Търси

Лошата изолация на подземната част на сградата я компрометир

Изолирането на подземната част на сградите е може би най-съществената и отговорна част, която след построяването не се вижда, но при лошо изпълнение може тотално да компрометира цялата сграда.

 сп. “Още за къщата”

сп. “Още за къщата” Автор / Източник: сп. “Още за къщата”

Интервю с проф. д-р инж. ДИМИТЪР НАЗЪРСКИ
Ръководител катедра “Строителни материали и изолации” - УАСГ, София
зам. председател на БАИС

Една от темите на настоящия брой на “Още за Къщата” е изолирането на подземната част на сградите. Това е може би най-съществената и отговорна част от сградите, която след построяването не се вижда, но при лошо изпълнение може тотално да компрометира цялата сграда. Какво трябва да знаем за хидро и топлоизолирането на основите на къщите?
При изолирането на подземните части на сгради основният въпрос, който стои още във фазата на проектирането, е къде да бъдат ситуирани изолационните системи - от вътрешната или от външната страна. Въз основа на това хидроизолационните системи най-общо могат да се класифицират като външни откъм страната на почвените води, и вътрешни, когато почвените води вече са преминали през конструкцията на сградата, на стените, на подовата конструкция, на фундамента и след това срещат изолационната бариера. По-надеждната изолация от гледна точка на експлоатационната ґ функция е изолацията, изпълнена отвън. Много по-рядко, примерно при ремонтни работи, се отива към хидроизолиране от вътрешната страна. Сега можем да разгледаме по-детайлно какво представляват като материали и системи външните и вътрешните хидроизолации, за да може да се разберат техните предимства и недостатъци.

Ще говорим подробно и за двата начина на хидроизолиране. Преди това искам да ви попитам в кои случаи се налага освен хидроизолацията, допълнително да се направи и дренажна система. Препоръчително ли е при сгради, които теоретически нямат проблеми, като презастраховка да се изгради и дренажна система.
Дренажна система се налага, когато нивото на почвените води е над основната фуга на фундаментите, когато подземната част на сградата в експлоатационни условия ще бъде атакувана от тези почвени води. При липса на такива води, е абсолютно самоцелно да се изгражда дренажна система. Когато нивото на високите почвени води е на разстояние 50 см под основната фуга на фундаментите, такава дренажна система не се налага. Тук обръщам внимание, че когато се изкопае строителната яма и няма почвени води, дори и в условията на високи почвени води както е през април и май, трябва да се изпълнява хидроизолация поне по стените, защото не трябва да забравяме, че в почвата, поне в еднометровия слой, а понякога и в двуметровия слой ( както стана миналата 2005 година) се инфилтрират огромно количество атмосферни води. Тези атмосферни води не са напорни, но действат вече като почвени води и създават проблеми от две посоки: Първо те могат да проникнат през неизолираните стени (най често бетонни, да не говорим и за каменна зидария). Тази оводнена почва има по-голяма топлопоглъщаща способност, при което през летния и зимния сезони вътре в помещенията се появява конденз. При липса на почвени води хидроизолацията, макар и лек тип, за който ще говоря след малко, е задължителна.

Сега вече можем да разгледаме поотделно хидроизолационните системи, разположени от външната и от вътрешната страна на стените и фундаментната плоча, като подчертаем техните предимства и недостатъци. 
Външните хидроизолационни системи могат да се изпълняват на базата на битумни хидроизолационни мушами. В зависимост от дълбочината на заложението на сградата те могат да бъдат еднослойни - при не повече от 3-4 м дълбочина; двуслойни - при 5-6 м; и трислойни - когато слизаме под депресионната крива, т.е. когато твърдо сме в зоната под ниво високи почвени води. За това ниво се ориентираме от хидрогеоложкия доклад. При изпълнението на изолации от битумни хидроизолационни мушами се постига доста добра надеждност. От 50 см над нивото на високите почвени води вече може да поставим еднослойна изолация, само за инфилтрирани атмосферни води. Повече не е необходимо. Най-големите проблеми при този тип изолации е в зоната на така наречените температурни или дилатационни фуги. Те започват от фундамента, излизат в горната част и ширината им е  между 5 и 10 см. Задължително този детайл трябва да бъде даден в работна фаза на проекта, или ако не е даден, то фирмата изпълнител задължително трябва да го разработи в конкретния случай. Този детайл трябва да бъде изпълняван както по хоризонталната част - фундаментната плоча, така и по стените, защото има много случаи, когато изолират фундаментната плоча, а забравят фугата по стените. В този случай все едно нищо не е направено. По този повод обръщам внимание също и на специалните детайли в зоната на преминаване на тръби, кабели и други. В много случаи този въпрос се подценява и пропуска, а това са едни потенциални пробойни в хидроизолацията. Ако се пропуснат, дори много добре да сме изолирали всичко останало в сутеренната част на сградата, води до цялостно влошаване на хидроизолацията на сутеренните части.

Има ли други изолационни системи, които надеждно могат да решат този проблем?
Друг възможен вариант е да се работи и с полимерни фолиа от типа на TPO мембраните, на ЕPDM фолиата, и на РVС фолиата. Само ЕPDM мембраните изолациите са еднослойни и трябва да бъдат залепени към стените с фирмени лепила. Що се касае за ТPО мембраните, както знаете, те не могат да се залепват, това се отнася и за РVС мембраните. Те биват захващани за стените механично, и тук вече е големият проблем - при слягането на насипа, който се прави, това автоматично спомага за натоварване на хлъзгане и изолацията в зоната на тези механични захващания, които са по-малко деформируеми, се разкъсва; или от слягане по време на експлоатацията се разкъса в зоната на захващането, това е фатално. Имам няколко такива случая, вследствие на което подземните помещения бяха тотално потопени. Искам да обърна внимание на един нов тип изолации, които все още не са много широко използвани, но вече у нас има такава практика. Това са изделия на база на бентонитова глина, специално обработена с хидрофилни вещества.

Доколкото знам, фирма “ЕСХА” направиха такава изолация на една от сградите в Бизнес парк София.
Да, фирмите “ЕСХА”, “Хидромат”, “Гимекспорт” внасят и работят с тази система, даже вече има и българско производство.
При този вариант се разчита на следното: Бентонитовата глина, която представлява гранули с диаметър на зърното по-малко от 1/10 от микрона, е обработена с вещества, които са силно хидрофилни, когато контактува с вода, абсорбира огромно количество вода и образува гел. Този гел е абсолютно водонепропусклив и образува хидроизолационна бариера. Когато се прави хидроизолация на подземната част на сграда, тези рогозки се заковават с пирони по кофража на стените. Двадесет и четири  часа след оводняване се образува гел, които абсолютно хидроизолира. Тази хидроизолация се изпълнява много просто, по дъното се пуска това платно, след това по стените, застъпва се около 50 см по дъно и по стена в зоната на холкера и се получава една супернадеждна хидроизолация. Така е изолирана и сградата на ул. “Опълченска” и “Ал.Стамболийски”.

Всички знаем в продължение на колко години зееше тази пълна с вода дупка и никой не предприе нищо дори още преди 1990г. Нищо за продължаване на строителните работи по този обект.
При този вариант на хидроизолиране обаче искам да обърна специално внимание, че е задължително бетона на стените и на дъното да е добро качество, за да няма възможност поне в първите 10 часа, когато още не се е образувал добър гел при наличие на деструктуриран бетон да се получи пробойна, суфозия и извличане на бентонита. В този случай хидроизолацията се дискредитира. Това е проблем на строителите. Затова производителите, за да предотвратят този инкубационен период на образуването на гела в мембраните, още във фабриката оводняват бентонитовата глина, получава се паста, която нанасят през валци върху първия слой геотекстил, полага се второто платно геотекстил, прошива се и мембраната, е готова. Тя е с ширина от 1,5 до 5,4 м. Още щом се монтира мембраната можем да преустановим водочерпенето за понижаване на депресионната крива, защото тя действа автоматично като мембрана.

По-евтина ли е тази хидроизолационна система в сравнение с другите?
Категорично да! Тя е с перспектива и може да се използва спокойно. Преди повече от десет години се появи т. нар. изолационна мембрана “Дуалфил”. Представлява полиетиленово фолио, което фолио от едната страна е каширано с бентонитова глина. И при изпълнение на изолацията още в строителната яма заковаваме тази мембрана към кофража и бетонираме. И дори през перфорацията, ако навлезе вода в тази зона, моментално се образува гел, който не пропуска вода. Това е стара технология, която вече е модернизирана.

Следващата група изолационни системи са на база течни изолации. Те се полагат чрез мазане или пръскане.  Това са изолации от полимерни състави, предимно полиуретани, които образуват перфектен изолационен филм. При полиуретановите системи, както и при битумните изолацията, по дъното се нанася върху подложния бетон, който е с равна и гладка повърхност, като се заглажда с хеликоптер, след което по стените обикновено се изпръскват един или няколко слоя при предварително шпаклована повърхност. Другите видове мазани изолации са на базата на битумно полимерни и циментови състави.
Огромното предимство на течните изолации е по - лесното и надеждно решение на специфичните детайли: фуги и връзки с подземни комуникации. При тези системи почти няма риск за некачествено изпълнение на детайла.

Кога ползваме вътрешни изолации?
Изолациите от вътрешната страна на сградите са по-трудните изолации, защото вътрешната страна на сградата, като се имат предвид подове, стени, имат по-сложна конфигурация, но възможностите от вътрешната страна са  същите - с  битумно-полимерни мушами, и полимерни ЕPDM фолиа, и то само такива, които могат да се залепват плътно, след това изолации на базата от мазан тип, предимно битумни емулсии, но и полимерни състави.
От вътрешната страна изолации на база битумни емулсии, поради по-малката им адхезия (свързване) с бетона не са толкова надеждни, колкото тези с полиуретан. Има вече изпълнени много такива хидроизолации от вътрешната страна, които са с много голяма надеждност. Полиуретанът има една адхезия с бетона не по-малко от 1,5 мРа, или 15 кg/cm2, което ще рече, че на м2 хидростатичния напор трябва да е 150 тона, за да се наруши адхезията. В общи линии при вътрешните изолации искам да обърна внимание на следното: когато работим с полимерни фолиа и мушами, тъй като там все пак лепилните състави и залепването не са както при полимерните състави, които имат добра адхезия, там обикновено трябва да се прави противонапорна конструкция - една допълнително изградена стена, която да не позволява отлепването на хидроизолацията. Заради това напоследък се предпочита работата с полимерни състави от вътрешната страна.  Това, което трябва да се знае при вътрешни изолации - ако приемем, че в периода на строителството е направено едно перфектно хидроизолиране, но е възможно при монтиране на различните инсталации електро, ОВ, и т.н. работникът да пробие там, за да си намери начин за закрепване, тогава се нарушава изолацията и започват проблеми. За вътрешните изолации не искам да пропусна и т.нар. импрегнационни състави, които са на базата на активен силициев двуокис и при бетонови стени и бетонови фундаментни плочи се разчита, че тези вещества, навлизайки в порите и капилярите на бетона, взаимодействат с калциевия хидроокис и образуват неразтворими във вода хидросиликати, които не позволяват инфилтрация.
Тези системи могат да се считат надеждни, ако не сме имали прекъсване на бетонирането или  са взимани специални мерки с уотърстоп ленти. При прекъсване на бетонирането и наличие на работни фуги тези материали не могат да гарантират 100 % надеждност. И още един момент има при тяхната работа - когато хората се занимават само с хидроизолации, те не разбират от конструкции, а една фундаментна плоча, включително и стените като конструкция на сградата, може да пукнатинообразува. Стоманобетонът поначало никой не е казал, че работи без пукнатини. Щом се образуват пукнатини, при наличие на импрегнационна хидроизолация тя вече не е бариера за водата. Търговците много добре си хвалят продукцията и аз не мога да кажа нищо лошо, но това предполага една специална технология за изпълнение на бетоновите работи при използването на тези изолационни системи.

Един практически въпрос - получих запитване по имейла от една госпожа - след наводненията основите на сградата са пострадали и пита какво постфактум може да се направи срещу проникването на влага в основата
Във всеки случай трябва да се направи изолация от вътрешната страна на стените по фасадата, които контактуват с терена, може да няма фундаментна плоча и това е най-вероятно. Това може да бъде изолация на базата на полиуретани, като специално по пода ако няма бетонна плоча трябва да се излее подложен бетон с дебелина 10-15 см. В контактната зона със стените трябва да се обработи с полиуретанов кит, но за цялата тази работа трябва да се направи проект. Без проект ако някой предложи на тази госпожа решение, след това тя ще има проблеми.

Предполагам, че конкретният случай трябва да бъде огледан.
Да, трябва да бъде огледан от специалисти, може да се обърнат и към Асоциацията, може и към вас, откъдето да бъде насочен към фирми, които се занимават с полиуретанови хидроизолации.

Въпреки че споменахме някои моменти, къде най-често се допускат грешки?
Това, на което искам да обърна внимание, е, че най-често грешки се допускат в проектите. Ще го кажа нарочно - архитектурната колегия е суперневежа в областта на подземните хидроизолации. И понеже те показват невежество и в  областта на топлоизолациите, искам да обърна внимание, че ние в Университета преподаваме топло и хидроизолации на строителните инженери, а архитектите са оставени на произвола на съдбата и аз затова не се учудвам, че те са много невежи в тази област. Още във фазата на проектирането трябва да се изяснят детайлите и след това фирмите-изпълнители в работна фаза да предложат само техните комплексни изолационни системи. Ако нещата не са изяснени за подземните части на сградите като изолационна система оттам нататък нищо не може да се очаква, защото на ръце се броят фирмите, които знаят за какво става въпрос в областта на подземните хидроизолации, а на 90 % от случаите тези, които изпълняват хидроизолациите на подземните части, не са специализирани фирми. Аз ходя ежедневно да правя експертизи на новопостроени сгради, току-що пуснати в експлоатация с наводнени сутеренни части. Дори не бих винил фирмите-изпълнители, защото те в края на краищата нямат проект  и импровизират. И все пак трябва да кажа съвсем отговорно, че за вялата подготовка на архитектите има вина Архитектурният факултет на УАСГ, който не предвижда в своите учебни програми изучаване на дисциплината “Строителни изолации” за архитектите, което според мен е по-необходимо, отколкото за инженерите. В крайна сметка те носят цялата отговорност за всяка една сграда, а изискванията ще стават все по-тежки.

При екстремни ситуации никой не е застрахован, че при една хидроизолирана къща няма да се получат течове. Изграждането на една дренажна система може би е вариант за застраховка от подобни случаи.
В случаи на прецеденти - повишаване нивото на почвените води или голямо количество инфилтрирани атмосферни води  в определени периоди, е правилно да се изпълни дренажна система, но тъй като ще се разкрие при нейното изпълнение околната повърхнина, т.е. стените, няма резон да не изпълним и една мазана или  дори една  еднослойна изолация от битумна мушама, или една лепена от полимерно фолио като ЕPDM, за да можем да имаме едновременно и хидроизолация, и дренаж, като вече сме сигурни, че абсолютно сме решили проблема в екстремни ситуации.

Трябва ли основите на сградите да бъдат и топлоизолирани и кое е най-доброто решение по принцип?
И при използваеми, и при неизползваеми сутеренни помещения е задължително и тяхното топлоизолиране, като се работи САМО с ексрудиран полистирол - XPS, или ако разполагате със средства - с газостъкло или пеностъкло. Та в този случай, когато имаме подземна изолация, е правилно да се изпълнява с дебелина поне 3-4 см, защото тя предотвратява кондензните явления по вътрешната повърхност на стената, тъй като температурата на почвения слой с дълбочина 3-4 м е 12-13 оС.Когато се оводни този почвен слой, температурите падат и под 12-13*С и се създават прекрасни условия за конденз. Това е първият момент. Освен това тази топлоизолация едновременно играе ролята и на буферна зона срещу механични увреждания на хидроизолационната система при изпълнението на обратния насип. Тук искам да допълня, че когато се изпълнява такава топлоизолация и сградата има предвидена дренажна система (ако нивото на почвените води е по-високо от основната фуга), върху така изпълнената топлоизолация трябва да се слагат дренажни мембрани, отвеждащи ефикасно почвените води към дренажа. Дренажните мембрани са от външна страна на топлоизолацията! В някои случаи, когато инвеститорът не иска да използва топлоизолация, може да сложи тези мембрани директно върху хидроизолацията, но няма гаранция, че при обратния насип няма да се нарани хидроизолацията.

Залепят ли се топлоизолациите към хидроизолацията?
Да, със специални полимерни лепила, които ги има навсякъде, това не е никакъв проблем.
Да обърнем внимание и на другата ни тема - дограмата, тъй като тя е неразделна част от фасадата на сградата и е мястото, където могат да се реализират големи загуби на топлина и енергия, и обратно - едно добро енергоспестяване. Какво бихте искали да кажете по въпроса.

Аз ще бъда много кратък, защото съм по-далеч от тази материя, но все пак ще кажа същественото - основното при дограмите е все пак стъклопакетът и неговото качество, защото като площ дограмата е 8-9 % от площта на прозореца.

Топлоизолационните свойства на дограмата също са от значение, защото там се създават условия за конденз, но горе-долу вече всички фирми, независимо дали дограмата е РVС, алуминиева или дървена, решават въпроса. Аз специално искам да обърна внимание върху качеството на стъклопакета и на коефициента на топлопреминаване, който вече за съвременните стъклопакети е под 1,4  даже има стъклопакети с К стъкло, при които той достига до 0,7 и това е изключително добре. Естествено пространството в стъклопакета е запълнено с газ, в много случаи стъклопакетът е от три стъкла за постигане на добри параметри на звукоизолационната способност. Стъклата са звукови мостове, затова те трябва да бъдат и с различни дебелини за постигане на демпфериране по отношение на звуковото налягане отвън. Това са основните неща за дограмата, но не на последно място трябва да се обърне внимание и на качеството на монтажа. При некачествения монтаж той може да предпостави (особено при зоната на балконските врати и неспазване на фирмения детайл),  от балкона при дъжд да навлизат атмосферни води в помещенията. Това е първият момент. Вторият момент е при недобро уплътнение - инфилтрация при вятър. Монтажът може да компрометира и най-добрата дограма, която като система е много добре премислена и с добри параметри по време на експлоатацията.

Има много сложни детайли на топлоизолация отвън, които са за около касите на вратите, прозорците и балконските врати. Трябва ли под касата, независимо дали тя е от РVС, алуминий или дърво, да бъде монтиран слой топлоизолация като продължение на фасадната топлоизолация.
Задължително! Добрите детайли на фасадни изолационни системи са тези, които добре решават въпроса със зоната, която е около дограмата.

Благодаря за отделеното време и компетентните съвети безкрайно полезни за нашите читатели.

Интервюто взе Дияна Кинова

Автор: сп. “Още за къщата”

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори