Търси

Поява на лоши миризми в сгради

Лошите миризми, които се появяват в някои сгради, са много неприятно явление, последица от редица грешки, допуснати при проектиране, строителство, избор на материали и експлоатация.

Поява на лоши миризми в сгради

Поява на лоши миризми в сгради Автор / Източник: Д-р. инж. Иван Иванов

 

През над 25-годишната ми практика на проектант, доставчик и монтажник на ВиК оборудване и строителен надзор често се сблъсквам с проблема лоши миризми в сградата. 

Лошите миризми, които се появяват в някои сгради, са много неприятно явление, последица от редица грешки, допуснати при проектиране, строителство, избор на материали и експлоатация.

Причина за неприятни миризми е лошо работещо и/или неправилно свързано локално пречиствателно съоръжение за отпадъчни води.

Като правило всяко пречиствателно съоръжение близо до сграда трябва да има отдушник, изведен над покрива на сградата. За отдушник може да служи и сградната канализация, имаща отдушник над покрива, когато е изпълнена така, че да позволява вентилиране и на пречиствателното съоръжение, но само при монтирани качествени сифони с достатъчно дълбок воден затвор.

Миризми при сградна канализационна помпена станция

 

Често новите сгради имат вкопана част под нивото на уличната канализация и се налага препомпване на отпадни води от тези вкопани помещения.

Опитът показва, че ако резервоарът на помпената станция не е направен плътно затваряем, с отдушник, който да се изведе над покрива – възникват миризми.

Почти невъзможна мисия се оказа уплътняването на бетонов резервоар за помпена станция – много трудно е уплътняването на капака за ревизия и отворите, през които преминават тръби и кабели. Затова настоятелно съветвам в този бетонов резервоар да се монтира пластмасов контейнер с херметичен капак и щуцери и помпите да бъдат монтирани в него.

След това е възможно пластмасовият резервоар да се бетонира отвън или да се анкерира срещу изплуване/разместване. Така херметическият резервоар, свързан с отдушник над покрива, ще гарантира липсата на миризми.

 

Миризми при мазнинозадържател

 

При обществени сгради, при наличие на кухня от ресторант и други подобни се изисква монтиране на мазнинозадържател, който да гарантира, че в канализацията няма да постъпва наднормено количество мазнини.

Мазнинозадържателите са 2 типа:

lза монтиране под мивка вътре в помещенията;

lза монтиране извън сградата.

 

Мазнинозадържателите за монтаж под мивка са по-малки по размер, но проблемът възниква, когато се почистват събраните мазнини – при отваряне на съда на мазнинозадържателя излиза много лоша миризма. Като цяло няма действаща система, при която организирано някой да извършва услугата – почистване на малки мазнинозадържатели. 

Проблем е и че няма къде да се изхвърлят отпадъците от мазнинозадържателите - не може в съдовете за битови отпадъци или пък да се изсипват залпово в канализацията. Големите фекални автоцистерни обикновено не са пригодени за изсмукване на малки обеми мазнинозадържатели, маркучите им са мръсни, нямат малки щуцери, влизащи в малките отвори на малките мазниноза-

държатели. Заради всички тези нерешени проблеми по-добре е да има един голям мазнинозадържател, отколкото няколко малки под мивките, но това е възможно само ако се прави още на етап проектиране и строителство. 

 

Миризми от лошо работещи локални пречиствателни съоръжения за отпадъчни води

 

Често поради липсата на улична канализация за битови отпадъчни води в района се налага монтаж и експлоатация на локално пречиствателно съоръжение.

Изборът на съоръжението е свързан основно с това къде ще се заустват пречистените отпадъчни води. 

Ако почвените условия позволяват – наличие на достатъчно свободна площ, ниско ниво на подпочвените води и пропусклива почва – едно добро решение е анаеробното съоръжение (септична яма), в което отпадните води се утаяват, задържат се неразтворените вещества и мазнини и в него в анаеробни условия се разграждат утайките. Утаената вода след септичната яма може да се допречисти в т.нар. почвен биофилтър, при което в дренажна система водата се разпределя на голяма площ и движейки се надолу (попивайки), разтворените органични вещества в отпадната вода се усвояват от микроорганизми, намиращи се в почвата, и така водата се пречиства, преди да е достигнала подпочвените води и не ги замърсява.

Ако почвата е с недостатъчна водопропускливост и зърнометричен състав 0, се прави изкуствен почвен биофилтър, като в определен обем от двора се правят 2 дренажа на известна височина един над друг, като утаената вода се подава в горния дренаж и движейки се през почвата надолу, докато достигне до долния дренаж, се пречиства от намиращите се там микроорганизми. Събраната в долния дренаж вода е вече пречистена и може да се заусти в повърхностен водоприемник или в попивен кладенец.

Оразмеряването на почвения биофилтър би трябвало да стане от специалист, който да отчете конкретните почвени и хидрогеоложки условия на място.

Една перспективна разновидност на пречиствателно съоръжение с почвен биофилтър е т.нар. влажна зона, при която се засаждат определени растения – тип блатна тръстика, в корените на която се развиват микроорганизми, пречистващи водата, и при получената симбиоза на жизнедеятелността на микроорганизмите в почвата и на растенията се постига по-добър краен ефект на пречистване на отпадъчната вода.

Принципно лоши миризми се образуват само при наличие на безкислородни, аеробни процеси при обработката на отпадъчните води. Затова е важно осигуряването на достатъчно вентилиране на септичната яма над покрива на сградата, както и поддържането на преобладаващо развитие в нея на микроорганизми, неотделящи лоши миризми (контрол и под-

държане на рН >7).

Би могло да се подобри работата на анаеробните съоръжения с добавяне на химикали и сухи бактерии, но основното са правилният избор на подходящо съоръжение за конкретния случай, компетентният монтаж и обслужване. 

По правило септичната яма не осигурява биологично пречистване на отпадните води, а само утаяване на неразтворените вещества и минерализиране на утайките. Изливащата се в септичната яма вода често мирише лошо, защото съдържа разлагащи се разтворени органични вещества.

За да се зауства водата в почвата или в повърхностен водоприемник, трябва и биологично пречистване, при което неразтворените органични вещества се изяждат от микроорганизми и така се постига биологично пречистване.

Биологичното пречистване става в съоръжения, в които се осигуряват подходящи условия за живот на микроорганизми – осигурява им се храна чрез постъпващата отпадъчна вода, кислород – чрез аериране от въздуха и достатъчно време, през което микроорганизмите да изядат разтворените органични вещества от отпадъчната вода и така да я пречистят. За интензивността на пречиствателния процес е важно количеството на микроорганизмите, за да могат да усвоят всички резтворени органични вещества; подходяща температура за развитието им; достатъчно кислород; липса на отрови за тях – например химикали, нефтопродукти, дезинфекционни вещества и др.; благоприятно съотношение на хранителни вещества  и микроелементи – азот и фосфор.

Едно правилно работещо съоръжение за биологично пречистване не трябва да мирише. Миризми се образуват само при безкислородни процеси, които не трябва да се допускат.

Има основно 2 типа пречиствателни съоръжения:  работещи с „плаваща биомаса” – т.нар. биобасейн, и с фиксирана биомаса – т.нар. биофилтър.

При биобасейна микроорганизмите плуват във водата, хранят се с разтворените органични вещества и им се осигурява нужният кислород  чрез подаване на въздух под вода с компресори.

При биофилтрите микроорганизмите живеят полепнали по филтърен пълнеж с голяма специфична повърхност над водата и пълнежът, по който са полепнали микроорганизмите, се облива с отпадъчна вода, а микроорганизмите дишат кислород от въздуха и се хранят с органични вещества от обливащата ги вода.

Процесите на биологично пречистване се осъществяват в различни инженерни конструкции и би трябвало изборът на най-подходящото съоръжение за конкретния случай да стане от независим специалист – несвързан пряко с търговците, които ги предлагат, за да може да посъветва безпристрастно собственика кое би било най-подходящо за неговия конкретен случай със съответните плюсове и минуси.

 

Относно законността на монтажа на локални пречиствателни съоръжения и заустването на пречистените отпадни води

 

Като цяло с последните изменения на Закона за водите ДВ, бр. 61 от 6 август 2010 година – „Не се изисква разрешително за ползване на воден обект по ал. 1, т. 3 в случаите на: 

2. Обекти, формиращи битово-фекални отпадъчни води в границите на населените места и селищните образувания без изградена канализационна система; за тези обекти се прилагат разпоредбите на ЗУТ. Като правило по ЗУТ масово строителните разрешения се издават за заустване на отпадъчните води в „изгребна яма”, като трябва от нея да се извозват с автоцистерна и изпращат за пречистване в градска пречиствателна станция.

Тук между двата закона остава известна неяснота и възможност за различно тълкуване по места. При заустване на пречистени отпадъчни води в подземни водоносни хоризонти или в повърхностни водоизточници – реки и дерета, или в дъждовни канализации, които пък са заустени в реки и дерета, пречистените отпадни води трябва да отговарят на определени качествени показатели и да се извършва „собствен мониторинг” на качеството и количеството на пречистените отпадъчни води, да се експлоатира и поддържа пречиствателното съоръжение, за да дава нужния ефект на пречистване.

 

 

 

Автор: Д-р. инж. Иван Иванов

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори