Търси

Покривни топлоизолации – теория, минали и бъдещи практики

Основната цел на сградната обвивка е защита от атмосферните влияния и осигуряване на комфорт на обитателите.

Традиционни покриви при жилищни сгради

Традиционни покриви при жилищни сгради Автор / Източник: ИГ „Пасивни сгради България”

Подготовка на скара за полагане на традиционна топлоизолация

Подготовка на скара за полагане на традиционна топлоизолация Автор / Източник: ИГ „Пасивни сгради България”

Покрив на пасивна сграда Waterhouse –Благоевград

Покрив на пасивна сграда Waterhouse –Благоевград Автор / Източник: ИГ „Пасивни сгради България”

PREV NEXT

 

Основната цел на сградната обвивка е защита от атмосферните влияния и осигуряване на комфорт на обитателите. Изразът „покрив над главата” се явява синоним на дом, сграда. За изпълнение на тази защитна функция в строителството се разчита на крайното покривно покритие – керемиди, мембрани, обшивки и съответните хидроизолации. За да изпълняват обаче широката си функция по осигуряване на приятна среда на обитаване, в покривните конструкции неизменен елемент с растяща важност е топлоизолацията.

Минималните стойности на топлинните загуби през сградната обвивка са дефинирани в чл. 10 на Наредба 7 за енергийната ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради от 2004 г. Определеният коефициент на топлопреминаване (U-стойност, измервана в W/m2K) важи както за нови сгради, така и при реконструкции. В края на 2009 г. изискуемите минимални стойности бяха завишени, добавиха се и параметри за проследяване на топлинните мостове, което предполага намаляване на разхищението на енергия. 

За покривите на отопляеми помещения този показател е 0,28 W/m2K. Това означава, че при сегашните най-масово приложими изолационни материали (коеф. на топлопроводност ? > 0.040 W/mK) дебелината на изолационния слой не трябва да е по-малка от 15 см. Това е най-ниският клас стъклена и каменна минерална вата и експандиран полистирол с ниски плътности при скатните покриви и екструдиран полистирол, тежка каменна вата, а напоследък и експандирани полистирени с якост на натиск над 150 kPa при плоските покриви.  В редките случаи, когато се използват материали с по-добри топлоизолационни свойства (? < 0.035 W/mK), необходимата дебелина може да падне с 2-3 см. Такива материали са стъклените и каменните минерални вати със средна плътност (18-25 кг/м3 за стъклените и 50-80 кг/м3 за каменните), графитните експандирани полистироли и тези с плътност, по-висока от използвания за фасадна изолация материал при скатните покриви. При плоските покриви може да се използват или материали от посочените с по-добри топлоизолационни свойства, или да се комбинират два материала, като единият носи завишена изолация, а вторият е с подходящи якостни характеристики, за да осигури проходимостта – отличен пример за подобна комбинация са каменните вати с двойна плътност. Посочените дебелини за покриване на референтните стойности по Наредба 7 важат, при условие че на фаза проектиране са взети мерки за минимизиране на топлинните мостове.

Спазването на минималните референтни стойности е предпоставка за постигане на икономия на енергия, но само по себе си не може да гарантира висок клас енергийна ефективност на сградата. Това е така, защото върху топлинните загуби през сградната обвивка влияят още фактори - съотношението обем - повърхнина на сградата, делът на външните стени, покривът, остъкленията в цялата сградна обвивка, ориентацията, климатичната зона, функцията на сградата. Къща с голяма площ на остъкленията по фасадата ще има нужда от повече енергия за поддържане на оптимален микроклимат в сравнение с аналогична постройка със същата площ и ориентация, чиито фасади са плътни. И двете сгради се класифицират с клас В от скалата за определяне на класовете енергоефективност, когато са покрили минималните стойности на коефициента на топлопреминаване, но консумацията им на енергия може драматично да се разминава. Затова по-важен показател, който е добре да се специфицира в законодателството, е конкретна гранична стойност на годишния специфичен разход на енергия за функциониране на сградата (отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и електроуреди), съотнесен към единица площ на сградата. 

При стандарта пасивна сграда се търси именно крайната енергоефективност, фиксирана чрез първичната специфична потребна енергия 120 kWh/m2.a, 15 kWh/m2.a – крайна необходима енергия за отопление, и топлинен товар 10 W/m2. Независимо от това на кой континент, в коя климатична зона, с каква ориентация и функция е една пасивна сграда, тя трябва да покрива посочените показатели. Това може да се случи, когато коефициентът на топлопреминаване на всички елементи от сградната обвивка – под, покрив, стени, е под 0,15 W/m2K, или почти три пъти по-добър от настоящите минимални изисквания за покриви у нас. Когато климатичните условия са по-сурови, показателите за енергийна ефективност ще се достигат при топлинни загуби под 0,08 W/m2K, какъвто е случаят със скандинавските страни, или под 0,20 W/m2K – в средиземноморските държави с топли зими. У нас поради големите температурни амплитуди въпреки голямата слънчева радиация за елементите на сградната обвивка трябва да се залагат U-стойности < 0,10-0,12 W/m2K, което означава и три пъти по-големи дебелини на изолационния слой и/или използването на изолационни материали с подобрени изолационни свойства.

Колкото и стресиращи да изглеждат подобни цифри, не трябва да забравяме, че те са напълно изпълними и все по-честа практика в страните, възприели амбициозните, обосновани цели за намаляване на консумацията на енергия в сградния фонд, дори над дефиницията за пасивна сграда. Това е неизбежен процес и за България. В момента тече процедура по транспониране в националното ни законодателство на редактираната европейска директива за енергийните характеристики на сградите ЕC 2010/31, която бе приета през май 2010 г. Страната ни като членка на ЕС трябва да се ангажира с планове за масово навлизане и задължително строителство и реновация на нетно нулево енергийни сгради след 2020 г., а за сградите публична собственост – две години по-рано. 

Дали експертите, ангажирани с редактиране на съществуващата законодателна рамка, ще затегнат референтните стойности сега, дали ще го направят стъпково и равномерно във времето до 2020 г., или ще предложат сериозни икономии на енергия в сградите да започнат да се случват масово едва преди крайния срок на влизане в сила на европейските изисквания, зависи от дългосрочната енергийна стратегия на страната. Факт е обаче, че са налице решения как да изолираме по-добре, по-ефективно и по-дълготрайно. И тъй като животът на една сграда далеч надхвърля визията за въвеждане на нулево енергийни сгради, интелигентните инвеститори могат да пресметнат възвръщаемостта от инвестиция в допълнителна изолация, качествено проектиране и в пасивна сграда и да се възползват от комфорт на обитаване и редуцирани сметки за енергия още днес.

На първо място всички, ангажирани в сградно строителство, инвестиране и ползване, трябва да си дадат сметка, че удвояването на обичайните дебелини изолация в никакъв случай не води до двойно поскъпване на мерките за икономия на енергия. Дали един плосък покрив ще е изолиран с 10-12 или 20-24 см от обичайните изолационни материали, останалите елементи от покривната система – отводняване, пароизолация, материали за лепене или механично укрепване, хидроизолация,  остават същите. Дори при еднослойното полагане на изолация вложеният труд остава константа. Оскъпяването е 20-30% спрямо първоначалните разчети за стойността на покрива и пренебрежимо малко, съотнесено към цялата стойност на нова сграда или обновяването.

На второ място обаче с повишаване на изискуемата дебелина се увеличава необходимостта от допълнителна конструкция, която да я носи, намалява се полезната площ на помещенията, възникват редица технически препятствия, свързани с напасването спрямо другите строителни материали и системи. В нашия пример с плоския покрив, в случаите, когато той се явява тераса на помещения от горния етаж, би се получило едно огромно допълнително стъпало при излизане на вън. 

И накрая наред с повишените изисквания към коефициента на топлопреминаване на конструкциите за още по-добри резултати трябва да се вземат допълнителни мерки за икономия на енергия – въздухонепроницаемост на обвивката и елиминиране на топлинните мостове, както и за осигуряване на съоръжения за осигуряване на енергия от възобновяеми източници.

Затова наред с разумното проектиране, което още от самото начало трябва да е фокусирано към минимизиране на енергийното разхищение, погледите на специалистите трябва да се насочат и към материали и технологии, целенасочено произвеждани да решават проблемите на енергоефективността, комбиниращи допълнителни свойства наред с повишените изолационни характеристики. При това не задължително на по-висока цена.

 

Автор: Светла Бонова ИГ „Пасивни сгради България”

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори