Търси

Една стара къща, одухотворена от родовата памет

Къщите, които са изоставени по българските села, носят в себе си много от очарованието на българския дух...

Една стара къща, одухотворена от родовата памет

Една стара къща, одухотворена от родовата памет Автор / Източник: Снимки: Соня Станкова

Една стара къща, одухотворена от родовата памет

Една стара къща, одухотворена от родовата памет Автор / Източник: Снимки: Соня Станкова

Една стара къща, одухотворена от родовата памет

Една стара къща, одухотворена от родовата памет Автор / Източник: Снимки: Соня Станкова

Една стара къща, одухотворена от родовата памет

Една стара къща, одухотворена от родовата памет Автор / Източник: Снимки: Соня Станкова

Една стара къща, одухотворена от родовата памет

Една стара къща, одухотворена от родовата памет Автор / Източник: Снимки: Соня Станкова

Една стара къща, одухотворена от родовата памет

Една стара къща, одухотворена от родовата памет Автор / Източник: Снимки: Соня Станкова

PREV NEXT

Къщите, които са изоставени по българските села, носят в себе си много от очарованието на българския дух: в градежа, в детайла, в историята. „Ние не сме хора на изкуството: писатели, художници или поети. Какво друго да оставим след себе си освен едни хубави деца. Но пък къщата е най-добрият начин да им покажем българското, традицията, родовата памет. Те постепенно се влюбиха в тази къща и за тях тя се превърна в най-приятния начин да забележат натуралните тъкани, съдове и пособия. Въобще неща, на които не са обръщали внимание в ежедневието си или са ги смятали за нещо незначително. Мисля, че старите вещи имат душа, те са одухотворени от родовата памет. Затова моята мечта беше да ги съхраня и да им вдъхна нов живот. Аз не съм се родила в такова село, никога не съм живяла на село, но тези българи, които имат късмета да притежават свои родови къщи, е грехота да не ги съхранят и поддържат. Но човек не знае какво може да му се случи. Затова ако няма тази възможност, българинът може поне да намери добър стопанин на дома си. Защото къщата заслужава добро отношение”, така започва разказът на Виолина. Мястото е Хвойна, едно очарователно кътче от Родопите, което се превърна в поредната спирка за нашите търсения на красиви български къщи.  

Новите стопани открили този дом чрез свои приятели, родом от този край. „Още през 2005 г. търсихме стара каща в Родопите, после разбрахме, че съседът на наши приятели продава къщата си, влюбихме се в мястото, в гледката, в двата вековни бора, които са най-голямото й богатство. Къщата беше в добро състояние, бившият собственик я беше запазил. Важното беше, че тя не се бе превърнала в старина, нямаше течове. Но липсваха всички тези удобства, които впоследствие създадохме”, обяснява Виолина.   

Реставрирали първо покрива, най-важната част от сградата. Свалили всички тикли и го направили по нов начин с термо- и хидроизолация, след което наредили тиклите отново. Целта била да се запази стилът на родопските къщи. „Тиклите са много красиви, но съвременно вече ги няма тези родопски майстори, които са ги редили така изкусно, и не можехме да разчитаме на тях. Затова просто сме ги подредили за красота”. Оттук нататък започнал и същинският ремонт. Хидроизолация е предвидена само за таванското помещение, където стените, външни и вътрешни, са запазени в стария им вид. Използвали техниката „чит” – дървена конструкция с лепеж от кал и слама, за южните стени. Останалите стени са със суха зидария и камък, характерен за региона. „Изумителното е, че тук никъде няма влага и мухъл. Къщата се загрява за 5 часа с камина и печка с дърва и след това запазва за дълго топлината. Мисля, че в голяма степен заслугата за това е на старите майстори.” След това сменили прозорците, които били доста компрометирани. Не се изкушили обаче да възстановят двата малки прозореца в автентичния им вид от далечната 1912 г. 

Просто сменили дограмата от естествено дърво със стъклопакет и капаци и запазили вече монтираните големи прозорци. 

Днес цялата къща е своеобразно съчетание на съвремие и минало. Тя притежава всички удобства на модерния начин на живот и в същото време в нея са запазени най-добрите детайли на традиционната българска къща. Като този таван в една от спалните на втория етаж, който сякаш е пренесен тук, за да напомня за таваните в типичната пловдивска къща. Разбира се, той не е толкова богат и красив като в къщите на Стария Пловдив, но пък върху него може да се види стилизирано слънце. „Таванът на стаята беше доста компрометиран и най-умното беше да се направи изцяло нов, дървен.” Всички легла в къщата са нови, но пък челата им отново са автентични, производство на “Креватна фабрика - Русе” от 1923 г. И понеже къщата датира още от далечната 1912 г., домакинята решава да запази този стил и купува гардероба от антиквариат в Стария Пловдив. „Оказва се, че ретро мебелите са много по-качествени от новите, както и в пъти по-евтини, което е смешно.” Оригиналните детайли, в смисъл нещата такива, каквито са били преди години, могат да се видят и в подовете на къщата. „Само сме ги почистили, защото бяха покрити с боя. След това сме ги обработили с терпентин, за да акцентираме върху красотата им.” 

В другата спалня прави впечатление оригиналният таван, боядисан в бяло. Реставрирана е и камината, която днес работи като огнище. За отоплението на стаята обаче допълнително е предвидена печка. Интересно е, че вероятно това е била булчинската стая на къщата. Напълно в синхрон с предположението ни тя е бодисана в бяло, а на тавана й все още може да се видят куките, придържали люлката на бебето. И в тази стая новите стопани са успели да съчетаят стари и съвременни мебели. „Обичам този тип съчетания на старо и ново. Колкото до шкафовете, те са изработка на „Стил декор”. 

Качвайки се по извитата стълба на втория етаж, попадаме в малък кабинет, оформен в салона пред спалните. Самият салон е леко затворен, в копривщенски стил с долап, зад който обаче се „помещава” банята. „Не може в ХХI век до спалните да няма баня и санитарни помещения, без тяхното присъствие да е натрапчиво.” Банята е оформена в кът, който вероятно е бил продължение на салона. Новите собственици на дома предполагат, че тук е била мивката и водата от нея е изтичала на двора. „Отделих тази част от салона, поставих подиум, защото всички тръби минават отдолу и отиват в кухнята. В допълнение използвах добре хидроизолирани душ кабини, така че да не се налага да се правят никакви плочи и изолации. Резултатът е, че вече четири години ползваме нашата баня – зад гардероба.” 

Другото, без което днес не може една къща, е интернет. А неговото „място” е в кабинета. Тук по-интересно обаче е, че бюрото е „кацнало” върху поставка за стара шевна машина. Телевизорът също внася известна ретро нотка. Той е с крачета, вероятно отпреди 70-те години на миналия век. Стопаните го намерили в къщата и го запазили. „А това тук не е масичка, а долната част на мангала, купен от Стария град в Пловдив. Липсва му само въгленът, който се слага отгоре, и решетката, която го затваря. Понеже тях ги няма, импровизирах и превърнах мангала в маса.” Колкото до мебелите, кожените кресла са турски. Те спомагат да се довърши и оформи представителната част на салона. 

Питам я за картините. „Те ни носят много емоции, без тях една къща не е достатъчно жива и уютна.” Някои от тях са от пловдивски художници, други са оставени от предишния собственик. Постарала съм се да ги експонирам по подходящия начин, но една от любимите ми картини е тази родопска баня, която закачих в едната от спалните.”  

Кухнята е на първото ниво на къщата, но преди да бъде преустроено, помещението е служило за килер. Затова долу заварили пръст и рафтове за сечива и инструменти, а таванът е по-нисък. Стените са запазени в оригиналния им вид. Нова е бялата ламперия, която внася свежа нотка в помещението и скрива инсталациите отзад. Храната се приготвя на печка, която едновременно с това отоплява стаята през зимата. „Топлината от дървата не може да се сравни с нищо друго”, казва домакинята. За подредбата на стаята тя използвала типа градински мебели. Тук нямало възможност за по-тежки мебели. Достатъчен се оказал старият долап, който побира всички чаши и пособия за домакинството. Автентичен е единствено родопският скрин, макар историята му да се губи някъде в миналото, откъдето е дошъл. 

Дневната е „изникнала” на мястото на салона. Новите собственици преценили, че най-добре е да премахнат старата стена. Така днес те максимално използват салона. Но установили и друго – че в традиционните родопски къщи салоните са доста тъмни и прохладни. Затова запазили камъка от стената и дори го „показали” чрез определен вид мазилка. „Преди подовете на къщите са били покрити с отъпкана пръст, а този беше с цимент, защото цялото семейство е работило тук през лятото. Но аз трябваше да го включа в интериора и този факт ми помогна да го направя успешно.” Стените са аранжирани  ненатрапчиво с фотографии от Флоренция и Венеция. До тях може да се види ретро снимка. „Това е собственикът на къщата – Килимов. Не знам със сигурност дали е първият, но намерих тук снимката от Килимовия род и реших да я оставя, защото тази къща така или иначе си е негова. За него знам само това, че през 1912 г. е заминал на война. Точно когато завършвали къщата”, разказва стопанката на дома. 

Днес старата плевня в двора на къщата също е обновена за нов живот. Предишният собственик я преустроил като стая и я използвал за сушене на билки. Новите стопани обаче имали нужда от трета спалня, затова преустроили помещението като студио с баня. Най-отличителното в него обаче е красивата старинна печка. „Такива има само няколко в България, понеже са копия на печката на цар Борис, запазена в двореца във „Врана”. Точно такъв модел е направен и за филма „Цар и генерал”. Моят сват е бил приятел на майстора и е притежавал модела, който виждате тук. Когато видя новата ни къща, той ни подари печката. Характерно за нея е, че цялата е лята от чугун. Нарочно пренаредих всичко в стаята, така че тя да се превърне в акцент.” Другият интересен момент е, че стаята е боядисвана в цвят, който домакинята със смях определя като „провансалска лавандула”, но пък този леко лилав акцент я прави по-весела. А някъде отвъд тази интересна стая прозорецът ни отвежда към църквата „Свети Илия”, чийто строеж датира от далечната 1855 г. „Откакто купихме къщата, всеки Великден сме тук, защото точно тази гледка в най-голяма степен създава атмосферата, която ни е необходима – одухотворена, празнична и семпла”, завършва разказа си Виолина.  

Автор: Даниела Арнаудова

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

Георгиев
17 Юни 2011
08:56

01

  • Отрицателни Гласове 0
  • Положителни Гласове 1

Благоговея пред величието на тази къща и такива подобни. Ние българите изоставихме местата, където са корените ни. Там, където нашите деди с кръвта си са пазели от поробителите живеца на българщината. Всички се юрнахме към огромния град, естествено за да търсим препитания, а историята ни е средище на "наши европейци", които нямат нищо общо с нея.

 

E.Traikoba
22 Септември 2012
10:24

02

  • Отрицателни Гласове 0
  • Положителни Гласове 0

Получих наследство ,стара 160 годишна къща с двор от три декара и лозе.Невероятна е!Има плевня за съхранение на слама ,жито и сено.Помещения за отглеждане на всякакви животни. Имам нужда от помощ;като се почне как да я пригодя за живеене;как да я запазя с малко средства и най важното как да оцелявам с нея в пенсионна възраст!Приемам всякакви идеи ,а следващият път ще се опитам да ви я покажа.



На сайта на ka6tata.com

затвори