Търси

Животът продължава

Рем Коoлхаас (Rem Koolhaas) е роден в Ротердам, Холандия, през 1944 г. Започнал да работи като писател и журналист за холандски вестник.

Животът продължава

Животът продължава Автор / Източник: Hans Werlemann© All rights reserved

Материалът се публикува благодарение на любезното съгласие на проф. Коолхаас и съдействието на Йохан ван Дайк.

Рем Коoлхаас (Rem Koolhaas) е роден в Ротердам, Холандия, през 1944 г. Започнал да работи като писател и журналист за холандски вестник. От 1968 до 1973-a (24-29 г.) той посещава най-доброто в момента училище по архитектура - Architectural Association School в Лондон. Заедно с колегите си Madelon Vriesendorp, Elia и Zoe Zenghelis, Коолхаас основава Офис за архитектура на метрополи (OMA) в Лондон през 1975г. От 1995г. Рем Колхаас е професор в Харвард, където ръководи няколко проекта “Harvard Project on the City”, изследвайки различни фактори, влияещи върху условията на градската среда.

Къщата, която ви представяме тук, е образец за онагледяване на необозримите възможности за нова функционалност в архитектурата. Този дом е необичаен! За неговото проектиране холандският архитект Рем Коолхаас получава заслужено най-високата международна награда за архитектура Притцкер през 2000 година. Никъде другаде чувствителността на Коолхаас не е изразена по-красиво, отколкото в тази къща, която той проектира за френския издател на вестник, неговата дъпруга и трите им деца.

Къщата в Бордо (Maison à Bordeaux) е завършена през 1998г. и бива провъзгласена от списание Таймс за най-добрия дизайн за 1998 г. Този необичаен дом е проектиран и построен за човек с ограничени двигателни възможности, който се придвижва само на количка с колела.

На пръв поглед триетажна къща не е най-подходящото жилище за такъв човек. Архитектът Коолхаас говори за нея като за конструкция от три наслоени една върху друга къщи. Гениалната идея, подчиняваща архитектурата на нуждите на конкретния собственик, е една подвижна платформа, изкачваща домакина от най-долното до най-горното ниво.

Не всеки може да си позволи да построи, естествено, подобна уникална къща. В случая става въпрос за заможно семейство, което живеело в много стара и красива къща в Бордо. От много години това семейство обмисляло възможността да си построи нов дом, планирайки как трябва да изглежда и чудейки се на кой архитект да възложи проекта ú.

Автомобилен инцидент в началото на 90-те години едва не отнема живота на собственика, като го оставя завинаги парализиран, прикован към инвалидната количка. Това преобръща изцяло както неговия, така и живота на семейството му. Старата хубава къща и средновековния град Бордо се превърнали за него вече в затвор. Семейството започнало да мисли отново за нова къща, но този път по съвсем различен начин.

След като закупили хълм с панорамна гледка към града, те започнали да търсят архитект, който би могъл да изпълни желанията им. “Наистина се нуждаехме от някого, с когото да можем да говорим лесно за всички тези много интимни детайли като специалния душ за съпруга ми” споделя съпругата. В същото време имали нужда от къща за цялото семейство. В къщата има място за “комбинация от два живота – неговия живот и нашия обикновен начин на живот”, казва съпругата.

“Искахме къща, в която съпругът ми да е свободен, но не къща за хора с ограничени възможности.”

Така през 1994 г. те възложили проекта за своя нов, необикновен дом на холандския архитект Рем Коолхаас. Собственикът-инвеститор обяснил на архитекта, че противно на това, което Коолхаас може би очаква, той не желае да построи проста къща. Искал сложна къща, защото тя ще определя неговия свят занапред.

Вместо да проектира къща на един етаж, която би била лесна и достъпна за обхождане на колела, архитектът ги изненадал с идея за къща на три нива, покачени едно върху друго. Не всеки инвеститор би се съгласил веднага с такава необичайна идея, но ефектът е поразяващ.

Както всички останали къщи за живеене на семейство с три деца, и тук се съдържат всички функционално необходими помещения. Те са разположени от холандския архитект Рем Коолхаас на три нива.
Най-долното ниво е издълбано в стръмния скат на хълма като поредица от кухини и обслужва ежедневния живот на семейството: кухня, стая за телевизия, мазе за вино.
Средното ниво, нивото на градината, е опаковано в стъкло и е проектирано така, че да осигури нужното пространство и площ за домакина, който се придвижва с инвалидна количка. Централната част в него е една платформа-лифт, която се придвижва във вертикална посока между нивата.
Третото ниво е разделено на сектори за спалната зона на съпруга, съпругата и техните деца. Горното ниво Коолхаас с право нарича “горна къща”.

Разположена на хълм и гледаща към долината на река Гарона и град Бордо, тази частна резиденция има още една особеност. Гледката от най-високия етаж се ограничава само в специално подбрани като височина и форма странични прозорци.

Парцелът върху склона на хълма, гледащ към френския град, налагал също и препятствия за свободата на архитектурната фантазия. Имало редица ограничения: разрешено било къщата да има височина най-много 9 м, тя трябвало да бъде облицована с местни материали и т.н. Въпреки всички тези обстоятелства и ограничения, Коолхаас се заел с желание с този проект. “Колкото по-трудна задача възложиш на Рем, толкова по-добра е тя за него”, казва домакинята.

Процесът на проектиране в работата на Коолхаас се предшества от едно т. нар. от него договаряне. Както самият той обяснява, “много е трудно да разговаряш в понятия, характерни за твоя собствен досегашен живот, но да сътвориш жизнено пространство, дефинирано от нуждите на други хора”. Това негово твърдение се илюстрира най-добре от процеса на проектиране на къщата в Бордо.

Първата основна задача била да се проектира къщата в хоризонтални слоеве без междинни нива със стълби. Архитектът разработил къща, прилична на сандвич. Долу, отчасти вградени в склона на хълма, са бетонната кухня и избата за вино. Най-ниската част, както казва Коолхаас, е “поредица от пещери, издълбани в склона на хълма, предназначени за личния живот на семейството.” Най-отгоре се намира масивна бетонна кутия, разделена в отделни крила – едно за родителите и едно за децата.

Между тези два сандвич-слоя е поместена всекидневната, оградена от всички страни със стъкло, създавайки впечатлението за празен обем, над който плува масивният обем на къщата от бетон над нея. В сърцето на къщата през тези слоеве минава циркулираща платформа, която се придвижва нагоре-надолу като бутало. За построяването на този огромин лифт бил привлечен Maarten van Severen. Това е всъщност един плуващ кабинет, който позволява на домакина да отива от нивото на спалнята си до избата за вино, без да напуска бюрото си.

Гениалността на архитектурното решение се допълва от оригиналната библиотека. Тя е изградена само от полици с книги, но разположени по цялата височина на трислойната конструкция и простиращи се по цялата ширина на буталото-кабинет (3 х 3,5 м). Кабинетът на домакина - издател на вестик, запазва по този начин само една от стените си при своето движение през етажите. Всички книги в библиотеката са достъпни за него по време на работа. Той е в центъра на семейния живот не само духовно, но и физически.

Втората основна задача била да се оформи оригинално пространството, скроено по изискванията на домакините. Бетонната кутия най-отгоре позволява на гледката към Бордо да проникне само през страничните отвори.

“Не искахме панорамна гледка към града, а нещо по-интимно,” казва домакинята. Страничните отвори са поставени много прецизно. Например, колективът от архитекти трябвало да измери височината на очите на домакинята когато тя стои, когато седи и когато лежи в леглото. Други скици показват изчисления на нивото на погледа й от ваната. Страничните отвори диктуват това, което тя вижда.

Третата основна задача била изискването, налагащо нестабилност. В къщата в Бордо един цилиндър с огледална повърхност съдържа стълбището, по което съпругата и децата се придвижват от едно ниво до друго. Стълбищната клетка представлява в същото време и опорна колона за горното ниво. Ако тази колона беше разположена в центъра на къщата, инжeнерната задача би била сравнително проста, но Коолхаас държал на асиметрията. В отговор на това, неговият инжeнер Сесил Балмонд завързал кабел към носещата греда на горният етаж, която се опира на цилиндъра и на която горния етаж е частично окачен; след това той прикачил противотежест към другия край на кабела, за да компенсира асиметричното разположение на носещата греда. Когато Коолхаас чул за тази идея, сърцето му затупкало.

“Рем каза: Великолепно! Нека вземем голям речен камък, за да подчертаем нестабилността, спомня си Балмонд. Аз му казах, че няма начин.”

Да се остави речният камък като противотежест върху земята би било опасно. Но дори както е сега – закопан дълбоко в земятав кабелът поражда усещане за подчертаване на постоянната тема на Коолхаас: “нестабилността е неизбежна; задръжте я, не я крийте”.

Къщата е разположена върху частен парцел и не може да бъде видяна от улицата, което подсеща за уважение към частния живот на собственика. Най-любопитните могат да видят тази забележителна къща с бинокъл от един от мостовете на реката. Maison à Bordeaux е частна резиденция и не е общодостъпна за публиката, но собственикът я отваря щедро за посещение от време на време при специална заявка, подадена в местния център за архитектура Arc en Reve.

Автор: Невена Попкирова

Изпрати на E-mail
 

За да оцените и/или коментирате е необходимо да сте регистриран потребите!

Влез в Профила си Регистрация
 

 
06 Декември 2012
05:47

01

 

Този коментар беше изтрит от (неговия автор / администратор на сайта, заради неуместно и/или обидно съдържание)



На сайта на ka6tata.com

затвори