събориха. Селото се слави със своето минало. Съществува църква "Св. Николай - летни" от 1839г. и килийно училище - 1829г., които сме запазили за идните поколения. Паметник "кенотаф" на удавените в парахода "Титаник" осем гумощнери и много други забележителности. Идеята ми е да запазим и тези старинни къщи. Моля Ви ако знаете някакви проекти с които да кандидатстваме за да ги запазим. Предварително Ви благодаря.



На сайта на ka6tata.com

затвори