Търси

Хидроизолационни системи на покриви

За професионализъм, против некомпетентността

Хидроизолационни системи на покриви

Хидроизолационни системи на покриви Автор / Източник: Проф. д-р инж. ДИМИТЪР НАЗЪРСКИ

Интервю с проф. д-р инж. ДИМИТЪР НАЗЪРСКИ
Ръководител катедра “Строителни материали и изолации” - УАСГ, София
зам. председател на БАИС

 

Как може да бъдат предотвратени неблагополучията в проектирането и изпълнението на хидроизолационните системи на сградите? Днес ще говорим за покривите, една от най-необятните теми, свързани със сградите. Когато става въпрос за изолации трябва да включим и сутерените, но те ще бъдат предмет на разговор в следващия брой. Големите грешки и пропуски май стават още при проектирането и избора на подходящи материали. Какви са вашите практически наблюдения?
При проектирането на каквато и да е покривна хидроизолационна система (тя е в симбиоза с топлоизолационната система), нещата преминават през следните основни фази.

Още на ниво идеен проект архитектът трябва да е изяснил каква ще бъде системата на хидроизолацията и топлоизолацията. В много случаи той не може да ги отдели една от друга. На ниво идеен проект трябва да знае дали покрива е скатен или плосък. Ако е скатен - какво ще бъде покритието на хидроизолацията - керемиди, LT ламарина, битумни шиндли. В плоския вариант на покрива - дали ще бъдат битумни хидроизолационни мембрани, полимерни мембрани, мазана хидроизолация и т.н. Това се фиксира още на ниво идеен проект с три изречения. В следващата фаза - технически проект, част АС (това ще бъде включено в Наредба № 4 за обема и съдържанието на проектите), проектантът трябва да разработи основните детайли на съответната хидроизолационна система на покрива, като изясни слоевете на хидроизолацията, нейните компоненти, например при плоските покриви - дали е необходим грунд, при битумна мушама как става захващането, дали със залепване (частично или цялостно), дали е механично или баластова система и т.н. При скатния покрив - ще има ли мушама под керемидите, при битумните керемиди също, при ламарина - дали само тя е хидроизолацията, дали е носеща (с някаква топлоизолация) и върху нея хидроизолация. Тези неща заедно, обръщам специално внимание, са показателите, които проектантът изисква по отношение на материалите, с които ще изгради системата, с които гарантира дълготрайност и надеждност. След обявяване на търг в частта покривни хидроизолации, фирмите, съобразявайки се със заданието в техническия проект предлагат фирмени хидроизолационни системи.
И вече в последния етап - в работен проект, по време на оферирането се уточнява съответната фирмена хидроизолационна система, която независимия надзор на обекта, съгласувано с проектанта, утвърждават и изпълняват. Оттук нататък вече имаме работен проект, в който са дадени не само принципни детайли, а всички детайли, които преценява фирмата, че трябва да се дадат. Тук вече започва съответния контрол на изпълнението на хидроизолационната система. Надзорникът следи качеството, по негова преценка кани оторизирана лаборатория на обекта, която да прави изпитванията на параметрите на доставения материал, изготвят се протоколи на всички скрити работи, като накрая се прави протокол за качеството. Оттук нататък не може да има никакви дискусии! Така се прави в онези страни, в които се държи на качеството и те нямат нашите проблеми в областта на покривните хидроизолации.

Каква е за съжаление практиката у нас: на ниво архитектурен проект са изяснени само най-общо, с по една линия кое е хидроизолация, с по две линии кое е топлоизолация, не е казано нищо по отношение на вида на хидроизолационния материал, на топлоизолационния материал, не са дадени специфичните изисквания, които да предопределят въобще експлоатацята на тази конструкция и оттук нататък проектантът смята, че си е свършил работата. Между другото на него инвеститора му е заплатил за детайлите, но той не е дал такива. И във фаза изпълнение, след като се проведе търг, без да се искат никакви работни детайли от страна на фирмата-изпълнител  се гледа само цената, вече независимият надзор няма абсолютно никакви детайли, писана технология, за да може, знае какво да контролира. Това е първият момент. Другият момент е, че в 90% от случаите колегите от независимия надзор са строителни инженери, повечето конструктори, с много малко архитекти, които да са компетентни в областта на хидроизолациите. По тази причина  нищо не могат да контролират, само подписват едни количествени сметки с отметка “добро качество”, и оттам нататък следват многото проблеми.

Щом в тази държава някой ги е регистрирал като надзорна фирма, редно е да имат такива специалисти, това са основни изисквания.
Това е точно така. Аз повдигам и въпроса за функциите и компетенциите на фирмите, упражняващи независим строителен надзор. В частта хидро- и топлоизолации, трябва да ползват специалисти, които са компетентни в тази област, и които могат да направят оценка, защото на практика независимият надзор трябва да контролира дали са изпълнени конструктивните слоеве и въобще това, което е записано в проекта по отношение на хидроизолационната система. И второ, какво е качеството. Такива оценки няма. Аз мога да посоча много примери, където неблагополучията и след това проблемите и течовете в различните видове скатни и плоски покриви и тераси се дължат на това, че изолационните работи са изпълнени по презумпцията, по виждането на майстора, и не е имало кой да го спре, ако работи неправилно. Това са масовите случаи. 

Гледах по “Дискавъри” филм, в който инвеститорът, който си строи къща контролира качеството на всеки материал и вид работа. Заради малък теч от покрива беше извънредно притеснен, тъй като и банката, отпускаща заема за довършване на строежа срещу ипотека и застрахователя ще му създадат проблем с плащанията. Ние сме далеч от тяхното мислене. Направи ми впечатление организацията на труда и работата при изпълнението на един обект. Но да се върнем на темата - покрива е най-важния елемент от къщата и неин символ. Той е една от най-обширните теми в строителството, защото изисква много детайли и компоненти. Дори и крайният клиент, който иска да си построи къща трябва да е поне малко запознат с основни неща, които трябва да изисква от проектанта. Имам въпроси: Скатните покриви обикновено са на дървена, метална или стоманобетонова конструкция, като всеки от тях трябва да има топлоизолация. Редно ли е да се слагат пенополистирени, EPS и XPS между ребрата на покривната конструкция, или задължително трябва да бъде стъклена вата или каменна вата и друг тип продукти?  
Зависи от конструкцията на покрива. Ако е дървена или стоманена, говорим за носеща конструкция, добре е да бъдат негорими материали от типа на минералните вати. Тези два типа конструкции от гледна точка на пожароопасност са горими, или по-точно дървесината като горима и стоманата, която в условията на повишена температура много бързо губи качествата си, а от там и носимоспособността си. Идеалния, вариант е да се работи поне с негорим топлоизолационен материал. Що се касае до стоманобетоновите покриви, там може да се сложи и EPS, и XPS и всички възможни варианти. При тях не се притесняваме, че в топлоизолационния слой се образува конденз, който няма да има накъде да се изпари. Там има една добра проветряемост, така че всичко, което е кондензирало му се създават перфектни условия да се изпари. Така че това са добрите практики в света, и у нас разбира се, за дървени и стоманени конструкции се избира негорима топлоизолация - минерални вати. В случаите, когато имаме носеща стоманобетонова конструкция (скатен покрив), може да използваме всички ефективни топлоизолационни материали - неорганични от типа на полиуретани, пенополистироли - двата типа, както и минерални вати.

Има още един въпрос, който е дискусионен: трябва ли да има парозащитно покритие непосредствено под покривното покритие, където има хидроизолационни слоеве.
В случаите, когато в помещенията отдолу относителната влажност е над 60 %, е наложително да имаме бариера, известна като пароизолация, която във варианта на плоските покриви може да бъде изпълнена и от битумни мушами, и с мазана изолация. При скатните покриви относителната влажност на въздуха под покрива не трябва да  е над 75%. Искам да повторя, че при скатните покриви въпроса с тяхното пародрениране е много по-лесен от гледна точка на тази непрекъсната инфилтрация, която имат елементите на покрива (говоря за топлоизолацията), предвид контакта с външния въздух. Там няма условия за затваряне на водни пари, както при топлия плосък покрив, или невентилируемия покрив, под който се живее, така че да се притесняваме и да търсим начин чрез паровентилационни системи да извеждаме водните пари от покрива.

Какво се получава, когато скатните покриви нямат вентилиране - не е предвидено в проекта и не е изпълнено?
Аз бих казал, че скатните покриви с равен таван, масовия случай за по-малките градчета и села, са с дървена носеща конструкция. Повече от половината сграден фонд на държавата е такъв, дори голяма част от кооперациите в София, построени преди Втората световна война, са с такава конструкция. Там действително има един затворен обем и всеки би се заблудил, ако мисли, че това затворено пространство, макар и задушно и миришещо на мухъл, е невентилируемо. Всеки малко по-сериозен вятър продухва. Там няма уплътнения, които да херметизират подпокривните пространства. В този смисъл, да се прави някаква специална паровентилация при условие, че в покрива има отвори е излишно.

А при новите покриви, които са с битумни шиндли?
За новите покриви нещата стоят по друг начин, тъй като при тях просто няма неизползваеми подпокривни пространства. Всичко е жилищни обеми. Когато разсъждаваме за битумните керемиди и разположения под тях топлоизолационен слой пак не може да се твърди, че имаме някаква херметизация, защото над топлоизолационния слой (да кажем - пенополистирол или плочи от минерална вата), се намира дъсчена обшивка, върху дъсчената обшивка имаме някаква подкеремидна мушама и след това са битумните керемиди. Това пространство между дъсчената обшивка и топлоизолационния слой е вентилируемо по принцип. За скатните покриви, като цяло, не трябва да има никакво притеснение в този смисъл. Единствения от видовете покриви, при които трябва да се притесняваме, са плоските. При тях дори и при положена пароизолация прониква влага в топлоизолацията, тя е затворена отгоре херметично с хидроизолацията и през летния сезон от един грам вода се получава литър и половина водна пара. Оттам при температура 40 оС имаме страхотно парциално налягане и се образуват балони.

В последните години за строителството на нови жилища, според мен беше сбъркана наредбата, при която се дава изискване само на кота корниз и тази грешка роди една нова архитектура в България - покривната архитектура. Три-четири жилищни етажа са в подпокривните пространства. Комбинирани с множество открити тераски и капандури, арки и какви ли не абсурдни детайли. Освен че такъв покрив е грозен, е трудно и да се изпълни качествено. Точно там се появиха и много технически проблеми. Самата покривна повърхност има много чупки и ръбове, заради капандури, комини, плоски елементи и силно наклонени скатове. Какво става на един покрив с много голям наклон, по който водата се стича бързо по ръбове и барбакани, влива се в тераси и капандури, и после в много малки улуци и водостоци, свършващи донякъде, които при проливен дъжд не могат да отведат водата и като трамплин я изхвърлят почти на средата на улицата. Това е проблем за живеещите под тези пространства. Не искам да коментирам кой е виновен за това, защото всеки си гледа интереса - строителите искаха да продадат максимум площ от това, което са застроили, а архитектите се мъчеха да проектират тези безумия и никой не каза на законотворците, че всичко това е зле за българската архитектура. Но да се върнем на темата. Как се решават постфактум проблемите на обитателите на тези пространства?
Миналото лято правих много експертизи точно по тези въпроси - на скатни покриви със страхотни проблеми при условие, че хората вече са се нанесли и са направили големи разходи, за да обзаведат своите жилища. Още в проекта са заложени грешките - малки външни улуци, седящи улуци без добри наклони към водоприемниците, външно водоотвеждане без отоплителна инсталация. Водата, след много чупки в скатния покрив, се води по една сложна каскада със скок-водопад към друго ниво, където започва да облива и зоната, където излизат табакерите, те от своя страна не са уплътнени добре и разчитат само на една ламаринена обшивка и в тази зона веднага започва да тече. Където има седящи улуци и недобре оформени наклони се образува езеро, което пак поради това, че при битумните керемиди не може да се получи абсолютна водоплътност, тече в областта на стрехите. В много случаи, при изпълнението на този тип апартаменти, има вписани открити малки тераси, при които през зимата силно начупените покриви допускат образуването на т.нар. снежни торби и ледени тапи. Особено при изложенията на север, северозапад и дори запад през деня се топи снега, водата се събира в улучната система, във водоприемниците има ледени тапи и те вече започват да деформират улуците. При по-интензивно затопляне стават легени и тази вода влиза в жилищата. Това не е изолиран случай, а масова практика, като отново искам да обърна внимание, че още в проектите всичко това, за което говорим не е изяснено и е оставено на майсторите да се ориентират и да решават на място. От Независимия надзор казват - как да контролираме, като в проекта не е изяснено, а и ние от покриви нищо не разбираме. Спомням си в “Младост” един блок, и то доста голям, на последния етаж скъпо обзаведен апартамент беше компрометиран в дните на проливните дъждове през юли и август. Беше направо трагедия за хората, които са пръснали хиляди левове, и това още първите три месеца след като са се настанили. В резюме - при разработване на скатни покриви с тази сложна конфигурация от многоетажни мансарди, на хидроизолационната система трябва да се погледне изключително сериозно и да не се допуска тези въпроси да бъдат постфактум.

Излиза, че за обитателите на такива апартаменти, единственият изход е да преработят покрива и да го направят перфектен като изпълнение, за да са сигурни.
Да. Налага се един кардинален ремонт. В много случаи обаче, особено при стоманобетонови носещи конструкции, това се оказва не невъзможно, но много трудно, със сериозни капиталовложения. Това би трябвало да се прави от инвеститора, а не от собственика. Обикновено обаче топката остава в собственика.

Плоските покриви също имат своите проблеми - изпълнение, наклони, отводняване. Напоследък са предпочитани и не се повтарят безумията от първите десет години на бума на строителството, когато действаха старите наредби за проектиране.
Наистина напоследък се проектират много плоски покриви. Това, което прави впечатление е, че техните хидроизолационни системи се базират както на битумно-полимерни мушами, така и на полимерни фолиа от типа на ЕПДМ или ТПО фолиата, които са на база ПОЛИОЛИФИНИ. При тях определено се допускат по-малко грешки. Когато говорим за плоски покриви, искам да кажа повече за тяхната хидроизолация, като визирам съществуващите плоски покриви. Огромна част от сградите, построени през последните 40 години: жилищни, обществени, промишлени, са предимно с плоски покриви. Това е някъде от порядъка на 40 мил. кв. м. жилищни сгради и промишлени сгради - 80 мил. кв. м. Немалка част от тези покриви са в лошо състояние поради липса на средства или незаинтересованост от страна на собствениците. Предстои сериозно саниране на този вид покриви. Добре е да се изготви проект, обръщам специално внимание, за да не повторим отново грешките от началото на 90-те години. Да дойде строителната фирма, да си даде цената, другият да даде по-малка, това се предпочита,  качва се да работи на покрива и никой не знае какво въобще се прави. Взима парите, а на хората пак им тече. При изпълнение на ремонтни работи на плоски покриви и предимно на битумни мушами е възможно ремонтните работи да са с битумни хидроизолационни мембрани, обикновено еднослойни с минерална или без минерална посипка. Вторият вариант е на база мазани изолации, за които говорихме миналия път, от типа на битумно-полимерни пасти. Възможно е да се изпълнят ремонтните работи и с битумни изолации и с фолиа от  ЕПДМ или ТПО мембрани. Преди 7-8 години по наш проект беше направен ремонт на 58 000 кв. м. на базата на “Булгарплод” в кв. “Слатина” с изкуствен каучук. Ремонтът беше извършен през декември, януари и февруари, защото изолацията е механично захваната за основата с допълнителна топлоизолация от минерална вата. Този покрив вече осма година няма никакви проблеми.
С такива полимерни фолиа са направени ремонти на много съществуващи покриви, както и много нови - всички магазини “Била”, “Метро”, “Хит”, сега новостроящите се на фирма “Кауфленд”. Това са комплексно разработени фирмени системи. Всичко в тази хидроизолационна система е фиксирано, не можеш да направиш грешка, а и фирмите имат супервайзери, които за всеки голям обект контролират по няколко пъти своите апликатори. И отново, в резюме - при всички ремонтни работи на плоски покриви, както и при изпълнението на нови, контролът на базата на изготвен проект е гаранция за надеждност и дълготрайност на хидроизолацията, когато говорим за контрола от компетентни специалисти.

При изпълнение на кои детайли при плоските покриви трябва да се страхуваме от най-голям риск?
Дефектите най-често се появявант в зоните на водоприемниците, било то вътрешни или барбакани, в контактната зона покрив-борд, и в зоната на дилатационните фуги при по-големи сгради. В някои промишлени сгради с горно осветление, решено с табакери, и в зоната на табакерите. Мазаните изолации в това отношение са по-дуракоустойчиви и могат да се изпълняват от неквалифицирани кадри с по-малко грешки при изпълнението, като грешките са единични. Така или иначе, тези неща трябва да бъдат контролирани от независимия надзор.

Стари панелни сгради с плоски покриви се нуждаят през определен период от ремонт. Обикновено това се възлага на неквалифицирани “майстори”, предлагащи “най-изгодната цена”. Те обикновено свалят насипания върху изолацията чакъл и го изхвърлят.

Този 4-5 сантиметров слой чакъл с фракция 5 до 30 мм, в повечето от съществуващите сгради изпълнява функцията на тежка защита, т. е. предпазва хидроизолацията от засмукване от вятъра, но 95 % от неговата функция е защита на хидроизолацията от директното слънчево греене и стареене, вследствие на ултравиолетовите лъчи. Груба грешка е да се сваля този предпазен баластов слой на покрива, който увеличава дълготрайността на хидроизолацията. Той я предпазва от прегряване през летния сезон. Температурните разлики при хидроизолациите на покриви, които нямат такава защита варират от 55 oС през деня до 15 oС през нощта. Това топлинно натоварване води до деформации и до “умора” на материала. При защитена хидроизолация диапазона е 20 oС, тъй като това е акумулирана топлина. Това е много малък температурен диапазон, който автоматично забавя процесите на стареене. Този слой е бариера за ултравиолетовото лъчение. Не трябва да се изхвърля този материал.

Има и грешки при проектирането, има и перфектни проекти, детайли и изпълнения, на нашия пазар има качествени материали, но най-важния проблем е майстора, тоест фирмата, която ще изпълни покрива. Как препоръчвате да се ориентират бъдещите инвеститори на къщи при ново строителство, за да са сигурни, че покрива им ще бъде изпълнен професионално?
Вярно е, че материалите може да са с много добро качество, и проекта да е добре разработен, но в края на краищата всичко се свежда до качеството на изпълнението. Като имам поглед върху фирмите в цяла България, във всички региони вече има специализирани фирми, които изпълняват качествена хидроизолация. В София те са не по-малко от 10-15 фирми, могат да разработят в работна фаза проект за хидроизолационна система на база на техни материали, като дават добро качество, дори и без да бъдат контролирани. Това се отнася и за Пловдив, където фирмите са също не по-малко от 10, за Бургас, Варна, Русе и Плевен, т.е. такива фирми има. Аз съветвам инвеститорите и големите строителни компании да се обръщат към фирми с репутация.

Сертифицирането на фирмите по ISO гаранция ли е, че работят добре?
Да, гаранция е!

Колко години е гаранцията при изпълнение на един покрив?
Добрата гаранция е между 5 и 10 години, като много от фирмите дават максимума. Държа да отбележа, че след изтичането на този срок не значи, че покривът веднага трябва да се ремонтира. По време на гаранцията изпълнителят на хидроизолацията поема разходите по отстраняване на всички дефекти, появили се през гаранционния период. При добър материал и качествено изпълнение експлоатационният период е много по-голям от гаранционния.

Благодаря за интересния и полезен разговор!  

Интервюто взе инж. Дияна Кинова  

 

Автор: Проф. д-р инж. ДИМИТЪР НАЗЪРСКИ

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори