Търси

Ремонт на покрива

Темата за покривите е много близка до сърцето ми и част от живота ми, защото се занимавам професионално с изграждане и саниране на скатни покриви от 6 години.

Ремонт на покрива

Ремонт на покрива Автор / Източник: Още за къщата

Ремонт на покрива

Ремонт на покрива Автор / Източник: Още за къщата

Ремонт на покрива

Ремонт на покрива Автор / Източник: Още за къщата

Ремонт на покрива

Ремонт на покрива Автор / Източник: Още за къщата

Ремонт на покрива

Ремонт на покрива Автор / Източник: Още за къщата

Ремонт на покрива

Ремонт на покрива Автор / Източник: Още за къщата

Ремонт на покрива

Ремонт на покрива Автор / Източник: Още за къщата

PREV NEXT

Темата за покривите е много близка до сърцето ми и част от живота ми, защото се занимавам професионално с изграждане и саниране на скатни покриви от 6 години. Преди това съм преминал една сериозна двадесетгодишна общостроителна школа по строителните площадки на България, Германия и Русия и сега, вече на 50 години, за мен е пределно ясно, че докато мога да работя, няма да правя банички или каквото и да било друго, а само покриви. В този смисъл ще отбележа една стара и всеизвестна болест на нашето средно и висше техническо образование в областта на строителството, а именно – откъснатостта на образованието от строителната практиката. В училище, когато се опре до специфични тънкости и детайли, се казва: “Те там знаят” – сиреч майсторите на обекта знаят как точно да направят кофража, или дървената конструкция, или детайла на стряхата, или на билото. С други думи “бай Пешо” от обекта знае повече от техника, инженера или архитекта, което не е сериозно. Така на бял свят се появяват едни некачествени проекти, особено в областта на покривното строителство, в които нито са смятани сеченията на дървения материал, ако изобщо е изчертан поне план на покрива, нито са показани детайли на стряха, на било или нещо друго.

В институтите “Дървени конструкции” се изучават един семестър – взимаш си изпита и ги забравяш – малко са конструкторите, които могат да смятат дървени конструкции изобщо.

В Европа (Германия) не се одобрява проект, ако изрично не е показано откъде се засмуква въздухът за вентилиране на подпокривното пространство и откъде се изпуска – ако няма нарочни детайли за това. Тука най-често има един план на покривните линии, няма подробности – сеченията на гредите са смукани от пръсти, липсват всякакви детайли, а именно детайлът е майсторлъкът, солта на проектантската работа.
На пръсти се броят проектите в моята строителна практика (въпреки строителния надзор), които да са издържани поне от гледна точка смятане на сеченията на дървения материал, съобразно нормативните натоварвания. Проект, който да изяснява детайлно и компетентно въпросите за вентилиране (обдухване) и пароизолиране на покрива за жалост не съм срещал. Тези въпроси, в практиката, най-често са оставени на познанията, добрата воля, сръчността и уменията на същия онзи “бай Пешо”- на майстора или фирмата, която изпълнява конкретния покрив, както и на разбиранията, знанията и не на последно място на финансовите възможности на възложителя (инвеститора, собственика) на сградата. На това безхаберие е крайно време да се сложи край и това е в наш общ интерес.

Сигурно всички са забелязали, че в повечето големи градове и особено в столицата, масово се санират (топлоизолират) фасадите на сградите. Вдигат се скелета, закриват се с предпазни мрежи, нашарени с рекламни надписи и се лустросват фасадите, а покривите не се пипат, въпреки че с просто око се вижда, че плачат за ремонт. Така градовете ни се изпълват със сгради, приличащи на възрастни дами, пременени с “дрехи” от 2009 година, а на главите с “капели” – оръфани и разкривени – от петдесетте или шестдесетте години на миналия век. Не знам защо е така, но знам, че когато се ремонтира една сграда, се започва от покрива - първо той се прави, а после всичко друго. Разумно е, в този смисъл, когато се вдига скеле, за да се работи по фасадата, то да се използва и да се направи ремонт на покрива на сградата. Не препоръчвам никому да изпълнява покривни работи без скеле, независимо дали се прави нов покрив или се ремонтира стар. Работите по покрива са специфични и твърде опасни от гледна точка опасност от падане. Наличието на скеле позволява те да бъдат извършени сравнително безопасно, по-бързо и със значително по-добро качество.
И все пак кога една сграда се нуждае от нов покрив и кога само от ремонт на покрива? Въпросът няма еднозначен отговор. От важно значение са инвестиционните намерения на собственика – дали сградата ще се използва поне още 20 – 50 години, или се очаква да бъде съборена в близките десетина и на нейно място да се строи друга, въпрос е и на налични финансови средства.

Ако покривът тече (и то точно над спалнята), гредите са провиснали и керемидите са станали на юфка, то той определено е за ремонт. Но какво да включва ремонтът – дали да се пренаредят или подменят само керемидите и ламаринените обшивки или да се подмени изцяло дървената носеща конструкция, включително керемиди, отводнителна система (олуци и водосточни тръби), ламаринени обшивки, да се санират (президат и измажат) комините, да се положи топло и пароизолация – това решават, от една страна, собствениците – според възможностите си и, от друга страна, проектантът – конструктор или архитект, ако се обърнете към него. При всички случаи, ако покривът тече той е за ремонт, но ремонтът е задължителен и ако сеченията на покривната конструкция са малки и не отговарят на съвременните изисквания. Накратко нормативните изисквания:
Според нормите, действащи до 2004 г., един покрив трябваше да може да понесе натоварване от сняг и вятър от 50 кг на квадратен метър. След 2004 г., след като в снежни зими се срутиха под натоварването от дълбокия сняг покриви в Япония и Германия, нормативното натоварване от сняг се завиши и сега е 100 кг на квадратен метър. Това означава, че ако преди нормалното сечение на ребрата (мертеците) на покрива, условно казано, е било 8/10 или 10/10см, сега то е 10/12 или 7/14см. Същото се отнася и за другите елементи на носещата дървена покривна конструкция – стойки (попове), столици, маии, улами и т.н. И те по същия начин, най-общо, са увеличили сеченията си. Ще го кажа по друг начин – ако преди за изграждането на една дървена покривна конструкция (греди) разходът на материал на квадратен метър е бил 0,03 куб. метра, то сега е 0,04 – 0,045 куб. метра, или ако, примерно, преди самият дървен материал е струвал 9 лева на квадратен метър, то сега той струва 14 лева.

Що се отнася до дъсчената обшивка – тя не е увеличила сеченията си, за разлика от гредите. Между впрочем в старите учебници пише, че дъсчената обшивка се прави от “капаци” – дъски с кора – с цел икономисване на народното стопанство на ценния дървен материал. Днес тази обшивка, която не е задължителна, ако подпокривното пространство не е обитаемо, се прави от формени дъски (без кора), често от водоустойчив шперплат или от Кроношпан (OSB)-съвременният вариант на плочи от дървесни частици. “Дъски без кора” означава, че всякаква кора, по която и да е от съставните части на покрива е недопустима. Освен това, целият дървен материал, използван за изграждането на покрива, задължително трябва да е обработен антисептично – ще рече да е обработен срещу гъби, гниене и дървояди.

Старите покриви, от 50-те и 60-те години чак до 70-те са с дъсчена обшивка от дъски с кора (капаци) и керамични керемиди, най-често “марсилски”, положени на кал. Това са преобладаващата част от покривите в българските градове и села. Много от тях са “претрисани”, ще рече пренаредени са керемидите, като е изхвърлена калта, защото на нея керемидите се свличат и разместват с годините, положена е битумна хартия, наковани са летви 2/3см и пак са наредени керемидите. Много често тази операция е правена от случайни бригади и е с доста лошо качество. Друг е въпросът, че марсилските керемиди са фалцови и често на един покрив има по 5 и повече различни “калъпа”. Това води до проблеми и неточности в нареждането и трудно някой би дал гаранции за това нареждане.

Ако вие сте собственик на такъв “покрив на кал”, какво трябва да направите? Първо – съществуващите керемиди се свалят и се изхвърлят. Всеобщо разпространено е мнението, че старите керемиди са изключително здрави и че щом са стояли 50 или 100 години на някой покрив, ще стоят поне още толкова. Това не е вярно. Керемидата, като всяко подобно изделие има някакъв ресурс от време (най-вече брой цикли замръзване-размръзване) за използване. При старите керемиди този ресурс е изчерпан поне 80-90%, а и аз не съм видял никъде по магазините да се продават от тези безценни и “изключително устойчиви” керемиди. Така че, старите керемиди се изхвърлят или рециклират. Изхвърля се също и калта или битумната хартия и летвичките 2/3см. Изкърпва се конструкцията, ако има загнили части и се подсилва с допълнителни стойки (попове) и междинни столици. Дъсчената обшивка, ако не се подменя изцяло, също надлежно се изкърпва. Тогава се полага дифузионно фолио, не някаква паронепропусклива мембрана, била тя битумен рулон или насмолена хартия, коват се задължително контралетви, дублиращи ребрата, върху тях се коват носещи летви 3/5см, върху които се редят керемидите.
Такова едно усилване на носещата конструкция с допълнителни стойки и столици е възможно, ако подпокривното пространство е необитаемо. Възможно е, разбира се, просто да подмените керемидите и отводнителна система (олуци и водосточни тръби), но тогава трябва да знаете, че конструкцията не отговаря на съвременните норми за натоварване. Хубавото е, че за такова едно мероприятие не е необходимо разрешение за строителство, освен ако сградата не е паметник на културата.

Най-често собствениците искат да направят обитаемо подпокривното си пространство, в което до тогава са държали само вехтории. Подпокривното пространство е обемът, заключен между последната хоризонтална плоча, надзидите и скатовете на покрива. Та често, при нужда, се иска това пространство да се промени, да се преустрои и да стане жилище. За това, както и ако само подменяте конструкцията, като повтаряте стария покрив без изменения, задължително ви трябва надлежно разработен от правоспособни лица, съгласуван и одобрен проект.

Има някои особености и разлики между студен и топъл покрив. Представете си, че имате двуетажна къща с голям, просторен таван и дървен покрив. Като стъпите на пода на тавана и вдигнете глава, виждате ребрата на покрива и дъските под керемидите. Ако топлоизолирате пода и пробиете отвори в надзидите, така че подпокривното простраство да се вентилира, ще получите студен покрив. Класически пример за студен покрив са някои от панелните сгради, в които над таванската плоча на последния етаж и под плочата на плоския покрив има едно пространство с еднометрова височина, на пода е насипан пласт керамзит за топлоизолация, а по стените са пробити отвори за винтилация. Топъл покрив е този, при който топлоизолацията е по надзидните стени и по скатовете на покрива – най-често между ребрата.

Всъщност това е топлоизолирано подпокривно пространство Трябва да се отбележи, че и при топъл покрив задължително се вентилира пространството между топлоизолацията и хидроизолацията на покрива. С други думи хидроизолационният слой винаги трябва да работи в условията на “студен покрив”.

По-лесно и евтино е да се направи студен покрив. Сравнително по-трудно, сложно, скъпо и комплицирано, но за сметка на това практично, уютно и романтично е да се изгради едно топлоизолирано и използваемо подпокривно пространство. От къде идват трудностите? От стремежа да няма стойки (попове) в помещенията – те трябва по възможност да се скрият в стените; от по-сложните и обемни топлоизолационни работи; от по-трудното вентилиране на хидроизолационния слой и т.н.
При ремонта на покрива трябва да се има предвид неговата форма. Най-лесно и евтино е изграждането или ремонтирането на покриви с прости форми, да речем едноскатни или двускатни. Колкото по-начупен (плисиран) и засукан е един покрив, толкова по-сложен и скъп е за правене и ремонт, но и толкова по-уязвим и недълготраен е. В този смисъл бих препоръчал на проектанти и собственици да се стремят към прости покривни форми. Защото простото е при всички случаи по-функционално, здраво, икономично, а често и по естетично от сложното и засуканото.
За да бъде качествен един покрив, трябва най-общо да е функционален, здрав и дълговечен, икономичен и естетичен. Да е изграден прецизно и с качествени материали.

Да започнем с дървения материал. Ако не е слепван или сух, то поне да е веян и обработен антисептично, а ако трябва и антипиренно.
Задължително да бъде осигурена вентилация и обдухване на дървената конструкция, обшивката и хидроизолационния слой и то именно над топлоизолацията, с цел осушаване на конденза.

Задължително е, също така, да се постави пароизолация под топлоизолацията, за да се предотврати навлизането на водни пари в нея.
Що се отнася до топлоизолацията – тя трябва да е от каменна вата и с достатъчна дебелина - в Германия достига до 40 сантиметра. Може да бъде и индустриална полиуретанова пяна.

Много важен е видът на хидроизолацията на покрива. Тя може да е най-разнообразна – ще изброя накратко: керемиди – керамични или бетонови; ламарина; камък; битумен материал; дъски или слама. Важно е хидроизолацията да е система и да предлага елементи за всички детайли на покрива – била, маии, улами, стикове със стени и др.

Един качествен покрив трябва да има изградена надеждна мълниезащитна инсталация.
И накрая, трябва да се отбележи, че колкото и качествен да е един покрив, той не е вечен и подлежи на саниране през период от 20 години. От наличието и качеството на изброените компоненти зависи колко обемно и скъпо ще бъде санирането.

Всеобща заблуда е също, че новите видове бетонни керемиди са по-тежки и не са подходящи за стари къщи със слаба конструкция. Това мнение обаче, се споделя не само от лаици, а често и от проектанти. Марсилските керемиди са 16 броя в квадратен метър и всяка тежи около 3 килограма, а бетоновите са 10 броя в квадратен метър и всяка тежи около 4,5 килограма. Така че бетоновите в никакъв случай не са по-тежки от керамичните керемиди, даже обратното. Освен това, ако керамичните керемиди са едноолучни (турски) то те са по 48 броя в квадратен метър и всяка тежи по около 2 килограма. Справедливостта изисква да отбележа, че за разлика от керамичните аз не съм виждал разложени бетонови керемиди.

Когато говорим за покрива, покривните принадлежности също са част от него - те са многобройни и абсолютно необходими за изграждането или ремонта на един съвременен покрив. За да не изброявам дълго, ще обърна внимание на принадлежностите, необходими за изграждането на един елемент от покрива – изпъкналите ръбове – била и маии. По билата и маиите се нареждат капаците, това са своеобразните “шевове” на покрива. Преди, а понякога и сега, капаците се нареждаха по ръбовете и се замазваха отгоре с варов разтвор – изключително грозно и недълготрайно. Само след година - две ледът разбива разтвора от замазването и водата го сваля в олуците. Ако капаците се поставят на разтвор, то разтворът трябва да се положи не отгоре, а отдолу, върху керемидите, но под капаците, така че да свърже здраво в едно цяло керемидите от двата ската и капака. Излезлият под капака разтвор старателно се изрязва и отстранява, така че да няма какво да се разбива от леда и да пълни олуците. Съвременната практика е капаците да се монтират на скоби и винтове, т.нар. “сух монтаж”. За целта са необходими следните принадлежности: крепежни елементи за билна летва; листов материал за под капаци – това е лента, която уплътнява отворите между капака и керемидите, но така че да спира водата и снега надолу, а да пропуска въздуха нагоре (сиреч тя е дифузионна); скоби и винтове за закрепване на капаците към билната летва. Специфични допълнения има и за всички останали елементи на покрива – прозрачни керемиди за осветяване на необитаеми подпокривни пространства, керемида-отдушник за вентилиране на канализационни клонове, снегозадържащи куки и решетки, скоби за рязани керемиди, и т.н.Тези принадлежности до голяма степен са универсални, но има и специфики, така че е добре да са, ако не от една марка, то от една ръка. Добрият вариант е там, откъдето си купувате керемидите и капаците, оттам да си купите и принадлежностите, за да не ви се налага да пригаждате или преправяте нещо. Примери за такова предлагане вече има на нашия пазар и те ще се увеличават.

Автор: Владимир Ставрев

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори