Търси

Отводняване на покривите

Независимо дали покривите са скатни или хоризонтални (неправилно наричани плоски), дъждът и стопеният сняг трябва да бъдат отведени до терена, в уличната канализация, в специални резервоари.

Отводняване на покривите

Отводняване на покривите Автор / Източник: Още за къщата

Независимо дали покривите са скатни или хоризонтални (неправилно наричани плоски), дъждът и стопеният сняг трябва да бъдат отведени до терена, в уличната канализация, в специални резервоари. Всяка цивилизация освен нашата се слави с добро решение на проблема. Културни са епохите, които са събирали дъждовната вода, за да я използват в сухия сезон – българската цивилизация не е от този тип.

Проблемът с водата от покрива днес не се решава от архитектите – те мислят и чертаят сградите си без олуците и водосточните тръби. Като видят импровизациите на строителите, си скубят косите и... пак не решават проблема в следващия проект. Виждал съм стотици сгради, чието отводняване е разказало играта на иначе нелоши фасади.

Главната причина е, че отводняването не може да се реши добре, лесно и стереотипно, а при определени архитектурни концепции това е направо невъзможно. Доминиращата архитектурна концепция днес е възможностите на парцела да се използват с оглед на максимална застроена квадратура – дори не като максимален обем, а площ – защото сградите се продават на квадратен метър – доста тъпо, но факт. В преуплътнените неправилни и сложни форми се крият капани, които могат да бъдат избегнати примерно с ограничаване на алчността. Тя обаче е движещата сила на консуматорските общества. Общият стремеж (на собствениците и архитектите) към хищническо, но едновременно “раздвижено и разчупено” третиране на обемите води до наличните резултати.

Отводняването на високите сгради (и скатните, и “плоските”) трябва по принцип да бъде скрито, а на ниските (до две-три надземни нива) – открито или никакво. Тоест – при ниските водата да тече равномерно от стрехите направо на терена – така както е правено хилядолетия с огромен успех. За целта на терена трябва да има басейни, канавки и вади, решетки и водосборници – цялата тенекеджийска украса трябва да се свали от покрива и да се реши на терена – добре обмислена от архитекта и геодезиста – това е дълбокият смисъл на вертикалната планировка. В селския бит самите стопани се грижат “олуците” по терена околовръст жилищните и стопанските сгради да не обрасват и водата правилно да се оттича в деретата – все пак по-лесно това се прави с мотика, отколкото с тесла и мистрия на покрива, за да се чистят и ремонтират навреме олуците.
Както казваше Васисуалий Лоханкин - в това се състои цялата шаячна истина. Естествено, хората които продават и монтират олуци и водосточни тръби, няма да са съгласни – тях ли да жалим?

Отказът от водосточни тръби в еднофамилното жилище трябва да бъде императив – и да го решават архитектите. Много често вилните сгради държат сметка повече за престижа на собственика, отколкото на икономията и удобството. Точно затова намесата на нерешеното отводняване в образа на престижно жилище е катастрофа. Повечето от стопаните не я съзнават, защото са естетически неграмотни, а вече са лишени от инстинктите, управлявали хилядолетия вкуса на селянина.

Когато ниските сгради имат скатни покриви, отводняването им е лесно – имаме готово историческо решение, но трябва всички функции по терена да бъдат решени така, че никому да не вали във врата и да не се мокрят стените. Стрехите трябва да са по-широчки, а сградите – възможно ниски. Изключено е да има непокрити тераси и балкони – традиционната архитектура е добра не само защото е стара, конструктивна или добре пропорционирана – тя е смислена! Новите сгради могат да се придържат или не към традицията, но е задължително да се съобразяват със здравия смисъл, а той казва – не оставяй дъждът да вали там, където сядаш, не настилай с плочи и цимент там, където се лее или пръска вода, не оставяй снега да допира стените, не оставяй видими тръби и олуци, покривай с широк навес всички места, които трябва да останат сухи, задължително прави корнизи на подпрозоречните парапети, а ако правиш витрини – още по-широки откапници, мисли, ако не за вечността, поне до следващата пролет. Колко просто! Архитектите обаче, а още повече инвеститорите, не искат да бъдат прости – предпочитат да бъдат глупави.

Жилищната сграда с хоризонтални покриви имат същите проблеми както високите сгради със стрехи, където стрехите, дори да ги има, нищо не пазят. А сграда с хоризонтални покриви и допълнителни стрехи околовръст – с наклон или без - е нещо изключително тъпо. Райт е единственият архитект, чиито (почти хоризонтални) покриви имат огромни стрехи с добро отводняване, които са потресаващо красиви. Защо не следваме Райт, а масовият вкус, е отделен въпрос. В България единственият архитект, който съчетаваше удачно дълги, сравнително стръмни скатове по периферията и хоризонтални покриви в средата на широкоплощни сгради, беше Стефка Георгиева – виж нейния правителствен хотел в Бояна. При него скрити олуци поемат водата зад вътрешния ръб на външния надзид и водата от скатовете се отвежда на малки порции като при хоризонтален покрив, а стрехите са оставени да се изливат директно на терена.

Покривите със стрехи и олуци са уязвими естетически поради дългия път на водата. Тя трябва да се отведе от водосборните казанчета в края на стрехите обратно към фасадата и ако има еркери – още веднъж от края на еркерите – към партерната фасада. Едва там да се заусти вертикално или да се излее на терена. Най-често се получава потресаващо грозно. Независимо дали преходите се правят с криви кюнци или с прави, под ъгъл 45 градуса – присъствието им обикновено е напълно чуждо на архитектурната идея. Ако тръбите се оставят лъскави, те крещят и привличат вниманието към елемент несъществен или вреден за композицията. Ако се боядисат в общите тонове на фасадата, водосточните тръби конкурират конструктивните елементи. Особено ако конструкцията включва паянти или подкоси – сеченията на носещите елементи и водосточните тръби са много близки или досущ еднакви. Това особено ясно се вижда при отводнявания на покривите от типа “Мархи” – една емблематично нерешена покривна конструкция в България. Там водосточната тръба изглежда като пети елемент на прътовия капител. Подобно объркване се среща и при скъпи вили, решили да използват в образа конструкцията на покриви и навеси.

Сравнително рядко в България се употребяват барбакани – специални оформени чучури, от които водата на покрива се излива направо към специално обработен терен или в подходящо разположени “чаши” от стоманобетон, със или без мъшасали обли камъни, обливани обилно при дъжд. По замисъл барабаканите би трябвало да са нещо много красиво – особено при ниски скатни покриви. Българската архитектура никога не ги прие като достоен вариант на отводняването с водосточни тръби. Особено напредна в използването и третирането на барбаканите известният архитект Живко Желев.

Изобретяването и поевтиняването на ламарината навреди изключително много на архитектурата. За особено престижни сгради, каквито са били султанските куполни джамии, оловният лист (който всъщност е първата ламарина) е бил пестеливо разходван по криви повърхнини. Цялата останала архитектура е разчитала на стрехите – дори Рилският манастир не е имал олуци и водосточни тръби - слава Богу!

За модерната архитектура, която все пак използва скатни покриви за престижни сгради (каквато например е Народната банка на Цолов и Василсов) скритият седящ олук е задължителен. След като водосточната тръба бъде разумно скрита зад фасадата, тя става източник на нови бели. Не че откритите тръби не замръзват и не се късат, ако са запушени, но при скритите водостоци повредите са изключително трудни за оправяне. Топлият влажен въздух от помещенията кондензира по повърхността на тръбите (дори ако са зазидани на недостъпни за оглед и ремонт места) и предизвиква ръжди, мокри петна, падащи мазилки.

Когато водосточната тръба е от външната страна на фасадата и е покрита с мазилка или облицовка, в лош час замръзва отвътре и заедно със самата тръба се пръсва мазилката или облицовката. Такива случаи имаше няколко в УАСГ в София – сграда в много отношения лош пример за всички инсталации. Там се пукат и текат както водостоците зад фасадната облицовка, така и в дълбочината на коридорите – където поне е достатъчно топло. Замръзващите стрехи и водостоци са толкова нерешим проблем, че подгряването с реотани, командвани с електроника, срещу замръзване и мокрене на слабите участъци не изглежда скъпо решение в сравнение с възможните поразии. Една екзотична идея от времето на ранния модернизъм беше вътрешните водостоци и водосборници да се подгряват от топлите газове на вентилацията на канализацията, която така и така се извежда на покрива – решение прекалено сложно, за да бъде добро. Във всеки случай да се измазва или затваря с облицовка водосточна тръба е лоша идея. Много по-правилно е водостоците да бъдат поставени в специални ниши към коридорите или клозетите на сградите и да бъдат закрити с монтажни щитове. Топло- и хидроизолацията на водосточните тръби срещу замръзване и конденз е задължително.

Как Европа решава проблемите на отводняването? По две линии. Първата и по-важната е, че архитектурата на Европа е консервативна. Екзотиката, която публикуват архитектурните списания, е нищожен дял от строителството. Чупките, капандурите и уламите по покривите, еркерните фасади, “артистичните” хрумвания, които биха накарали водосточните тръби да чупят и лъкатушат, да се изливат една в друга и попътно да поемат отводняване от терасите, лоджиите и балконите, просто няма, не се налага да има. Вторият е прецизният, усъвършенстван детайл, изпълнен от хора, на които цял живот това им е работата – от това разбират и гарантират за качеството.

През старите кооперации на София през последното десетилетие мина вълна от ремонти на покривите, които за повечето сгради бяха първи след построяването им - много преди 9.09.1944 г. Пет години по-късно покривите и водостоците са в по-лошо състояние, отколкото бяха преди ремонтите. Моята кооперация не прави изключение.

В заключение твърдя, че придържането към традицията, консервативното отношение към архитектурната форма имат смисъл само ако изпълнението постига същото ниво, същата дисциплина и отговорност, както в съответния исторически контекст. Ако това е невъзможно, от консерватизма няма много смисъл. Но винаги има смисъл формите и решенията да се опростяват в разумни граници.

Автор: aрх. Павел ПOПОВ

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори