Търси

Фасадните обшивки - новата модерна дреха на архитектурата

Камъкът, дървото и мазилката са истинска класика – наложили се като „образ”, с определено ясна и евтина технология на изпълнение, внушаващи чувството за „дом”.

Фасадните обшивки -  новата модерна дреха на архитектурата

Фасадните обшивки - новата модерна дреха на архитектурата Автор / Източник: арх. Борис БOРИСОВ

Камъкът, дървото и мазилката са истинска класика – наложили се като „образ”, с определено ясна и евтина технология на изпълнение, внушаващи чувството за „дом”.   Не ни ли омръзнаха малко обаче?  Нищо че са толкова органични, природни и екологични... Разбира се, всичкото това отърсване от старото не е продиктувано само от някаква естетическа прищявка, а  има и своите икономически корени – използване на материали  и технологии, щадящи природната среда, скъсяване времетраенето на строителния процес и същевременно лесни за изпълнение, намаляване себестойността на продуктите /но невинаги/. 

Класическата фасада се състои от от субстанция, която едновременно изпълнява и носеща, и ограждаща функция, разбирай топло- и хидроизолация.  Тухлата ограничава от външното пространство и създава топлинния комфорт, акумулира вътрешната топлинна енергия и запазва голяма част от нея. Външната мазилка или каменна облицовка осигуряват въздухонепроницаемост на стената, поемат външната влага от атмосферата и след това я отдават навън, като същевременно позволяват на зида да „диша”.  Всеки нов материал или технология, заместващи класическото решение, би трябвало да изпълнят същите задачи дори по-добре!  Идеята на фасадната обшивка е да разграничи функциите – различни материали да изпълняват специализирани задачи. Един елемент носи, друг огражда , трети изпълнява топлоизолационна функция и т.н.  По този начин всеки материал участва там, където е най-силен.

Крайният слой на обшивката завършва  естетически фасадата. Освен това той играе ролята на екран срещу слънце и дъжд и буфер срещу вятъра през зимата.  Много често напоследък използваме  т. нар. вентилируема фасада –  подходящо решение срещу инсолацията и преохлаждането. При нея зад завършващия слой следва свободно въздушно пространство, което е отворено към външната среда в долния и горния край на фасадата. Получава се въздушна пелена, която играе ролята на допълнителна топлоизолация зиме, а лятото става естествен въздушен комин, който на принципа на конвекцията отвежда излишната топлинна енергия, атакуваща фасадата. След въздушния слой имаме активен топлоизолационен пласт, оразмерен за конкретните климатични особености на мястото – най-често минерална, или каменна вата. Следва ограждащ панел от гипсокартон или пък обикновена тухлена стена, която в този случай можем да приемем, че е на съществуваща сграда, която санираме. Обшивката се окачва върху алуминиева или стоманена скара, от своя страна захваната към главната носеща конструкция на сградата или към стена. Окачването е такова, че да осигури възможност за топлинни линейни и обемни разширения между отделните слоеве.

Фасадните обшивки и облицовки по дефиниция са много подходящи при саниране и реконструкции. Тяхната роля е многостранна, а сферата на приложение -  неограничена.
Кои са тези нови материали, които ще променят архитектурния образ на дома и ще го направят по-комфортен за обитаване, по-уютен? Няма нищо ново под слънцето, разбира се! Това са всички онези познати материали, но използвани по нов начин като технология и крайна визия.  Новото е съвсем малко и в ограничено количество - синтетични материали и скъпи технологии, които преодоляват бавно инерцията на пазара.
 
1. Метални обшивки
1.1. Обшивки от метални композитни панели, познати у нас под търговските  наименования  „Еталбонд”, „Алукобонд”, „Алполик” и др.  Материалът представлява трислойна тънка плоча с дебелина 4-6 мм.  Двата крайни слоя са алуминиеви, средният слой е твърда гума. Разкроява се, краищата се фрезоват, крайните ивици се обръщат под 90 градуса спрямо равнината, получават се т.нар. алуминиеви тави с борд. Основното качество на материала, обработен по този начин, е, че повърхността му запазва своята равнинност, за разлика от по-тънкостенните подобни материали бордът осигурява коравина на плочата. Тавите се окачват върху алуминиева скара, предварително нивелирана върху фасадата. Между отделните тави има технологична фуга от 2-4 см, която е конструирана така, че да осигури безаварийно водоотвеждане.  Материалът е подходящ да покрива големи равнини и да решава фасадните плоскости на едро. Дребните членения оскъпяват и не биха били присъщи и тектонични тук.  Възможни са обаче  нестандартни, неортогонални решения на растера на фугата, които да създадат характер на фасадата.  Също така материалът може да бъде огъван в крива – съблазнителна възможност, но не особено препоръчителна, имайки предвид, че така се създават вътрешни напрежения и  съществува опасност при големи температурни амплитуди да се получи разслояване.

1.2. Обшивките от тънкостенни ламарини 0,4-0,8 мм  /медни, цинкови, стоманени, титанови и различни техни сплави / са особено подходящи за създаване на дребни растери и за създаване на взаимовръзка между фасада и покрив, когато това е изискване на архитектурното решение. Сплавите са проектирани така, ча да бъдат едновременно здрави и резистентни на външните условия, стабилни на химически въздействия и спрямо ултравиолетови лъчи, а същевременно ковки, меки и лесни за обработка. 

Ламарината се използва във вид на шиндли - керемидообразни люспи, с подобен размер на листа в рулонен вид или като едроразмерни оребрени ламарини. В първия случай окачването е върху дървена покривна или фасадна скара. Шиндлите се коват в горния край, там където ги покрива следващият елемент, а в долния край се укрепват с кука, която не позволява разместване или отхлупване при силен вятър.  Понякога на шиндлите се подлепва битумен или пластмасов слой, който да дава коравина на елемента.  Листовото решение е по-често използвано напоследък.  То позволява по-голямо разнообразие в разчленяването и размерите на елементите. Леко неравната  тънка ламарина не изглежда перфектна отблизо, но дава неповторим ефект върху пластиката на стената.  Повърхностните неравности и кривини звучат обобщено отдалеч и действат като фин релеф. С промяната на погледа на наблюдение фасадата оживява, отделните малки фрагменти променят цветове и нюанси под въздействието на светлината.  Закрепването към дървена конструкция става посредством фалцове. Фалцовете могат да са стоящи и лежащи в зависимост от нашето желание – дали искаме те да участват в разчленяването на плоскостите или не.  Използването на едроразмерни оребрени ламарини доскоро бе приоритет на промишлената архитектура, там където се търси бърз и лесен монтаж и където става въпрос за големи покривани площи. Напоследък ги виждаме умело съчетани с други традиционни материали и в жилищната и обществена архитектура. Още не и у нас, разбира се! 
 
2. Пластмасовите  обшивки много често са заместител на дървото. Един прост пример -  американска дървена къща, обшита с PVC хоризонтални ламели, т.нар. сайдинг.  Отскоро се предлага на пазара гетинаксов композитен материал с достатъчно сериозни физикомеханични качества, за да позволява използването му  за фасадна обшивка. Повърхностният слой – покритие, е от HPL / силно пресуван и  твърд ламинат /, който е много  устойчив, а същевременно дава възможност върху него да се копират рисунки и релефи - представете си ламиниран паркет по фасадата. Имитацията си е имитация! Пластмасата е лек и сравнително евтин материал, който се формова добре и  позволява най-разнообразни повърхностни обработки.  Понякога се използва и с чисто декоративна функция.  Например поликарбоната - един наложил се на пазара материал при изработката на козирки и тенти. Да си го представим на фасадата - когато е дву- или трислоен, може да служи за топлоизолация и е корав като плоскост. Много е лек в сравнение със стъклото.  Спира ултравиолетовите лъчи и е с ниска цена. Полупрозрачен е и се предлага в различни цветови варианти. За сметка на това изисква допълнителни решения за завършване и обрамчване на кантовете, за да не попадат влага и прах във вътрешните каналчета.
 
3. Дървените обшивки и облицовки са чиста класика и като такава бяха доста позабравени. Ето че напоследък пак обръщаме поглед към тях. Това вече не са онези чамови летви, наричани простонародно „вагонна шарка”. Става въпрос за композитни послойни материали, които са подобрили механичните качества на дървесината, без да променят нейната декоративна стойност.

Вече много рядко ползваме цели дъски – първо, не е екологично, второ, естествената жива дървесина постоянно „диша”, като поема и отдава влага и следователно променя размерите си. Понякога необратимо и фатално. Това важи особено за европейските иглолистни видове както и за широколистните. Екзотичните дървесини са естествено по-неподатливи на влиянието на влагата, но не на 100%. Решението е  да „умъртвим” материала чрез влагане на изкуствени и синтетични продукти веднъж като материали за обработка и третиране и втори път като част от самата структура – това са послойни плоскости, в които се влагат синтетични влакна, един вид модифицирани шперплати. Последното позволява да използваме отпадъчни и дребноразмерни дървесини, от друга страна, по този начин можем да добиваме голямоформатни плоскости.
 
4. Клинкер, бетон и гранитогрес – клинкерът е особено често използван у нас като цялостна система от фасадни тела с кухини и  алуминиева двойна скара за окачване. Декоративният ефект на печената тухла е особено модерен в момента, а те го съчетават със здравина, технологичност на изпълнението и сериозни топлоизолационни показатели. Същото важи и за гранитогреса.  Подобна фасадна система, но само че от бетонови тела е много разпространена в Северна Америка – Щатите и Канада, както и в някой от бившите Съветски републики.  Материалът е бетон, изработен във вид на призматични тела, които се полагат след топлоизолацията на сградата върху дървена или алуминиева конструкция.  Повърхностният ефект е като на бучардисан камък – подходящ както за цокли, така и за цели фасадни плоскости. Материалът е много подходящ за използване при много сурови зимни условия.
 
5. Обшивки от естествен тънкостенен камък – все още този материал е използван у нас, и то рядко само  за покривно покритие.  В Западна Европа е широко разпространен и като фасадна система. Представлява естествен камак, цепен на тънки 5-6 милиметрови слоеве, от който се добиват шиндли с най-различна форма.  Камъкът има водопопиваемост практически равна на нула и е дълговечен.  Добива се промишлено в Англия, Франция и Испания. 
 
6. Фасадни облицовки от стъкло и стъклообразни материали
- у нас е правена такава фасадна система само веднъж /доколкото ми е известно/ и тя не доби полагащата й се популярност и досега, но това е друга тема. Системата се състои от двойна стоманена носеща скара, възможна е и алуминиева, но оскъпява.  За завършваща плоскост се използва стъкло или друг стъклообразен материал. От вътрешната страна стъклото е подлепено с фолио, което да запазва целостта при счупване и да не позволява да падат парчета. Стъклото е подлепено по цялата ивица на контура към носещата конструкция, от нея излизат хоризонтални „крачета”, върху които ляга плоскостта и по този начин осигуряваме предаването на вертикалните товари и надежността на връзката. Хоризонталните и вертикалните фуги се силиконират. Самото стъкло може да бъде оцветено в масата или да има оцветяващо фолио от вътрешната страна, което също така не позволява проникването на светлина. По този начин се получава ефектът на полирана цветна повърхност с дълбочина.

Автор: арх. Борис БOРИСОВ

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация


На сайта на ka6tata.com

затвори