Търси

Къщата... Старата къща, как да я запазим, трябва ли да я раз

В последните години на XX век и началото на XXI век проблемът със запазването или разрушаването на старата къща, закупена заедно с имота, доби голяма актуалност.

Къщата... Старата къща, как да я запазим, трябва ли да я разрушим

Къщата... Старата къща, как да я запазим, трябва ли да я разрушим Автор / Източник: Още за къщата

В последните години на XX век и началото на XXI век проблемът със запазването или разрушаването на старата къща, закупена заедно с имота, доби голяма актуалност. В България такива примери се срещат доста често, особено в китните планински села като Лещен, Ковачевица, Терзийско,  Дивчовото, селата около Троян, Ловеч, Копривщица, Котел, Елена, Гложене и др. Естествено това е въпрос, на който могат да отговарят само строителните специалисти – архитекти и стрoителни инженери, всъщност това са хората, които в процеса на своето обучение и израстване като строителни специалисти познават основните конструктивни елементи, материали, които се влагат в градежа, и респективно последователността на изграждане.
Старата, запусната къща, строена преди много години, някак автоматично и само чрез външния си вид провокира идеята да я премахнем... и дори напълно да я разрушим... Но...?

Погледнато през призмата на специалиста, едва ли решението да се разруши старата къща е най-правилното, все пак всяка къща носи в себе си някаква стойност и идентичност, следа от старите българи, предшестващи съвременните архитектурни и конструктивни решения на настоящата динамично развиваща се урбанизация.
Старата къща носи в себе си спокойствието на миналите поколения, белези от самобитността и поминъка на нейните обитатели. Тя е израз на тяхната социална потребност и на познанията, който са придобивали със своето развитие и духовно израстване, и може би преди всичко старите къщи са едно национално богатство и естествено то трябва да се съхрани с усилията на всички онези хора, които притежават това богатство, под указанията и консултациите на призваните за това дело - архитекти и строителни инженери. Специалистите, които обичат своят професия и с голяма любов биха се постарали да възобновят старото, да му придадат нов облик, както и да създадат условия за експлоатация.

Не трябва да се забравят и старите сгради в големите градове, проектирани и изграждани през последните десетилетия на XIX и XX век. Места като София, Пловдив, Сливен, Бургас, Русе и др., където е кипял активен културен и обществен живот, там, където е проникнало и влиянието на ренесанса и италианската архитектура. В тези градове има много сгради с висока архитектурна стройност и поради сложни и неуредени отношения по отношение на собствеността са изоставени на произвола на съдбата. Голяма част от тези сгради са строени в края на XIX и началото на XX век и са част от нашето архитектурно-историческо наследство, обявени са и за паметници на културата. Проектирани и изградени в градската инфраструктура, от български и чуждестранни архитекти и инженери, те са подложени на неумолимата агресия на природните влияния - вятър, сняг, замръзване и размръзване, стареене, корозия и ерозия. И независимо от сложните социални взаимоотношения би трябвало да се грижим и за тях..., а в действителност много от тези сгради просто са оставени на произвола на съдбата и много от тях вече са достигнали до фазата на саморазрушение. Понастоящем всички сме свидетели как почти всички стари къщи и сгради, паметници на културата, се разрушават бавно и безвъзвратно. Естествено липсата на грижа и заинтересованост довежда тези сгради до рухване и тежки последствия. Освен че се разрушават произведения на архитектурата, се прекъсват  и познанията за наследство между поколенията, загубват се представите за типичната стара българска архитектура, а по този начин се заличава с времето духът на българина, стермежът за прогресивно развитие.

Преди да се вземе окончателно решение за дадена къща (респективно стара сграда), дали да бъде запазена или разрушена, тя подлежи на архитектурно и конструктивно обследване. Това обследване се извършва от лицензирани специалисти, които обследват къщата, които се запознават с архитектурно-обемното решение и с вида на носещите конструктивни елементи, както и от общото физическо състояние на стените, основите, зидовете, подовете и покрива.
При огледа и визуалното обследване се правят заснемане на сутерена, всички етажи, фасади и фотоснимков материал.

Вземат се проби от вложените строителни материали и същите се изследват за якостните им характеристики в лабораторни условия.
Прави се подробно запознаване и описание на всички носещи конструктивни елементи (хоризонтални и вертикални), което е задължително, освен това се заснемат и изчертават монтажните й схеми.
В последователност на работната програма по обследването се прави статико-динамичен анализ при реалните условия на експлоатация, като се завършва с анализи и препоръки за следващия етап, т.е. етапа на конструктивното усилване, което, разбира се, прави след разработване на конструктивен проект.
Работата и резултатите от обследването на лицензираните специалисти завършва с представяне на „Техническа експертиза· или „Конструктивна експертиза·, в която е формулирано задачата от възложителя.

Експертизата завършва с изводи и оценка за техническото състояние на елементите от носещата конструкция на сградата, както заключение и препоръки.
Представяме плана за работа от една реално поставена задача от възложител за обследване на сграда, проектирана и строена в началото на миналия век през 1913 – 1917 г. от италиански архитекти и инженери в Бургас.

При обследване конструкцията на съществуващото архитектурно-обемно разпределение на сградата се спазва следната техническа последователност, т.е. архитектурно-инженерна работа по предварително изработена работна програма:

I. Обща част – описание на изходните данни.

II. Методика на провеждане на изследванията.
    1. Методика на провеждане нa визуалното обследване.
    2. Методика за определяна на разположението на носещите елементи на подовата конструкция 
        на етажите и таванската конструкция.
    3. Методика за определяне на якостта на натиск на тухлите, взети от стените на сградата.
    4. Методика за определяне диаметъра, количеството (броя на прътите) и разположението 
        на армировката в стоманобетонните елементи (конструктивни елементи от предходната реконструкция).

III. Констатации
    1. Общо за сградата.
    2. Сутерен; партер – първо и второ ниво.
    3. Първи жилищен етаж (кота +4.78).
    4. Втори жилищен етаж (кота +7.67).
    5. Подпокривно пространство и покривна конструкция.

IV. Якост на натиск на бетона на стоманобетонните конструктивни елементи (от предходната реконструкция).

V. Определяне якостта на натиск на тухли, взети от стените на сградата (в лабораторни условия).

VI. Изводи и оценка за техническото състояние на елементите от носещата конструкция на сградата.

VII. Заключение и препоръки.

Автор: дипл. инж. Б. Лесновски и екип

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

Хиацинт
29 Октомври 2010
06:59

01

  • Отрицателни Гласове 0
  • Положителни Гласове 0

Крайно време е и в България да можем да се похвалим с добре реставрирани и поддържани стари къщи. Началото на този процес вече прозърта тук и там. Приветствам идеята да се възпитават собстнениците на красиви архитектурни образци в подобно отношение, да им се вдъхва вяра в осъществимостта на подобно начинание. Ще спечелят не само застроена площ, но и удоволднвието да притежават нещо уникално.



На сайта на ka6tata.com

затвори