Търси

Джуджевата къща

Къщата е реставрирана по проект на арх. Върбанова от Националния институт за паметници на културата.

Джуджевата къща

Джуджевата къща Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев

Джуджевата къща

Джуджевата къща Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев

Джуджевата къща

Джуджевата къща Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев

Джуджевата къща

Джуджевата къща Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев

Джуджевата къща

Джуджевата къща Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев

Джуджевата къща

Джуджевата къща Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев

Джуджевата къща

Джуджевата къща Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев

Джуджевата къща

Джуджевата къща Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев

PREV NEXT

Инвеститор: семейство Петришки

Архитект: Валентина Върбанова

 

Джуджевата къща  е строена около 1860 г. от Дедьовия род. Била е собственост на Стойко Дедьов, богат джелепин (търговец на животни), притежавал пасища в Родопите. Той имал четири дъщери. Една от неговите дъщери се омъжва за Петър Джуджев, панагюрец, който получил образованието си в парижката Сорбона и бил съученик на Мария Кюри. Петър Джуджев бил състоятелен човек, живял в Швейцария и Франция, но в Панагюрище го връща болестта на съпругата му. Тогава той откупува бащината й къща и така тя получава името, с което е известна и до днес - Джуджевата къща. 

Петър Джуджев развива хранително-вкусовата промишленост в града, като започва да мели едрата сол за готварска сол, а по-късно започва да произвежда шарена сол. На него Панагюрище дължи електрифицирането си. Наричали са къщата Джуджевата воденица или Огнената воденица, защото там е имало парогенератор на дърва, който е произвеждал електричество. По време на Априлското въстание е опожарена стопанската постройка към къщата, но самата къща оцелява. 

Впоследствие къщата се национализира и Петър Джуджев остава да съжителства с принудително настанени нуждаещи се под един покрив, като обитава приземния етаж. По време на бомбардировката на София Петър Джуджев прави на двора бомбоубежище.  

През 1983 г. къщата е превърната в резиденция на Пенчо Кубадински, след което се предава на Отечествения фронт, а след реституцията за кратко си я връщат истинските наследници на фамилията Джуджеви. 

От 2007 г. къщата има нови собственици – семейство Петришки. Къщата е реставрирана по проект на арх. Върбанова от Националния институт за паметници на културата. 

Реставрацията продължава три години – от 2007 до 2010 г. Парцелът е с неправилна форма и площ от 1378 м2. Застрояването в парцела включва: Джуджевата къща, адаптирана стопанска сграда, малка стопанска постройка, съоръжение-барбекю, автентична дворна чешма и кладенец и преизградени каменни зидове по всички регулационни линии на парцела. 

По проекта е възстановен изчезналият обем на стопанската сграда с функция на ресторант. В уширението на северозапад като част от благоустройството на двора са изградени камина и дървен навес. Настилката от каменни плочи в двора е запазена, както и всички автентични елементи – каменната чешма и кладенецът. Запазени са и вековните борове, масивите от чимшир и здравец. 

Панагюрище и Копривщица са много близо, но има неща, които отличават архитектурата на къщите им. Панагюрските къщи са с открити тераси, между всички стаи има врати, за да няма загуба на топлина, когато зимата се преминава от едно помещение в друго. 

Конструктивните промени в къщата са минимални, за да се избегнат евентуални сътресения, тъй като в нея има уникални архитектурни елементи. По време на реставрацията основните проблеми за решаване в къщата са няколко: пукнатините в стените, покривът, обезпаразитяването и консервацията на дървото. Керемидите и гредите за реставрацията на покрива и дървената конструкция на къщата са закупени от стари къщи в района, които са разрушени. По този начин максимално е възстановена  автентичната визия на къщата. 

На тавана е направена топлоизолация с каменна вата. Дяланите камъни и лицевите камъни също са набавени от сходни стари къщи. С такива камъни е изградена магерницата в двора. 

В къщата не е правена топлоизолация, за да не се скрият видимите дървени греди – основен архитектурен елемент във възрожденската къща. Голямата пукнатина, която е основен проблем, е поправена със силиконова мрежа и фина водоустойчива шпакловъчна смес за външно приложение върху варови мазилки,  а след това е боядисана със силиконова боя за външно приложение. За импрегнирането на дървените конструкции са използвани около 700 л консервиргрундбезир. Всички видими дървени елементи от конструкцията и детайлите са обработени с пожароустойчиво покритие.  

Водопроводът на къщата е бил оловен, тъй като водата от него се е ползвала само са санитарни нужди. Той е изцяло подменен, защото е бил прогнил. Чешмата отвън е служела за наливане на питейна вода и е била достъпна за външни хора, които са идвали от други къщи, за да си наливат вода, защото не всяка къща е разполагала с чешма в двора. 

На първия етаж към апартамента надолу по стълбите е имало баня с тежка чугунена вана. На този етаж в миналото се е намирал кабинетът на Петър Джуджев, а зад него – стаята за почивка. За съжаление оригиналната вана от банята е повредена и е трябвало да бъде отстранена. 

Баните на втория етаж са изградени при реставрацията. Върху съществуващото дюшеме в края на помещението са сложени метални греди, а след това този участък е армиран. 

Отгоре е сложен хидроизолиращ слой и е излята бетонна подложка, която е също хидроизолирана, а върху нея са залепени плочките. Всички дървени детайли в банята са импрегнирани със специални лакове за защита от влагата. Плочките в баните са наредени така, че стилът да се доближава максимално до старинния. 

Армираното стъкло за параваните в баните е с орнамент от парапета на стълбището. Джуджевата къща е богато обзаведена сега, както и в миналото – тя е с дантелени завеси, с килими, с пиано и красива мебелировка. Идеите за обзавеждането са на собствениците, а техният стремеж е да се придържат максимално към панагюрския стил. Вдъхновението за дизайна и декоративните елементи е почерпено от книгата на арх. Стаменов за архитектурния стил на възрожденската къща. 

Цялостната мебелировка в къщата е нова и е по проект на арх. Магдалена Радонова и нейния съпруг, художника Георги Георгиев. Текстилът в къщата е автентичен – всичко е закупено от местни хора, от „раклата на баба”. 

Зимно време къщата се застила с вълнени чаршафи и черги, а лятно време – с кенарени чаршафи с дантели. Този стил е труден за поддръжка, особено ако къщата е хотел, както е в случая. 

Къщата има инсталация от слънчеви колектори, които осигуряват топлата вода през лятото, а през зимата необходимата топлина се гарантира от котел с екопелети, който не отделя вредни емисии. Специално приспособление на комина регулира отделянето на пушека. Къщата има собствен водоизточник за поливане на градината – кладенецът функционира и от него се захранва напоителната система в двора. 

Осветлението е с енерго-спестяващи крушки. Климатизация на къщата не е правена, тъй като дървената конструкция не го допуска – разширяването и свиването на дървото от рязката промяна в температурата не понася добре на дървесината. Джуджевата къща има зелен сертификат „Зелена къща” на БААТ.

 

Автор: Мая Янева

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори