Търси

Паметник на културата с нова функция

Най-красивият град в България е Русе. За гостите на града заключението също важи. Аргумент единствен, но достатъчен - невероятната архитектура.

Паметник на културата с нова функция

Паметник на културата с нова функция Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

Реставрацията на още една красива русенска къща.

Реставрацията на още една красива русенска къща. Автор / Източник: Още за къщата

PREV NEXT

Слепецът не е сляп по рождение, но е станал такъв без особена мъка. Той има фотоапарат, който мъкне навсякъде и изпитва удоволствие да държи очите си затворени.
Елиас Канети, „Слепецът”, 1974 г.


Най-красивият град в България е Русе. За гостите на града заключението също важи. Аргумент единствен, но достатъчен - невероятната архитектура.

И за да няма никакво съмнение по въпроса, местното патриотично чувство се прояви това лято отново в реставрацията на още една красива русенска къща. Сградата на ул. „Славянска”, която е в стил сецесион, бе закупена за бизнес нужди от „Рубишипс” ООД, фирма за спедиция и транспорт по р. Дунав. Всичко това би било повече от стандартно – реконструкция на стара сграда за офисни помещения, ако всъщност не става въпрос за паметник на културата.

Проектът за възстановката е на архитект Цвети Русинов, а цялата реставрация е извършена под безпогрешния и критичен поглед на архитект Павел Дочев, инспектор в Националния институт за паметници на културата. Ремонтът започва през септември 2007 г. и завършва през април тази година. Ресторантът – „Адмирал”, обаче, е изцяло завършен през юли-август.

По думите на арх. Русинов, забавянето е свързано с обзавеждането, а не е поради строителни проблеми. Ресторантът е открит лично от командващия военноморските сили вицеадмирал Минко Кавалджиев. Самото наименование на ресторанта собствениците на къщата, Борис Спасов и Роберт Радославов, избират с особено чувство, защото са завършили военноморското висше училище.

„Къщата не е пипана поне 50 години - разказва арх. Русинов. - Вътрешно я променихме тотално, реставрирахме я. Партерният етаж беше магазин на „Кореком” с некрасиво разпределение - това се реконструира, превърна се в уютен ресторант и пиано бар.

Поправихме покрива, фасадите, абсолютно всичко - припомня си архитектът. Той допълва, че къщата била купена от настоящите собственици полуобитаема, използван бил само първият етаж, а горните били затворени. Но сега къщата е абсолютно същата, каквато е била първоначално”, казва с гордост арх. Цвети Русинов.

Фасадата не е поддържана през годините и е с опадала мазилка, не се виждат цветовете, но новите собственици имат копие от оригиналния проект. „Собствениците искаха да направят офис сграда, имаха си задание”- припомня си арх. Русинов.

Най-голямото затруднение строителите срещат при подсилването на основите и подмяната на външната канализация. Вътре конструктивно сградата е запазена, премахнати са само стени, които не са носещи, защото такива са изискванията на собствениците.

Цялостната реставрация и ремонт на сградата са извършени само от една строителна фирма – „Нади-Ко Стой” ЕООД. Единственото, което фирмата не е правила, е дограмата на къщата - поставена е дървена масивна дограма, която да е в унисон с общия стил на сградата.

За отоплението и вентилацията са наети подизпълнители на обекта. Сградата е снабдена с климатична инсталация, отоплението е решено с чилъри, с електрическо захранване. Домакинските уреди в кухнята са свързани с газова инсталация. Що се отнася до топлоизолацията, сградата е обшита с минерална вата, с изключение на фасадата, за да не се изгубят оригиналните фигури. Само там изолацията е отвътре с минерална вата и гипсокартон, уточнява арх. Русинов.

Архивите говорят

Историческата справка сочи, че сградата е построена през 1921-1925 г. с предвидени магазини на партера, кантори на двата следващи етажа и неизползваеми сутерен и таван, до които водят стълби.

Автор на проекта е инж. арх. Теодор Петров, завършил архитектура и строително инженерство в Ганд, Белгия, през 1893 г.

Сегашният собственик притежава хелиографно копие на проекта, по фасадите на което е направено проектантското предложение за реставрация и адаптация на уличната фасада. От копието се вижда, че авторът е предвиждал и мецанин, така е оформена и уличната фасада, но по време на строителството такъв етаж не е реализиран.

В последствие поради факта, че парцелът е с голяма дълбочина към основната сграда, се правят още две едноетажни пристройки в двора, част от които са без сутерен и без пряка функционална връзка с главното ядро. Няма данни за техните автори и не са запазени чертежите им.

През годините партерната част на сградата търпи различни промени, без да изгуби напълно автентичната си планова схема. Разпределението по етажите се запазва непроменено в автентичен вид, с изключение на устройството на нови санитарни възли в периода между 1983-1986 г.

Последното преустройство в партера е също от 1986 г., когато част от вътрешните напречни стени се събарят и се оформя магазин „Кореком” със съветска валута. Сградата е архитектурно-строителен паметник на културата от категория „в ансамбъл”
(ДВ, бр. 6/1995 г.)

Настоящото проектантско предложение предвижда плановата схема на втори и трети етаж да се запази напълно непроменена. Таванският етаж повтаря изцяло планировката на втори и трети етажи. Предложените две капандури в стила на сградата, заедно с останалите три към вътрешния двор дават възможност за нормално естествено осветление на помещенията.

Създава се нов мецанин – еднакъв с мецанина от първоначалния проект, но с подсигурен нов достъп до него.

Поради прегрупирането на помещенията в партера първоначалните две врати в средната ос се редуцират в една в средата на оста, като се запазва симетричността на сградата. Предвидените врати са копие на тези, предвидени по първоначалния проект.

Допълнително монтираната стилна решетка от ковано желязо може да бъде поставена отново, след незначителен ремонт на същото място, за да маркира главния подход към офис помещенията на етажите. Създава се ново стълбище към сутерена, без да се ликвидира съществуващото с каменни стъпала, но с по-големи от нормативно допустимите височини, което става като аварийно. В сутерена е ситуирано бар-кафе.

Проектантската намеса по единствената възприемана визуално фасада към ул. „Славянска” се заключва в стремеж към пълна реставрация и възвръщане на автентичния вид по първоначалния проект. Единствен нов привнесен сега елемент са двете нови капандури, които са почти копие на съществуващата капандура в централния ризалит и гибел на сградата.

Мистерия

Русе остава най-красивият град и за Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети. По традиция при връчване на Нобеловата награда от шведския крал, на стола, на който е сядал всеки Нобелов лауреат се поставя табелка с името на лауреата и на държавата му.

Елиас Канети отказва на неговия стол да бъде поставено името на Австрия, въпреки че пише на немски език и е считан за австрийски писател. Не пожелава да изпишат и Великобритания, макар че е живял в Манчестър с родителите си, след като напуска Русе, а в Лондон по-късно е неговият работен кабинет, нито пък Швейцария, където в Цюрих живее със семейството си до края на своя живот. Той пожелава в Стокхолм да пише: “Елиас Канети – Русе”.

По неизвестни причини реставрираната къща на „Рубишипс” е свързана по някакъв начин с Канети, макар историците да отричат подобна възможност. Историческите документи сочат, че нобелистът се е родил в къща на улица „Гурко” 13 в Русе през 1905 г.

Още една сграда със сигурност се свързва със семейството на прочутия писател от еврейски произход и тя също е в крайдунавския град. Сградата била за търговските дела на дядото на Нобеловия лауреат, който също се казвал Елиас Канети. Въпросното здание и до днес се намира на ул. „Славянска” в Русе, преди години - Дом на бита, и е точно фасада срещу фасада със сградата на „Рубишипс”. Защо обаче тяхната къща се свързва отново с фамилията Канети?

През юли в Русе е XIII издание на Международният музикален фестивал “Канети”, който за първи път се провежда в България. Мениджър на събитието е Роберт Канети – племенник на Елиас Канети. Решението му това издание да се проведе в крайдунавския град е продиктувано не само от факта, че там е родната къща на именития писател, но и заради русенци, които имат специално отношение към неговото творчество и музикалното изкуство.

Слуховете в Русе твърдят, че световноизвестният израелски цигулар и диригент при посещението си на сградата на „Рубишипс” е изказал възхищението си от реставрацията, но също показал с поведението си, че това е наследство от фамилия Канети.

„Нямаме никакви доказателства, че къщата е на световноизвестния писател”, каза Роберт Радославов, съсобственик в „Рубишипс” ООД. Роберт Канети наистина е видял сградата, придружен от представители на местното музикално училище, но не е потвърдил, нито отрекъл да има връзка между сградата и рода му, по думите на Радославов.

Според наличните документи, свързани с къщата, е доказано, че тя е била собственост на седем евреи, а после е откупена от един собственик. След 1946 г. сградата е национализирана за нуждите на „Жилфонд”, а по-късно през години се препродава, докато „Рубишипс” не става неин собственик.

„По никакъв начин не може да се твърди, че въпросната сграда някога е била собственост на фамилия Канети”, още по-категоричен е и архитект Павел Дочев, корифей в областта паметници на културата.

Факт е, че къщата е строена след 1920 г., а семейство Канети още през 1911 г. се преселва в Англия. Освен това, по думите на арх. Дочев, дядото на нобелиста е ползвал услугите на друг известен русенски архитект - Никос Бедросян, чието творение са двете вече известни къщи на Канети.

Мистерии има около всяка стара и красива къща. Такъв е и случаят с тази. Всъщност няма никакво значение дали е била на известната фамилия. Ако трябва да перифразираме „Слепецът” на Канети, истинската красота се вижда единствено с ума, душата и сърцето.

възложител: “Рубишипс ООД”, Русе
проект: арх. Цвети Русинов
снимки: “Рубишипс ООД”
застроена площ: 142 кв.м
разгъната площ без сутерен и таван: 573 кв.м
разгъната площ със сутерен и таван: 853 кв.м

Автор: Лилия ТЕНТЕНИЕВА

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори