Търси

Има такива интериори и днес

Сградата е построена през 1923 г. и доколкото е известно, била предназначена за банка. Функционирала е до преди няколко години.

Има такива интериори и днес

Има такива интериори и днес Автор / Източник: проф. арх. Е. Цветков

Има такива интериори и днес

Има такива интериори и днес Автор / Източник: проф. арх. Е. Цветков

Има такива интериори и днес

Има такива интериори и днес Автор / Източник: проф. арх. Е. Цветков

Има такива интериори и днес

Има такива интериори и днес Автор / Източник: проф. арх. Е. Цветков

Има такива интериори и днес

Има такива интериори и днес Автор / Източник: проф. арх. Е. Цветков

Има такива интериори и днес

Има такива интериори и днес Автор / Източник: проф. арх. Е. Цветков

PREV NEXT

проект: проф. арх. Е. Цветков

История на къщата.
Сградата е построена през 1923 г. и доколкото е известно, била предназначена за банка. Функционирала е до преди няколко години. Преустроявана и реновирана отново за банкова сграда от арх. Венцислав Илиев, известен русенски архитект, син на композитора и диригента Константин Илиев.

Впоследствие къщата е закупена от нов собственик, който решава да я преустрои и да й даде ново съдържание, като сграда за гости на фирмата, ръководена от него. За целта в къщата има приемен хол, спални за гости, включително в таванския етаж, а в сутерена е направен малък фитнес център с джакузи.


„По онова време сградата беше наистина в окаяно състояние, етажните плочи просто се люлееха, беше изоставена и в много тежко състояние”-  спомня си проф.арх. Евлоги Цветков. Реконструкцията, започната от арх. Илиев обхваща като проект цялата сграда, но към онзи момент е изпълнен само последния етаж - мансардният покрив, който представлява една добре мащабирана бетонова черупка.

Новият собственик иска сградата да възстанови своите качества на истинска русенска къща, но с нови функции.

Началото
Има един деликатен момент и той е смяната на проектанта. Инвеститорът харесал една реконструкция по проект на проф. арх. Цветков - на хотел „Дунав” (ресторанта и хотелската част), което станало повод да се свърже с него.

Проектната идея
Застроената площ на къщата е 220 кв.м, РЗП, вкл. сутерен е 1000 кв.м.
Намерението на инвеститора сградата да запази  характера си на типична русенска къща в първия момент поражда у професора малка съпротива срещу това, че трябва да се търси и в интериора едно ретро-решение. Постепенно той се убеждава, че това е правилният подход – външният и вътрешният образ да получат връзка, да няма противопоставяне между интериор и екстериор. Разбира се, тази ретро-концепция се отнася предимно за приемния хол, където е възприета идеята да се търси едно нео-рококо, тъй като лично на проф.арх. Цветков този стил много му допада. Този стил в голяма степен съвпада и с характера на русенската архитектура от началото на века. Оказва се, че това е нелека задача – да се намери стил, който да е издържан, да няма еклектика, за да се получи истинско въздействие. Така приемният хол наистина получава желаната трактовка, всичко се прави по детайл, включително мебелите. Тапетите са подбрани специално за целта, таванът е изписан в стил  нео-рококо, както и камината с огледалото над нея. При спалната зона на втория етаж нещата са решени съвсем съвременно, по подобен начин е направен и сутерена.

Дворно пространство
Къщата се намира в центъра и при тази плътност на застрояване от парцела остават само два малки двора. Единият е комуникация с входа на изток, от него се влиза и за гаражите, над които също има стаи за гости. Отдолу има трезор останал от банката, който е превърнат в малка галерия за изобразително изкуство – предимно с живопис. Другият двор е северен, но той пък е по-интимния, който принадлежи изцяло на къщата. Озеленяването е главно покрай оградата, която има интересен детайл – през нея не се вижда, но в същото време е ажурна. Направена е от двойни винкели, които се редуват и правят орнамент.

Конструкции
Като резултат се получава една наистина типична русенска къща и сградата заживява нов живот. Конструктивната намеса е радикална – старите плочи са свалени, останали са само две висящи колони, които също са подсилени. По този начин сградата е стабилизирана и получава своята конструктивна трайност. Намерено е място за асансьор, който да свързва етажите, кухнята е със собствен вход, за да не се преминава през пространството на хола. Сградата е изцяло климатизирана.

Приемният хол е разделен на две части – едната вляво е столова, а останалата част е кът към камината и кът за почивка с телевизор. Преддверието също е обект на средоточие -  с витражи проектирани и осъществени от местния художник Койчев, завършил стъклопис в Рига. С витражи е и самото етажно стълбище, което се оказва с малки височини, извън стила на сградата. Тук проличава майсторството на проектанта – той въвежда ново крило на еднораменна стълба, което води до първия етаж. Тази стълба участва активно в образа на хола - със своя типичен парапет, със завършека с колонка и с осветителното тяло –  всичко е e в стилово единство. В центъра на пространството на пода, има безупречно изпълнена композиция от мрамор,  а над нея е кристалното осветително тяло. Таванът е орнаментиран с ъглови мотиви, свързани един с друг.  Носещите колони също са с декорация, характерна за стил рококо, с дърво и огледала.

Обзавеждане
Тук идва голямата изненада – мебелите са изработени в Русе, от много амбициозни мебелисти.


Текстилният копринен тапет е вносен, както и завесите, които са в стил рококо. Килимите са изтъкани по проект.

Автор: арх. Мила Миленова

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

 
06 Декември 2012
05:47

01

 

Този коментар беше изтрит от (неговия автор / администратор на сайта, заради неуместно и/или обидно съдържание)



На сайта на ka6tata.com

затвори