Търси

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив.

Кои са причините за появяващите се през зимата покривни проблеми?

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив.

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив. Автор / Източник: Владимир Ставрев, Бул дах ЕООД

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив.

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив. Автор / Източник: Владимир Ставрев, Бул дах ЕООД

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив.

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив. Автор / Източник: Владимир Ставрев, Бул дах ЕООД

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив.

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив. Автор / Източник: Владимир Ставрев, Бул дах ЕООД

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив.

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив. Автор / Източник: Владимир Ставрев, Бул дах ЕООД

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив.

Покривни проблеми през зимата – връщащият покрив. Автор / Източник: Владимир Ставрев, Бул дах ЕООД

PREV NEXT

Месеците Януари и Февруари на 2012 година бяха непривично студени и снежни. Напук на глобалното затопляне, а може би именно заради него, преживяхме зима, каквато не е имало от десетилетия -  температурите за дълго останаха под нулата, а снегът на много места достигна и надхвърли метър. Какво ни очаква занапред е въпрос, на който няма сигурен отговор.

Едни прогнози предричат стопяване на ледените шапки на полюсите, повишаване нивото на океаните и субтропичен климат за нашите ширини, други вещаят настъпването на миниледников период с обилни снеговалежи и продължителни студове. Никой не може да гарантира, че отминалата зима няма да се повтори.

Обилните снегове и ниските температури са изпитание за всички и всичко. С особена сила това важи за покривите. През зимата се появиха ледени висулки по стрехите и неочаквани течове, кривяха се олуците и от леда се пукаха водосточните тръби, падаха покривни лавини и цели покриви.

Кои са причините за появяващите се през зимата покривни проблеми? Как могат те да бъдат избегнати и в каква степен?

Като човек, професионално ангажиран с изграждането и ремонта на скатни покриви, бях пряк свидетел и участник в отстраняването на многобройни зимни проблеми по покривите. Като оставим настрана висулките от олуци и водосборни казанчета, разместени капаци по билата и маиите и други “несъществени” поражения, основният проблем се оказва неочакваното протичане на покрива в областта на външните стени на сградата. Казвам неочаквано, защото тези течове, за които говоря, спират след стопяването на снега и ги няма при дъжд през топлото време на годината. Те се появяват при обилен сняг и продължително студено време. Това е т. нар. “връщане” при топли или недостатъчно вентилирани покриви. И ако такива проблеми са донякъде обясними при стари сгради, то при сгради строени в последните три-четири години, каквито случаи за жалост имаше немалко, те са учудващи и тревожни.

Голямото количество сняг убедително ни напомни колко е важно дървените покривни конструкции да имат достатъчна носимоспособност и пространствена устойчивост, да са изпълнени от греди с достатъчно големи сечения. Течовете и ледените висулки настойчиво ни говорят за това, че хидроизолацията на скатния покрив винаги трябва да работи в условията на студен покрив или с други думи – хироизолацията на покрива трябва да остава винаги с температурата на заобикалящата я външна среда.

Дали покривът на една сграда е студен или топъл можем да разберем, ако направим снимка в инфрачервения спектър. На такава снимка, зоните през които изтича най-много топлина, са оцветени в червено. Това всъщност, може да се установи и с просто око – нужни са ни само студено време и сняг. През зимата, когато снегът затрупа покривите и дневните температури продължително останат под нулата, лесно можете да различите топлия от студения покрив. На единия снегът се топи, а на другия не. Падналият върху студеният покрив сняг се стопява, едва когато температурите станат положителни. При топлият покрив обаче не е така.

Снегът по топлия покрив се топи и при отрицателни температури, като по стрехите остават издайнически неразтопени ивици – стрехата е студена. Разтопяването е вследствие на топлината, която се излъчва от сградата, стопява снега по покрива и отива да топли атмосферата.

Освен че плащат за затоплянето на атмосферата, обитателите на такива сгради получават и други бонуси. Водата от разтопения сняг потича към стрехата и олука и достигайки ги замръзва. При по-сериозни количества сняг и по-продължително студено време целият олук се запълва с лед и започва да прелива. По правило олукът се монтира така, че външният му ръб да бъде поне с един сантиметър по-нисък от вътрешния (този към челната дъска). Целта е при евентуално преливане водата да тече безобидно през външния ръб. Когато обаче олукът се запълни с лед, то преливането става както през външния, така и през вътрешния ръб на олука, водата облива челната дъска и се появяват познатите ни ледени висулки.

Още по-неприятен е случаят, при който липсва дървена челна дъска, а олукът е закачен на измазан корниз. Тогава преливащата вода облива корниза, замръзва и разрушава мазилката, като причинява ясно видими и грозни поражения по сградата. Това обаче е половината беда. Освен че запълва с лед олука и водосточните тръби и образува висулки, разтопената вода често замръзва на покрива и образува ледена бариера.

Замръзването става не къде да е, а точно над външните стени на сградата – където започва студената стреха. Там се образува един сериозен леден праг - виждал съм такива прагове с височина около 30 см. Този леден праг играе ролята на своеобразен бент за разтопената вода, тя не може да продължи към олука, завирява се и започва да тече през хидроизолационното покритие. Видът на хидроизолационното покритие и наклонът на покрива са практически без значение.

Протичат дори ламаринени покриви на стоящ фалц и с наклон над 45 градуса. Този теч, наричан “връщане”, когато е следствие от ледена бариера, мокри вътрешната част на външните стени на сградата – той е локализиран. По нашите ширини, доколкото зимата е сравнително мека, пораженията от такъв теч, макар и изненадващи и крайно неприятни,  най-често не са големи. От такова намокряне, понеже обикновено е краткотрайно и спира след затопляне на времето и стопяването на снега по покрива, няма да се разруши сградата, няма да се появи мухъл и едва ли ще се надуе паркетът, но ще се наложи да се пребоядисат стените, по които ще останат неприятни следи от намокрянето.

Връщане може да се наблюдава и при други случаи. Например, ако не е съобразен наклонът на покрива с вида на хидроизолационното покритие и дължината на скатовете. При малък наклон на покрива е възможно да се получи връщане особено при проливни дъждове, придружени със силен страничен вятър. Тогава течовете не са така конкретно локализирани, както при ледената бариера, но при всички случаи са по-вероятни в долните части на скатовете, където водата е повече. За предотвратяване на такова връщане от силен дъжд и вятър производителите на покривни хидроизолационни материали препоръчват минимални наклони на покривните плоскости.

Ето някои примери за илюстрация на зависимостта между наклона на покрива от една страна и вида на хидроизолационното покритие и дължината на покривните скатове от друга.

Старите, добре познати марсилски керемиди, с които са покрити една голяма част от покривите ни, изискват минимален покривен наклон от 27 градуса при скатове с дължина до 9 м и поне 31 градуса  при скатове по-дълги от 9 м.

Метални ламаринени листове, скопчани на двоен фалц, могат да се полагат при минимален наклон от 11,5 градуса, а битумни рулонни материали, положени върху дъсчена обшивка,  изискват минимален наклон от 3 градуса и т.н.

Трябва да се отбележи също така, че за тези видове керемиди, които позволяват приплъзване (не са фалцови), производителите препоръчват различно минимално презастъпване, в зависимост от наклона. То най-общо се свежда до следното: при по-малък наклон на покрива, презастъпването е по-голямо.

Минималните наклони на покрива в зависимост от вида на хидроизолационния материал не са произволни. Те са извлечени от опита и дългогодишната практика и бих казал, че не са абсолютни, а препоръчителни, с някои уговорки. Уговорките се свеждат до това, да се отчитат местоположението и предназначението на сградата.

Ако сградата е разположена в планински район с обилни валежи и силни ветрове, то по подразбиране е ясно, че наклонът на покрива трябва да е по-стръмен и презастъпването на елементите от покривната хидроизолация по-голямо. От значение е и предназначението на сградата и по-точно степента на отопляемост, но за това ще стане дума след малко.

Смятам, че проектантите, доколкото те задават този важен показател “наклон на покрива”, трябва да се стремят наклонът да бъде при всички случаи, ако не по-голям, то поне равен на препоръчания от производителя. Практиката обаче показва, че често се прави обратното.

Проектират се покриви с наклони по-малки от препоръчителните за конкретния хидроизолационен материал. Това е типично за керемидените покриви. Повечето съвременни керемиди изискват минимален наклон от 22 градуса. Не са редки случаите, при които проектантите, с оглед по-добра визия,  търсят по-малък наклон на покрива, например 18 градуса, а дори и по-малко.

Справедливостта изисква да отбележим, че понякога критично малкият наклон се налага от някакви други конкретни обстоятелства или съображения. Ясно е, че покривите с малък наклон са изложени на опасността от “връщане” – голяма е вероятността те да протекат при силни дъждове, ветрове и още повече при снеговалежи. Проблемът не е безнадежден. Производителите и покривачите предлагат решение, което се свежда до изграждането на скрит, водоплътен подпокрив. По същество става дума за дублиране на хидроизолацията с някакъв вид водоплътна мембрана, която да изведе водите от евентуално връщане извън покрива.

Съвременните разбирания за изграждане на скатни покриви  се свеждат до изграждането с относително малко средства и усилия на двоен покрив. Това се постига с използването най-често на дифузионни фолиа и контралетви. В резултат се постигат две неща.
Първо – дублира се основната хидроизолация на покрива и в много голяма степен се предотвратяват течовете и второ, но много важно – основната хидроизолация се вентилира интензивно и винаги остава с температурата на околното пространство, на заобикалящата сградата въздушна среда. През лятото интензивното вентилиране намалява осезаемо прегряването на подпокривното пространство. През зимата то предотвратява пълненето на олуците с лед, образуването на ледени висулки и ледени бариери по покрива. Важно е да се отбележи, че за да се образува достатъчно висок, по съвременните схващания вентилационен канал, контралетвата трабва да е с височина не по-малко от 5 см. При по-големи дължини на скатовете тази височина може да достигне  9 см.!

Ако при ламаринените покриви върху контралетвите се кове дъсчената обшивка, върху която ляга ламарината, то при керемидените, върху контралетвите се коват носещите летви за керемидите. Наличието на контралева изисква сравнително по-масивни носещи летви. Докато в миналото, когато летвите за керемидите са ковани направо върху обшивката, е било достатъчно сечение от 2 на 3 см, то при наличието на контралетва сечението на носещите летви е минимум 3 на 5 см. Това сечение зависи от отстоянието между контралетвите, респективно ребрата на покрива и при отстояния по-големи от 80 см е 4 на 6 см.

Употребата на контралетви с височина минимум 5 см при санирането на стари скатни покриви ги превръща от топли, каквито те по правило са, във вентилирани студени покриви. Рязко подобрява качествата им и в значителна степен ги осъвременява. Ако при санирането не се подменя отводнителната система на покрива и олуците останат на старото си място – имам предвид във височина – то поради контралетвата се получава така нареченият “ниско окачен олук”. Чувал съм опасения, че в такъв случай водата може да прескочи олука, но категорично твърдя, че те са напълно неоснователни. Напротив, ниско окаченият олук бива прескачан не от водата, но от снежните лавини, които понякога падат от покрива и по същество е предимство, а не недостатък за покрива.

През последното столетие човечеството въпреки социалните катаклизми постигна забележителен напредък във всички области на живота. Покривите като част от човешкия живот и дейност също претърпяха развитие в положителна посока. Ако проследим как се е променял керемиденият покрив през отминалите десетилетия ще установим следното.

Отначало керемидите се редят направо върху груби, цепени летви, които от своя страна са ковани директно върху ребрата. После се появява плътна дървена обшивка и керемидите се редят частично върху летви, но основно върху кал, разстлана върху обшивката. Обшивката и калта са израз на стремежа покривът да е от една страна максимално въздухонепроницаем и топлоизолиран и от друга – евтин. По това време дъсчената обшивка, калта, а и самите керемиди се смятат за топлоизолация. Сравнително бързо става ясно, че калта е неподходящ материал, основно защото се размеква от високата въздушна влажност и кондензни пари и керемидите, в срок само от няколко години, се разместват и свличат.

Много бавно, мръсно и трудоемко е един такъв покрив да бъде саниран, като се приложи оригиналната технология на полагане на керемидите на кал. Топлоизолационните свойства на калта са доста скромни. Не на последно място такъв един покрив е силно уязвим от връщане вследствие на ледена бариера на стрехата, особено ако подпокривното пространство е нормално отоплено през студения сезон. Трябва да си дадем сметка и за това какво е било нормално отопление преди години.

Първо в по-старата литература пише, че температурата в жилищните помещения трябва да бъде между 15 и 20 градуса, което е доста хладно по съвременните разбирания. Аз познавам немалко хора, които поддържат в домовете си поне 25 – 28 градуса през зимата, да не говорим за офисите.

После, преди години, когато отоплението е ставало основно с печки на твърдо гориво, реално в една къща са се отоплявали не повече от една-две стаи и то в приземния етаж. Горните етажи, като правило, са били необитаеми и съответно неотоплявани през зимата. Това важи и до днес за много от еднофамилните къщи, особено в селата. Не е случайно, че в богаташките къщи подпокривният етаж е бил отреждан за жилище на обслужващия персонал и прислугата. Този етаж, при тогавашните технологии, е бил некомфортен за обитаване – горещ през лятото, студен през зимата и с нередки течове от покрива. На тогавашните обитатели им се е налагало да се “топлоизолират” с два чифта терлици и дълги ватени гащи през зимата, а през лятото са се “кондиционирали” на Чамкория.

Голямото количество ледени заплахи, застрашително надвиснали над главите на градските жители, всяка зима ни напомнят колко много усилия трябва да положим, за да осъвременим старите покриви.

Днешната ситуация е коренно различна. Сега е престижно да се обитават високите етажи и подпокривните пространства на сградите – там са разположени мезонетите. Напредъкът на технологиите и развитието на схващанията за изграждане и топлоизолиране на покрива, позволяват подпокривните пространтва в съвременните сгради, да се превърнат в комфортни, приятни, удобни  и безпроблемни за обитаване жилища, независимо от сезона и капризите на времето. Това става с достатъчно топлоизолиране – за да не топлим неразумно атмосферата и със задължително вентилиране на хидроизолационния слой на покрива – за да не се образуват висулки по стрехите и ледени бариери по покривите.




Автор: Владимир Ставрев, Бул дах ЕООД

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори